Големият български оперен певец Никола Гюзелев е починал тази сутрин на 77-годишна възраст, съобщи БНТ. Гюзелев се бореше с тежко заболяване.
Гюзелев е един от най-добрите оперни певци за всички времена на България. Дебютът си в операта прави с ролята на Тимур в операта на Верди „Турандот". Носител е на множество международни и български отличия.
Гюзелев бе и отличен художник, завършил Софийската художествена академия. Това допринася за цялостното представяне на Гюзелев на сцената. Той изиграва над 70 оперни перносонажи и оставя отпечатък в най-прочутите оперни и концертни зали.
За някои Никола Гюзелев ще остане като Филип от „Дон Карлос", за други - Атила от едноименната опера на Верди. Образите, пресъздадени от великия оперен певец, са над 70. Например - княз Гремин от операта Евгений Онегин
В интервю за предаването „Суматоха" по БНТ Гюзелев с усмивка си спомня за годините, когато синовете му са млади:
"Един път ме пита: Татко, ти бас ли си, или баритон? Викам: бас баритон. И той каза: Добре. А Гяуров? Казах: И той също. А Борис Христов, продължи той. Казах: Май че и той. Еми няма ли един истински бас, каза той. Казах, че има. И уточних: Павел Маналов. Чочо запомнил името Павел Маналов и един път два в операта на една моя репетиция и отдолу се задава Павел и казвам: Ето го Павел. Той е бас. И Павел Манолов се просълзява", разказа Гюзелев.
Никола Гюзелев е роден в град Павликени през 1936 г. Майка му е шивачка, а баща му по професия градинар. Истинската му страст е цигулката, на която той сам се научава да свири. Никола се вдъхновява за операта, след като чува по радиото монолога на Борис от операта „Борис Годунов" в изпълнение на Едмонд Косовски.
"Отивам вкъщи и с цигулката се мъча да разчета мелодията, като на китара. По едно време не ми излиза обаче. Аз горе-долу помня мелодията, която съм чул по радиото и ме е запленила, но нещо не ми излиза. В това време влиза баща ми и ме пита какво правя, а аз отговарям, че нещо не ми звучи мелодията и го моля да погледне. И той идва и вика и казва, че това е ключ фа, а аз дрънкам на сол", продължава тогава разказа си Никола Гюзелев.
През 1973 година в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен. С усмивка Гюзелев разказва, че музикална диплома няма, но се е дипломирал в Художестваната академия със специалност живопис.
Художественото образование на Гюзелев помага на великия артист в ролите му.
Гюзелев е роден през 1936 г. в град Павликени. Той е един от най-изявените представители на съвременното оперно изкуство. Баща му Николай Гюзелев по професия градинар, свирел великолепно на цигулка. Бил е самоук и дори сам си е майсторил инструменти. Майка му Елисавета била шивачка, но на младини играела в самодейни театри. Никола започва да пее от съвсем малък. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис от операта „Борис Годунов" на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски
През 1954 година Гюзелев завършва средно образование в София, а 4 години по-късно завършва Художествената академия със специалност живопис. От 1955 година започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. - при баритона Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров" и в Ансамбъла за песни и танци при МВР.
От 1960 е стажант, а от 1961 година - редовен артист в Народната опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 година с ролята на Тимур в операта на Верди „Турандот". През 1966 година жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ.
През 1962 година Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година - с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в „Дон Карлос".
През 1968 година за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо" в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През 1973 година в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.
През 1994 година отново в Парма Гюзелев получава наградата „Златен Верди", отличие, с което малцина в света са удостоени. Сред отличията, с които басът е награден, са орден „Кирил и Методий" - I степен, орден „Стара планина" - I степен, Димитровска награда, призовете „Златна лира", „Златна муза", „Златно перо", „Комендаторе на Република Италия" и други.
Ученик на световно известния педагог професор Христо Бръмбаров, Гюзелев съчетава основните елементи на българската певческа школа, безупречната техника на италианското белканто и интензитета на славянската емоционалност. Едновременно с това, Гюзелев е и отличен художник, завършил Софийската художествена академия и този факт допринася за това да демонстрира универсалната си култура и художественото одухотворяване на над 70 оперни персонажа, оставили своя отпечатък на повечето от най-прочутите оперни и концертни зали по света.
