Първият вицепрезидент на България генерал Атанас Семерджиев почина на 90-годишна възраст. Освен дългогодишен началник на Генералния щаб на Българската армия, той е и единственият вецепрезидент, назначен от Великото Народно събрание през 1990 г. заедно с Жельо Желев. Заема поста до 1992 г.
Малко след като Тодор Живков е свален от власт, Атанас Семерджиев става вътрешен министър в първото правителство в демократичната история на страната, а след това и в кабинета на Андрей Луканов.
По-късно определя датата 27 юли 1990 г като „най-взривоопасната ситуация от началото на прехода". Опозицията в парламента настоява Тодор Живков да се яви в Народното събрание, а хиляди се събират пред сградата и искат да влязат в пленарната зала.
„Това е един епизод, който минава незабележимо, както например призивът, искането на Тренчев да разпусна ВНС и да въведа президентско управление. В парламента настъпи една кризисна ситуация, десницата се надигна, една еуфория ужасна, тълпата дойде, започна да блъска по вратите, събори загражденията и напираше да влезе. Аз бях изправен пред проблема: да извикам червените барети или да се въздържа. Аз излязох. Уверявам ви, че ако имах пистолет - съкратете го това, не го казвайте - аз щях да се гръмна", разказва той по този повод.
Няколко дни по-късно е избран от Великото Народно събрание за вицепрезидент.
През 1992 година срещу него започва дело по обвинения, че в качеството си на вътрешен министър е наредил унищожаване на досиетата на комунистическата Държавна сигурност. Десет години по-късно Семерджиев е осъден на четири и половина години затвор. Заради напредналата му възраст 2 години и половина е под „домашен арест", а след това мярката му бе заменена с „подписка" и парична гаранция.
През 2006 г. делото окончателно е прекратено.
Самият Семерджиев твърди, че жертва на политическа репресия и че с документа, който е подписал, „ограничихме процеса на саморазпореждане с архивния фонд" на Държавна сигурност.
