С поднасянето на венци бе отбелязана в София 156-ата годишнина от рождението на Стефан Стамболов. Церемонията се състоя пред паметника на държавника срещу Военния клуб. Организатори на събитието бяха Българската академия на науките, Институтът за теория и практика на лидерството "Стефан Стамболов" и Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ).
Венци бяха поднесени от името на председателя на Народното събрание, от БАН, Столичната община, Министерството на отбрана. Според проф. Стоян Денчев - ректор на СВУБИТ, „Стамболов не е само човек на историята, а и на днешното време, и трябва да се учим от него".
Стефан Стамболов е роден 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Участва активно в почти всички прояви на борбата за политическа независимост на България през 70-те години на 19-и век, член е на БРЦК в Букурещ, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското и на на Априлското въстание. Избран е за подпредседател на Народното събрание (1880 и 1884 г.), а след това и за председател на Народното събрание (1884-1886). Подкрепя каузата на Съединението, доброволец е в Сръбско-българската война. След детронацията на княз Александър I (9 август 1886 г.) той възглавява русофобската опозиция и е един от организаторите на контрапреврата от 1886 г. След абдикацията на княза влиза в Регентския съвет (август 1886 - юни 1887 г.) и фактически държи в ръцете си цялата политическа власт. Стамболов съдейства за избирането на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски за български княз. От 20 август 1887 г. до 19 май 1894 г. е министър-председател на България и министър на вътрешните работи. Подава оставка на 17 май 1894 г. Стефан Стамболов става мишена на политическите си врагове и е убит на 6 юли 1895 г. в София. (БТА)
