Изследователи в областта на имунотерапията на рака откриха важна причина, поради която някои лечения спират да действат при определени пациенти, съобщава специализираното издание Knowridge.
Екип, воден от д-р Андре Вейлетт в Университета на Монреал, идентифицира молекула, наречена SLAMF6, която действа като вътрешна спирачка на имунната система, предотвратявайки пълното атакуване на раковите клетки от имунните клетки.
Техните открития могат да доведат до нови терапии за пациенти, които вече не реагират на съществуващите лечения.
Имунотерапията работи, като подпомага собствената имунна система на организма да разпознава и унищожава раковите клетки. Един от ключовите играчи в този процес е Т-клетката – вид бели кръвни клетки, които могат да идентифицират и убиват абнормални клетки.
Много съвременни лекарства против рак, като инхибитори на PD-1 или PD-L1, са предназначени да премахнат сигналите, които туморите използват, за да се скрият от Т-клетките.
Докато тези лечения са помогнали на много пациенти, значителен брой или не реагират, или в крайна сметка болестта рецидивира.
Новото изследване предполага, че част от проблемите може да се крият вътре в самите имунни клетки. Учените открили, че SLAMF6 се намира на повърхността на Т-клетките и може да изпраща „стоп“ сигнал, който отслабва способността им да се борят с рака.
За разлика от други инхибиторни молекули, SLAMF6 не се нуждае от взаимодействие с туморните клетки, за да има ефект. Вместо това тя се активира сама, намалявайки силата на имунната атака и ускорявайки процеса на „имунна умора“, при който Т-клетките се изтощават и стават неефективни.
За да преодолеят това препятствие, екипът разработил специализирани антитела, предназначени да блокират самостоятелната активация на SLAMF6.
В лабораторни експерименти и тестове при мишки тези антитела възстановили силата на Т-клетките. Третираните имунни клетки станали по-активни, произвеждали по-силни и дълготрайни реакции и показали по-малко признаци на изтощение. Мишките също изпитали по-силни антитуморни ефекти.
Учените вярват, че този подход може да представлява ново поколение имунотерапия. Той може да бъде особено полезен за пациенти, чиито ракови заболявания вече не реагират на съществуващите терапии. Новите антитела потенциално могат да се използват самостоятелно или в комбинация с настоящите лечения, за да се увеличи тяхната ефективност.
Преди лечението да бъде тествано при хора, изследователите планират ранни клинични изпитания, за да оценят безопасността и ефективността при пациенти с твърди тумори и кръвни ракови заболявания. Експертите заявяват, че откритието отваря обещаващо ново направление в борбата с рака, тъй като цели вътрешна имунна бариера, която преди е оставала незабелязана.
Откритието подчертава колко сложна е имунната система и защо лечението на рака може да бъде толкова предизвикателно. Като идентифицират този скрит „изключвател“ в Т-клетките, учените се надяват да разработят терапии, които да поддържат имунната система активна за по-дълъг период, подобрявайки оцеляването и качеството на живот на пациентите.
Въпреки, че са необходими още изследвания, проучването предлага нова надежда, че бъдещите имунотерапии могат да помогнат на хора, които в момента имат ограничени възможности за лечение, приближавайки медицината една стъпка по-близо до по-ефективна и персонализирана грижа за ракови пациенти.
