При многото възможности една от основните, с която можем да определим изминалата 2013 година за ЦСКА, е, че червените са в период, в който съвсем аргументирано можем да отчетем, че не са сред фаворитите на родните рефери. За мнозина годината би могла да бъде наречена „оздравителна” или пък да бъде запомнена с поредицата абсурди и щуротии, случили се през лятото. Съгласен съм и с твърдението на Стойчо Младенов, че 2013-а вероятно е най-тежката в цялата история на ЦСКА. Никога друг път клубът не е бил толкова близо до фактическото си ликвидиране, след което щеше да остане само пепел и нищо друго и никакви феникси нямаше да възкръсват. За всички тези неща сме говорили нееднократно, няма смисъл отново и отново да се връщаме към поредицата от събития, поради които по никакъв начин не можем да причислим изминалите 12 месеца за нормални за ежедневието на един футболен отбор. Не, няма нищо нормално в тях, годината за ЦСКА бе всичко друго, но не и нормална. Тя бе ненормална! Но като допълнителен нюанс към всичко това се набива вече още един безспорен факт: ЦСКА вероятно е най-често порязваният от съдиите отбор. Говорим от тези в първата седмица или дори в първата десетка на класирането.
След последното вечно дерби отново се нароиха бъзиците за Стойчо Ревльото за това, че всички от ЦСКА са от Плачковци и т.н. Няма лошо, футболният фолклор просто доказа, че е жив. Ясно е, че през последната година, като дори можем да си позволим да обхванем един още по-широк диапазон, връщайки лентата няколко сезона назад, когато започнаха първите по-нагли и шокиращи съдийства против ЦСКА, нещата вече излизат от всякакви граници на допустимото. Както се казва – на всеки може да се случи. Дори и тимове като Лудогорец и Литекс са били несправедливо подкосявани от съдийски грешки. Но при тях, при Ботев, при Левски се случва еднократно, най-много двукратно, след което следва за баланс сравнително дълъг период на компенсации. Да изброяваме наново поредицата от грешки в ущърб на армейците само през последната есен, няма да ни стигне и времето, и мястото. А най-комично е, когато чувам как Стойчо Младенов влияел върху съдийството с непрестанните си претенции. На това ако му се вика влияние – здраве му кажи! Или казано по друг начин – ако чак пък толкоз влияе, ЦСКА щеше да играе на четвъртфинал за купата след Нова година и да има поне още няколко точици в актива си към този момент. И забележете – тук не се иска в последния мач реферът да помогне на ЦСКА, да измисли нещо, да побутне, да подпре, да изгони пресилено противников играч или да признае несъществуващ гол. Не, тук иде реч за една съвсем нормална равнопоставеност. Нищо повече. В дните след реванша за купата редица специалисти, колеги, различни футболни фактори опитаха да втълпят тезата, че Цветан Кръстев сбъркал „поравно”! Шокиращо! Да бе, вярно е, че дузпата за ЦСКА е стопроцентова, ама накрая имало такава и за Левски. Така че бил сбъркал, ама фифти-фифти. Нечувана наглост! Но накрая следват подигравките, че от щаба на ЦСКА се били оплаквали. Ами защо да не се оплакват? Ако у вас влезе крадец и незаконно ви отнеме нещо, няма ли да се оплачете в полицията? И това съвсем не ви прави роден в село Плачковци или ревльо. А на тези, на които им се струва, че все хората от ЦСКА реват и се оплакват - да, съвсем естествено е така да им се струва. Защото е точно така. И причината е не, че в ЦСКА притежават някакъв хормон за произвеждане на плач, а защото най-често биват ощетявани от водещите отбори и това постепенно се превърна в тенденция. До следващата Коледа ако искате да спорим, ама не може да ме убедите, че ЦСКА заслужено е на последно място в класацията по отсъдени дузпи след цели 23 кръга. Тимът на Младенов има немалко отбелязани голове, играе атакуващо в доста от мачовете, създава положения, играчи на ЦСКА биват фаулирани в наказателното поле на противника, ама само пък една-едничка отсъдена дузпа, и то срещу последния в класирането Пирин ГД – нещо не ми се връзва! Така както колеги съзират тенденция в рекордната серия при Лудогорец, в която реферите дълго не посмяваха да посочат бялата точка срещу тима от Разград, айде нека и сега вече го обърнем на анализ. Статистиката е безпристрастна. А освен всичко това имаше и достатъчно на брой ситуации, в които пък срещу отбора в червено бяха отсъждани, хм, меко казано, странни работи.
Онова във Варна бе апотеоз на наглостта но имаше и далеч по-фрапантни случки, просто те бяха разхвърляни във времето сред различни мачове. Не бяха накуп. А се почна още от първия кръг срещу Локо Пд, когато не бе дадена дузпа за ЦСКА, а голова атака на червените бе спряна с измислена засада. Ето ти ги първите минус две точки. И така продължи до края в голяма част от възловите мачове през есента.
Няма никакви признаци, че предстоящата 2014 година ще е по-различна в отношението към ЦСКА. Дори и при наближаващ конгрес на БФС. Ръководеният в момента от Ал Томов клуб няма никакво лоби, няма и никакво значение кого ще подкрепи на конгреса, ако изобщо има повече от един кандидат. Беше време, когато каквото кажат от ЦСКА, каквато позиция изразят и всички се строяваха равнис по армията. Говоря не за някакви легендарни политически разтановки, а за това, че ЦСКА бе силен, влиятелен клуб, думата на треньори и началници тежеше много. Червените бяха в позицията, в която спокойно могат, ако искат, да свалят дори шеф на родния футбол. Сега са нищо. Или хайде да не звучи толкова драстично – сега са нищо по-различно от всеки един обикновен среден отбор в елита. Томов насипа цяла книга с някакъв октопод на корицата май беше, където не спря да громи футболно-политическата мафия, отнела лиценза на ЦСКА през 2008 година. Е, кой сега ще го бръсне за каквото и да е? Стойчо Младенов не спира години наред да сипе сол, постоянно да алармира за каквото и да е, дори и с риск на моменти да пресолява манджата. Това се случва просто когато е оставен абсолютно сам на амбразурата, зад него няма никой друг. Кой друг в момента? То други няма, има някакъв митичен шеф, който продава пури и „имал някакви дебели връзки в английския футбол”. Дреме ми, все едно да дойде който и да е нов премиер на България и да ни каже, че ще оправи положението, щото имал дебели връзки сред няколко правителства в Южна Америка. Вие представяте ли си да дойде на някой мач чичо Лоурънс и да вземе да се изкаже нещо против съдията, какъв смях ще настане? Когато в живота обвиняваме дадена власт, че цари беззаконие и престъпниците си вършеят на воля, то така и във футбола напоследък – всеки си прави каквото си иска с ЦСКА, защото знае, че клубът е слаб. Продължавам да се чудя похвално ли е, или не, че Томов изобщо не действа на „тихия” фронт? Къде ти, той горкият едвам скалъпва бюджета, току забравя да плати на даден играч, представяте ли си да хвърля и грешни пари за черна работа. На други места, тук-там, от време на време някой може да си позволи и да „прегреши”. Случвало се е, ще продължи да се случва. А в ЦСКА си плачат и си духат сополите. Понякога дори няма и кой да им ги избърше. Колкото до гара Плачковци – спокойно, скоро ще се намерят и други пътници да слязат на нея. Там вече ги чака ЦСКА.
Съвместна публикация на Gong.bg и Тема:Спорт
