Проучвания показаха, че промените в количеството на валежите и увеличаването на честотата и продължителността на сушите са най-голямата заплаха за растенията, а не покачването на температурите. Ново изследване обаче сочи, че рискът не е еднакъв за всички популации растения, съобщи ЮПИ.
Става въпрос за едно от първите изследвания, които тестваха как различни популации от един и същ растителен вид ще бъдат повлияни от климатичните промени. Получените резултати навеждат на мисълта, че растения, които се срещат на места, където е имало голяма вариабилност на валежите и чести суши, ще оцелеят по-лесно след климатични промени.
Учени от института "Макс Планк" в Германия посадили кресон в десетки райони в Северна Африка, Испания, Централна Европа и северната част на Швеция. Учените подложили растенията на ефекта от голяма суша и наблюдавали способността им да оцелеят.
Геномният анализ разкрил мутации, свързани с приспособяването и оцеляването. Като използвали нови климатични модели, учените картографирали различни генни вариации, свързани с приспособяването на растенията.
Било констатирано, че първи ще загинат растенията в Централна Европа. Растенията, израсли в Средиземноморието и северната част на Швеция, ще са най-устойчиви. "Бях изумен, когато установих, че почвата на растения от северната част на Швеция и Испания е съвсем суха, докато самите растения са оцелели и имат големи зелени листа", заяви Мойсес Еспосито-Алонсо от екипа.
Учените са на мнение, че студените зими в Северна Швеция имитират свързаните със суша условия, защото водата е замръзнала и недостъпна през голяма част от годината.
Прогнозата е, че през следващите десетилетия в Централна Европа ще паднат по-малко валежи и ще има повече екстремни суши. "Шансът за някои видове да понесат глобалното затопляне вероятно ще зависи от генетичното им разнообразие и от това дали днешни техни екземпляри са се приспособили към екстремни условия", поясни Ернан Бурбано от екипа.
Резултатите от изследването са публикувани в Nature Ecology and Evolution.
Става въпрос за едно от първите изследвания, които тестваха как различни популации от един и същ растителен вид ще бъдат повлияни от климатичните промени. Получените резултати навеждат на мисълта, че растения, които се срещат на места, където е имало голяма вариабилност на валежите и чести суши, ще оцелеят по-лесно след климатични промени.
Учени от института "Макс Планк" в Германия посадили кресон в десетки райони в Северна Африка, Испания, Централна Европа и северната част на Швеция. Учените подложили растенията на ефекта от голяма суша и наблюдавали способността им да оцелеят.
Геномният анализ разкрил мутации, свързани с приспособяването и оцеляването. Като използвали нови климатични модели, учените картографирали различни генни вариации, свързани с приспособяването на растенията.
Било констатирано, че първи ще загинат растенията в Централна Европа. Растенията, израсли в Средиземноморието и северната част на Швеция, ще са най-устойчиви. "Бях изумен, когато установих, че почвата на растения от северната част на Швеция и Испания е съвсем суха, докато самите растения са оцелели и имат големи зелени листа", заяви Мойсес Еспосито-Алонсо от екипа.
Учените са на мнение, че студените зими в Северна Швеция имитират свързаните със суша условия, защото водата е замръзнала и недостъпна през голяма част от годината.
Прогнозата е, че през следващите десетилетия в Централна Европа ще паднат по-малко валежи и ще има повече екстремни суши. "Шансът за някои видове да понесат глобалното затопляне вероятно ще зависи от генетичното им разнообразие и от това дали днешни техни екземпляри са се приспособили към екстремни условия", поясни Ернан Бурбано от екипа.
Резултатите от изследването са публикувани в Nature Ecology and Evolution.
