Мъжкото списание МАХ потърси някои от най-колоритните чуждестранни спортисти в България, за да ги попита как им се отразява българската действителност.
Четирима чуждестранни спортисти, които играят за български отбори и живеят в България, разкриват пред мъжкото списание MAX себе си и шока си от първия културен сблъсък с един друг свят...
Шикозе Удоджи, Перо Антич, Франсиско Сoтелдо и Лусио Вагнер говорят съвсем свободно за първия си сняг, расизма, силикона, кмета на София, българския шоубизнес.
Волейболистът Франсиско Сотелдо започва кариерата си на професионалист след своето идване в Пирин преди малко повече от година. 21-годишният венецуелец се надява за олимпиадата в Пекин да го поканят в родния му национален отбор.
Сотелдо обича да гледа канал „Романтиика” и да чете Достоевски, смята Уго Чавес за палячо, обожава да разсмива жените, впечатлен е от България, но не му харесва, че българките са толкова слаби.
- От Каракас в Разлог - как ти се отрази промяната?
- Когато кацнах, ме обзе паника. Реалността ми беше чужда. Първата вечер бе доста емоционална за мен, защото за първи път в живота си видях сняг. Не можех да споделя с никого, защото никой не говореше езика ми.
- Качвал ли си се на ски?
- Да, веднъж в Банско. Но повечето време прекарах в това да се търкалям като голяма снежна топка. Най-трудно ми беше да се науча да спирам.
- Изпадал ли си в глупава ситуация заради езика?
- Спомням си, че на първите тренировки с отбора всички повтаряха много често „мама ти да е*а”. Тогава реших да се обърна към преводачката ми - една възрастна жена. Отидох при нея и й го изтърсих, а тя ме погледна недоумяващо. После разбрах какво означава, след това и й се извиних.
- А ти какво научи от нас (българите)?
- Научих се да приемам нещата сериозно и да работя здраво. Българите са изключително работлив народ. В Южна Америка хората гледат по-лежерно на нещата.
