Има хора, които не просто присъстват в живота ни. Те са онзи вътрешен компас, към който поглеждаме, когато не сме сигурни накъде да тръгнем. Човекът, на когото звъним първо. Този, чието мнение има значение дори когато не сме съгласни с него. За Елизабет Шу такъв човек е по-големият ѝ брат Уилям. За Хоакин Финикс – Ривър.
И двамата ги губят млади.
И при двамата след тази загуба нещо в отношението към актьорството се променя завинаги.
Историите им са различни, разделени от пет години и напълно различни семейства, но странно се оглеждат една в друга. Защото понякога най-важната роля в кариерата на един актьор се изиграва от човек, който никога не застава пред камерата.
Братът, който беше опората на Елизабет
Елизабет Шу израства сред трима братя и никога не е типичното момиче, което стои отстрани. Тя играе футбол с тях, състезава се, пада, става и отрано свиква да доказва, че мястото ѝ е на терена.
Най-големият, Уилям, заема особено място.
След развода на родителите им той до известна степен се превръща в бащина фигура за Елизабет – защитник, пример и човекът, към когото тя гледа нагоре. Уилям учи медицина и животът пред него изглежда широко отворен. После, през 1988 г., по време на семейна ваканция, всичко приключва нелепо и внезапно. Той загива след падане от люлееща се гума. Едва на 26 години е.
Елизабет е на 24 и кариерата ѝ набира скорост. Вече е участвала в The Karate Kid и Adventures in Babysitting, а Холивуд я вижда като красивото, симпатично момиче, което лесно може да бъде поставено до главния герой.
След смъртта на Уилям обаче тя се отдръпва. Приема сравнително малката роля на Дженифър Паркър в продълженията на Back to the Future, вместо да преследва по-големи главни роли, за да има време да преживее случилото се.
Но скръбта прави и нещо друго.
Години по-късно съпругът ѝ Дейвис Гугенхайм ще каже, че след подобна загуба вече не можеш да живееш само на повърхността. Според него именно тази нова емоционална дълбочина позволява на Шу да стигне до места вътре в себе си, които по-късно виждаме в Leaving Las Vegas – ролята, която ѝ носи номинация за „Оскар“.
Уилям вече го няма, но по странен начин продължава да участва в кариерата ѝ.
Ривър показва пътя на Хоакин
При Хоакин Финикс връзката е още по-пряко преплетена с актьорството.
Ривър е по-големият брат, звездата на семейството и човекът, който първи показва какво е възможно. Двамата играят заедно още като деца. Когато Ривър започва да получава сериозни роли, а след Stand by Me се превръща в едно от най-обещаващите млади лица на американското кино, Хоакин наблюдава всичко от съвсем близо.
Те не са просто братя. Както Хоакин по-късно описва отношенията им – били са екип.
На 31 октомври 1993 г. този свят изчезва.
Ривър колабира пред клуба Viper Room в Западен Холивуд. Хоакин е там и именно той се обажда на 911. Ривър умира едва на 23 години, а записът на отчаяния разговор на брат му с оператора впоследствие е излъчван многократно от медиите. Семейството се оттегля от публичността, а Хоакин, който още няма 20, остава не само без брат си, но и без човека, който до голяма степен е очертавал пътя пред него.
За известно време актьорството почти губи смисъл.
После Хоакин се връща.
И когато го прави, сякаш вече носи със себе си онази тъмнина, която по-късно ще се превърне в една от най-разпознаваемите характеристики на неговото кино.
Когато скръбта влиза в кадър
Тук историите на Шу и Финикс се срещат.
Не защото загубата автоматично прави някого по-добър актьор. Подобна идея би превърнала истинската трагедия в удобна холивудска легенда. А защото и двамата изглежда започват да разбират живота по различен начин след смъртта на братята си.
При Елизабет това се проявява в способността да търси красота в много по-тъмни персонажи. При Хоакин – в необичайното му привличане към счупени, самотни, неудобни хора, от Комод в Gladiator и Джони Кеш в Walk the Line до Фреди Куел в The Master и Артър Флек в Joker.
Публиката вижда ролите. Не вижда непременно човека, който стои зад тях.
Именно историите на подобни световноизвестни актьори напомнят колко малка част от истинския живот на актьора всъщност достига до екрана.
Ривър остава част от начина, по който Хоакин разбира собствената си кариера. Десетилетия след смъртта му той продължава да говори за влиянието му, а когато през 2020 г. печели „Оскар“ за Joker, завършва речта си с думи, написани от Ривър като тийнейджър – още едно тихо връщане към човека, който е бил там в началото.
Хората, които продължават да вървят до нас
Елизабет Шу също намира начин да се върне към брат си.
През 2007 г. тя, братята ѝ Андрю и Джон и съпругът ѝ Дейвис Гугенхайм създават Gracie – филм, вдъхновен от собственото им семейство и от Уилям. Героят на по-големия брат Джони носи части от него, а историята превръща една стара семейна рана в нещо, което може да бъде разказано.
Това може би е най-силната прилика между нея и Хоакин Финикс.
Нито един от двамата не „преодолява“ брат си в обичайния смисъл на думата. Не затварят страницата и не продължават напред, сякаш нищо не се е случило.
Те просто се научават да живеят с липсата.
Уилям остава някъде зад избора на Елизабет да търси повече дълбочина и смисъл в ролите си. Ривър остава в начина, по който Хоакин мисли за киното, славата и собственото си място в тях.
Компасът го няма.
Посоката, която е показал, остава.
