За грях или за смях!
За грях или за смях! / netinfo
Автор: vodenica, блогър в log.bg

Море за пенсионерите, ама няма море. Но хората май и не го искат това море. Поне бабите от моето село не го искат. Нямат бански жените, не са и имали. По нивките и бостанчетата си ходят с едни тъмни дрешки, както и всеки ден. И дядовците не искат море. Седят в местната кръчма и си говорят. На младини не са ходили на море, та сега ли. Да не помисли някой, че са толкова невзискателни бабите и дядовците от моето село. Имат си и те искания. Ще ги подадат към местната пенсионерска организация. Само да я създадат. Сега точно вземат пенсиите и могат да дадат по едно левче за членски внос, така си говорят. После ще си изложат исканията. Само две неща ще запишат. Първо по един бастун, но не какъв да е бастун, а един такъв, специален. Струва 14 лева, лекичък е, има дупчици, за да се нагласява според ръста. Нали с годините старите хора се смаляват, ще си го гласят и няма да се охарчват за нови бастуни всяка година.

Видяха този бастун от моя дядо. Подарих му го за осемдесетия му рожден ден. Ако знаех, че гласят стареца да ходи на море, слънчобран щях да му купя, но слава богу високоблагородната идея за морска почивка на пенсионерите малко закъсня и купих бастуна. Голямо цъкане падна около него. Не бяха виждали в село такъв - лекичък, с гумичка накрая, та да не тропа, с дупчици за смяна на дължината. И скъп - 14 лева, това си е една десета от пенсията или ако искате - 14 хляба.Та затова старите хора ще имат искане за такъв бастун. Второто искане е косвено свързано с бастуна. То е за малко уважение, все пак са поработили за тази държава, кой 35, кой 40 години. Бригадири са ходили, кой проходи копал, кой лозя брал. Деца са гледали, кой по едно, кой по две, та и по три.

Това си говорят бабите и дядовците от моето село. До два-три дни сигурно ще си направят пенсионерска организация, ще си внесат членския внос, та да си изложат исканията по надлежния ред. То не може така да се искат бастуни и уважение, има си правилници, има си инстанции, ние сме правова държава, има си закони.

Само не знам за грях или за смях са бабите и дядовците от моето село. И не се ли сещат някои, че тези хора няма да станат за смях, не за друго, ами защото имат достойнство.

Общество