И подобно на есенни листа, отлитащи, понякога без следа, отминаваха си дните в календара, за да стигнем до октомври и неговата пълна с неволи и възходи спортна съдба. Десетият месец на 2013-а година бе изпъстрен от цветове и емоции, и именно заради това, със сигурност ще остави дълбока диря в съзнанието на спортния запалянко.
„Каквото посееш, това ще пожънеш“, гласи една народна мъдрост, под чийто надслов може да премине октомври. Но също толкова съотносима към събитията, разиграли през този месец, е и друга поговорка – „Ако посееш ветрове, ще пожънеш бури“.
А защо започваме така? Едва ли има човек, забравил срамните събития, случили се при последната треньорска смяна в Левски. Сръбският специалист Славиша Йоканович не успя да внесе нужния баланс в тима от „Георги Аспарухов“. „Сините“ се представяха меко казано колебливо, а това доведе до серия противоречиви резултати. Домът, вечната крепост на Левски – стадион „Георги Аспарухов“ - се превърна в лесна за превземане плячка от страна на противниците, а това постави началото на обратното броене до напускането на Йоканович. То не закъсня. Нулевото равенство, което направи Левски с Локо Сф на 4-и октомври бе онова камъче, което преобърна каруцата и доведе до обявяването на бившия наставник на Лудогорец Ивайло Петев за треньор на клуба. Но с това облаците над „Герена“ се сгъстиха още повече, а скоро щеше да се разрази страшна буря...
Ивайло Петев бе явно нежелан от феновете на клуба, които преляха чашата, като атакуваха специалиста при представянето му. Една от най-неприветливите страници в историята на тима бе написана с „любезното съдействие“ на крайните ултраси, които „сътвориха“ истински прецедент. Разярените крайни фенове нахлуха в залата за пресконференции в Сектор В на стадион „Георги Аспарухов“ и се нахвърлиха върху Петев, като съблякоха фланелките на Левски, с които бе облечен той. А като единствен предтекст за действията си, феновете посочиха факта, че Петев симпатизирал на ЦСКА, позовавайки се на старо интервю на футболния треньор.
Грозната сцена се разигра пред очите на множество журналисти и камери, и закономерно на следващия ден обиколи света, но също така, това се случи и в присъствието на емблематичния спортно-технически директор на Левски Наско Сираков. Реакцията на големия нападател на „сините“ изуми. Той не направи почти никакво усилие да предотврати скандала, а след това проведе кратък разговор с главнодействащите лица в присъствието на журналистите. Факт е, че подобни ситуации водят до първоначален хаос и объркване, но Вълка е доказал неведнъж в годините, че се радва на солидна психика и здрави нерви, именно заради които е легенда на клуба. Защо обаче в онзи момент реагира така, защо не защити избрания нов треньор, защо не се опълчи на онези фенове, които го боготворят, защо не показа твърда и непреклонна позиция, и още хиляди въпроса „защо“ – можем само да гадаем. Факт е обаче, че това изигра лоша шега на Сираков, а хвърлената само час-два след това оставка, не го извиси в сините върхове, а го приземи доста грубо, надолу, в синьото подножие.
Наско Сираков каза тежки думи на сбогуване, а от думите боли. „Тръгвам си от „Герена“ и кракът ми повече няма да стъпи тук“, заяви големият тартор, чието име по ирония на съдбата се свързва както с едни от най-славните години на клуба, така и с тази случка, с липсващ аналог в историята на тима. Със сигурност в това изречение има доза афект, но е наивно да твърдим, че човек като него не умее да борави с лексиката и семантиката.
Но както става и в природата, всеки катаклизъм води до нов ред, по-съвършен и по-балансиран. Постепенно небето над „Герена“ се проясни, а ситуацията се избистри. Единствен директор остана учещият се Христо Йовов, на когото се наложи да се „хвърли“ в дълбокото и да покаже класа и талант на ръководител. А за треньор на клуба бе избран тогавашният шеф на детско-юношеската школа Антони Здравков с помощници – Елин Топузаков и Мариан Христов. Левскарското трио показа дух и амбиции, и няколко месеца по-късно спокойно можем за заключим, че премина пътя от Ада, през чистилището, та почти до Рая успешно.
И в тези смутни за Левски времена, в ЦСКА се радваха на сравнително спокойствие и светлина. Лека-полека „червените“ се бяха отърсили от неприятностите, вгорчили живота им в месеците преди това и смело крачеха към челните места в класирането в А група.
Допълнителна надежда вля завръщането на Мартин Петров в ЦСКА. Любимецът на червените фенове от близкото минало не продължи договора си с Еспаньол и дойде отново на „Българска армия“, за да постави вероятно край на кариерата си по подобаващ начин – от там, откъдето е тръгнал за големия футбол. Нападателят успя да вдъхне допълнителна самоувереност на своите съотборници, за да се стигне до първото за сезона Вечно дерби, в което ЦСКА подчини Левски за класическа победа. „Сините“ още реанимираха от случилото се през последните седмици, а Стойчо Младенов и неговите възпитаници се възползваха умело от това, за да зарадват своята привърженици.
Далеч от драми, шум и суета, Лудогорец продължи да сбъдва своята евромечта. Разградчани сътвориха истински фурор в Лига Европа, а в поредни техни жертви се превърнаха Черноморец Одеса и Динамо Загреб.
А на фона на всичко това, казахме едно голямо „Сбогом“ на Мондиала в Бразилия. Точно на 15 октомври, след повече от година на вдъхновяващи страсти, емоции и радост, „лъвовете“ на Любо Пенев приключиха със своето приключение пред 35 хиляди, изпълнили Националния стадион „Васил Левски“ и след минимално поражение от Чехия с 0:1. Родната селекция остана с три победи, четири равенства и три загуби в световните квалификации и завърши на 4-о място в квалификационна Група В, зад Италия, Дания и Чехия и пред Армения и Малта. И макар да не успяха да стигнат до целта, футболистите на България получиха своята най-голяма, заслужена награда – пълните трибуни и хорската любов, чийто дефицит бе плашещ в последните години.
И сега за малко ще отместим поглед от действителността в нашата страна, за да видим какво се случи по света, където властваше скандала между нападателя на Реал Мадрид Кристиано Роналдо и боса на ФИФА Сеп Блатер. Ръководителят на световната Централа направи грешна стъпка, като осмя португалската звезда на „кралете“ за сметка Лионел Меси от Барселона, който е и основен конкурент на седмицата на „балета“ за „Златната топка“. Последваха отговори, коментари, извинения и като всяка история и тази бе отмината, макар и не с лека ръка.
С абсолютна лекота препятствията през тази година успя да задминава само пилотът на Ред Бул Себастиан Фетел, който постигна своята четвърта титла в скоростната надпревара Формула 1 още през октомври, няколко старта преди големия финал. Немският състезател буквално отвя конкуренцията и като че ли все по-смело гони седемте титли, които има зад гърба си емблематичният Михаел Шумахер.
С подобен хъс и амбиция своята мечта реализира ракета номер 1 на българския тенис Григор Димитров. Неслучайно оставихме за финала неговия грандиозен успех в Стокхолм, тъй като подобно на десерта, най-сладките неща се сервират накрая. Хасковският талант положи доста усилия, за да подчини Давид Ферер в неповторим, напрегнат, оставящ без дъх финал и по този начин успя да спечели титлата на турнира от АТР. А кратичката фраза, излязла от устата на всеки българин: „Велик, Григор!“ описа в най-пълна степен постижението на нашето момче. Гришо измина дълъг и нелесен път, за да сбъдне своето съкровено желание. От началото на година тенисистът премери сили, но загуби от Новак Джокович и Анди Мъри, за да стигне до звездния си миг срещу Давид Ферер. Гришо пада, става, но най-важното е, че продължи, за да обере плодовете на труда си през октомври, а безценният му успех се яви като една от най-стойностните и солидни заявки за това, че вече влиза в света на големия и елитен тенис.
Триумфът на Григор Димитров бе толкова замайващ и приказно опияняващ, че дори мистериозното прибиране на Гълъбин Боевски от Бразилия в България не успя да измести центъра на фокуса. Тежкоатлетът се завърна в родната си страна, макар да бе осъден на 9 години и 4 месеца затвор от бразилските власти за пренос на кокаин, а как бе освободен Боевски, така и никой не разбра…
