Психолозите: Хората в Цар Калоян ще се възстановяват с години
Психолозите: Хората в Цар Калоян ще се възстановяват с години / netinfo

Години ще са нужни на пострадалите от водната стихия в Цар Калоян да се отърсят от преживяното, това заяви за Дарик Бисер Светлинов. Той е в екипа психолози, които помагат на хората от града да се възстановят след шока от трагедията. Репортер на Дарик присъства на разговор на специалиста с една от пострадалите в града.

30-годишната Шанай живее на главната улица в Цар Калоян – „Освобождение”. Заедно с двете си деца – Ахмед, който вече е четвъртокласник, и пет месечния Айдоан, тя остава два часа върху покрива на магазина на съпруга си. С нея са свекър й и един съсед.

„Гледай само децата, вика, няма да гледаш нищо, аз – защото по едно време гледам от терасата – всичко заминава – то животни, то коли… Чужденци имаше, румънци, добре, че при нашите комшии отидоха, иначе щяха в колата да загинат. Кошмарно беше направо… Досега не сме виждали такова нещо. За пет минути, за пет минути…”, казва Шанай пред психолога.

„Това, което се е случило с нея – тя е попаднала в ситуацията, в която е трябвало да оказва чисто физическа помощ на по-възрастни хора от нея, а и на децата си. Просто го преживява по няколко пъти на ден, има нужда да говори за това”, обяснява пред Дарик Бисер Светлинов.

„Това, което правим в Цар Калоян е да оказваме първа психологична помощ, която се изразява в това да изслушваме, а ако преценим, че случаят е малко по-тежък да ги насочим към друг лекар. Много е важна в този случай подкрепящата комуникация с жертвите. Мое лично впечатление е, че на този етап в града най-уязвими са самотните възрастни хора, тъй като тези, които са в семейство, малко или много получават подкрепа от съпрузи, родители, деца.

Все още не бих могъл да кажа, че хората тук са на ниво нормално съществуване, има работа още поне две, три седмици в населеното място. Това не е било просто едно наводнение, то е отнело неща, които те са изграждали в продължение на десетина, двадесет години. Не мога да им обещавам нищо. Това, което правим с тях, е да си поставят малки конкретни задачи, които да решават за днес, утре вдругиден. С това се започва”, добавя пред Дарик той.