Смартфонът е устройство, което притежават около 95 процента от българските ученици и приблизително толкова от тях имат профил във Фейсбук, Инстаграм, Тик ток и в други социални мрежи. Моделите и цените на ученическите смартфони обикновено надвишават тези на техните родители, а средната им цена надвишава твърдо минималната работна заплата, се казва в позиция за телефоните в българските училища от председателя на Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа" д-р Юлиян Петров.
"Използването на мобилни телефони в учебен час е новият обществен дебат, дебат в който страните - родители и учители, кръстосват своите усещания за възпитание и социализация, а Министерството на образованието и науката (МОН) неутрално цитира текста от училищния закон, който в члeн 172 йезуитски е отсякъл: "Учениците да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове“.
Разбира се, няма никакъв механизъм, който би могъл да гарантира прилагането на този текст", се заявява в позицията. В нея се припомня, че нуждата от регулиране на използването на мобилни устройства се появява още през 2008 г., когато над 50 процента от българските ученици вече разполагат със смартфони. За да няма недоразумения, трябва да разясним терминът "мобилен" телефон, който включва и смартфон, т.е. телефон, който не е само за разговори, но и с мобилна връзка с интернет и с достъп до социалните мрежи, и с приложения за постоянна мобилна комуникация. Ако притеснението на българските родители е липсата на мобилна връзка със своите деца, то те биха закупили точно такива мобилни устройства с възможност само за разговор, което не е реалността, отбелязват от синдиката.
И информират, че в световната училищна практика има два модела за регулиране на правилата. "Първият е на принципа на правилата и санкциите, а вторият е на принципа на консенсуса. По разпространен е този със санкциите, който е преход към следващия с консенсуса. Франция е поредната страна, която е прозряла, че само препоръките на директора и учителя не вършат работа и трябва да се намеси негово величество закона. Във френските училища се подписва договор между семейството и училището, и вече част от този договор е изключване на мобилния телефон в училище. Който ученик не спазва правилото за изключения телефон /респективно и другите правила/, се предупреждава и следва "изключване" за три дни. Родителите нямат опция и практика за несъгласие или намеса в училищните политики. Френските родители и по-голямата част от младежите приемат нормално спазването на правилата и това за телефона, защото толерират формирането на гражданските умения да се случва в училище", се отбелязва в позицията.
В нея се казва, че подобна е и ситуацията в Англия - там също е забранено използването на мобилни телефони в училище, като за учебни цели се ползват таблети с регулиран достъп до интернет. Английските ученици искат да ходят на училище и изпитват голям интерес към учебните дейности. Според техните родители, учениците нямат време за мобилни телефони и все пак използването на личен телефон в час е абсурдно. Но, ако все пак някой ученик не спазва училищните правила, което е изключение, то с него се заема не учителя, а помощник-учителя, който комуникира с родителите и предлага за наказания. Английските ученици се изключват по много олекотена процедура, по която родителят не може да въздейства. Ако ученик отсъства безпричинно, то на родителят му веднага се завежда съдебно дело и се осъжда на глоби в хиляди паунди. Родителите са партньори в училищните дейности и са най-активни в доброволчеството.
В Германия, в повечето от федералните провинции, е изрично забранено учениците в основен курс да влизат с телефон в училище, има дежурен телефон за връзка с родителя при нужда.
В Полша има забрана за ползване на мобилни телефони в час, която се налага с вътрешните правилници на училищата. За неизпълнение на училищните правилници се намалява рейтингът на поведението, а намаленото поведение влияе върху избора на училище.
И в Полша, и в Германия е абсурдна мисълта за неспазване на училищните правилници, поради строгите безкомпромисни санкции към ученика и родителя, и заради безспорния авторитет на учителя.
"В българските училища вече ще има достъп до интернет на цялата територия на училището, според МОН, надяваме се регулиран. Но има ли семейна регулация и надзор към децата на възраст до 14 години във връзка с техни профили в социални мрежи и опазване от дигиталния тероризъм. Всички знаем, че дори за Фейсбук има изискване за 18 години, но повечето родители толерират своите деца, за създаване на профили и достъп до социалните мрежи. Българското семейство трудно създава правила за регулиране на достъпа до глобалните мрежи и превенцията от огромните опасности, които съществуват там. Но българските родители вече не одобряват евентуалната забрана на мобилните телефони в час", заявяват от Синдиката "Образование".
Според учителския синдикат, текстът от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) за забрана на ползването на мобилен телефон по време на учебен час не действа. "Българските ученици могат и си играят на смартфоните или си "чатят" по време на час. Защото няма инструменти за противодействие на този порок. Защото виждаме несъгласието на повечето български родители към всички ограничения към техните деца. И защото законотворците не целят създаването на правила, които да се спазват, а предпочитат такива, които звучат красиво. Предложението на Синдиката
"Образование" е за промяна в ЗПУО, като се вмени задължение за подписване на договор между образователната институция и семейството, който да включва и изрична забрана за притежание и ползване на мобилен телефон в учебен час.
Във връзка с политиката за дигитализация, МОН по-бързо трябва да осигури дигитални устройства на образователните институции за работа в час като таблети, монитори, интерактивни дъски и други, които да привлекат интереса на децата и учениците, посочват от синдиката.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
"Използването на мобилни телефони в учебен час е новият обществен дебат, дебат в който страните - родители и учители, кръстосват своите усещания за възпитание и социализация, а Министерството на образованието и науката (МОН) неутрално цитира текста от училищния закон, който в члeн 172 йезуитски е отсякъл: "Учениците да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове“.
Разбира се, няма никакъв механизъм, който би могъл да гарантира прилагането на този текст", се заявява в позицията. В нея се припомня, че нуждата от регулиране на използването на мобилни устройства се появява още през 2008 г., когато над 50 процента от българските ученици вече разполагат със смартфони. За да няма недоразумения, трябва да разясним терминът "мобилен" телефон, който включва и смартфон, т.е. телефон, който не е само за разговори, но и с мобилна връзка с интернет и с достъп до социалните мрежи, и с приложения за постоянна мобилна комуникация. Ако притеснението на българските родители е липсата на мобилна връзка със своите деца, то те биха закупили точно такива мобилни устройства с възможност само за разговор, което не е реалността, отбелязват от синдиката.
И информират, че в световната училищна практика има два модела за регулиране на правилата. "Първият е на принципа на правилата и санкциите, а вторият е на принципа на консенсуса. По разпространен е този със санкциите, който е преход към следващия с консенсуса. Франция е поредната страна, която е прозряла, че само препоръките на директора и учителя не вършат работа и трябва да се намеси негово величество закона. Във френските училища се подписва договор между семейството и училището, и вече част от този договор е изключване на мобилния телефон в училище. Който ученик не спазва правилото за изключения телефон /респективно и другите правила/, се предупреждава и следва "изключване" за три дни. Родителите нямат опция и практика за несъгласие или намеса в училищните политики. Френските родители и по-голямата част от младежите приемат нормално спазването на правилата и това за телефона, защото толерират формирането на гражданските умения да се случва в училище", се отбелязва в позицията.
В нея се казва, че подобна е и ситуацията в Англия - там също е забранено използването на мобилни телефони в училище, като за учебни цели се ползват таблети с регулиран достъп до интернет. Английските ученици искат да ходят на училище и изпитват голям интерес към учебните дейности. Според техните родители, учениците нямат време за мобилни телефони и все пак използването на личен телефон в час е абсурдно. Но, ако все пак някой ученик не спазва училищните правила, което е изключение, то с него се заема не учителя, а помощник-учителя, който комуникира с родителите и предлага за наказания. Английските ученици се изключват по много олекотена процедура, по която родителят не може да въздейства. Ако ученик отсъства безпричинно, то на родителят му веднага се завежда съдебно дело и се осъжда на глоби в хиляди паунди. Родителите са партньори в училищните дейности и са най-активни в доброволчеството.
В Германия, в повечето от федералните провинции, е изрично забранено учениците в основен курс да влизат с телефон в училище, има дежурен телефон за връзка с родителя при нужда.
В Полша има забрана за ползване на мобилни телефони в час, която се налага с вътрешните правилници на училищата. За неизпълнение на училищните правилници се намалява рейтингът на поведението, а намаленото поведение влияе върху избора на училище.
И в Полша, и в Германия е абсурдна мисълта за неспазване на училищните правилници, поради строгите безкомпромисни санкции към ученика и родителя, и заради безспорния авторитет на учителя.
"В българските училища вече ще има достъп до интернет на цялата територия на училището, според МОН, надяваме се регулиран. Но има ли семейна регулация и надзор към децата на възраст до 14 години във връзка с техни профили в социални мрежи и опазване от дигиталния тероризъм. Всички знаем, че дори за Фейсбук има изискване за 18 години, но повечето родители толерират своите деца, за създаване на профили и достъп до социалните мрежи. Българското семейство трудно създава правила за регулиране на достъпа до глобалните мрежи и превенцията от огромните опасности, които съществуват там. Но българските родители вече не одобряват евентуалната забрана на мобилните телефони в час", заявяват от Синдиката "Образование".
Според учителския синдикат, текстът от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) за забрана на ползването на мобилен телефон по време на учебен час не действа. "Българските ученици могат и си играят на смартфоните или си "чатят" по време на час. Защото няма инструменти за противодействие на този порок. Защото виждаме несъгласието на повечето български родители към всички ограничения към техните деца. И защото законотворците не целят създаването на правила, които да се спазват, а предпочитат такива, които звучат красиво. Предложението на Синдиката
"Образование" е за промяна в ЗПУО, като се вмени задължение за подписване на договор между образователната институция и семейството, който да включва и изрична забрана за притежание и ползване на мобилен телефон в учебен час.
Във връзка с политиката за дигитализация, МОН по-бързо трябва да осигури дигитални устройства на образователните институции за работа в час като таблети, монитори, интерактивни дъски и други, които да привлекат интереса на децата и учениците, посочват от синдиката.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
