Един от най-обичаните български футболисти Стилиян Петров даде истински откровено интервю пред BBC Radio 5. Бившият български национал говори за най-голямата битка в живота си - тази с левкемията, разкривайки през какво са преминали той и семейството му.
Стели сподели още и кой е най-ценният му медал и разказа с голям ентусиазъм за новата си страст - Неделната лига.
"I didn’t know if I was going to walk again."
Why Stiliyan Petrov's Sunday League Over-35s cup medal means the most to him👇: pic.twitter.com/a8f6sfuSH9
Стилиян Петров бе диагностициран с коварното заболяване на 30 март 2012 г. След упорита борба, продължила близо 3 години, Петров успя да спечели трудната битка. На 9 май 2013 г. в специално интервю полузащитникът обяви край на кариерата си, допълва Gong.bg.
"Когато разбрах за диагнозата през главата ми минаха въпросите "Защо на мен, къде сгреших", признава българинът, но няма отговор на тези питания. "Месеци наред не спях, за да разбера каква е причината, но без успех. Преминаващите през това изпитание, знаят, че няма отговор. Затова с моята съпруга основахме фондацията, ние знаем колко трудна е борбата", признава още той.
Guliver/Getty Images
"Със семейството ми минахме през ада. Двамата ми синове ме виждаха в състояние, в което нито едно дете не трябва да вижда татко си. Трябваше да ги водим на психолози", разказа още 38-годишният Стилиян Петров. "Имаше период от година, в който не ме виждаха. Посещаваха ме през няколко месеца и ме виждат през един малък прозорец, не им бе позволено да влизат в стаята", спомня си за тежките дни той.
"Имам невероятна съпруга. Беше впечатляващо да видя колко много ме обича. Спеше при мен всяка нощ, ядеше какво аз ям. Бях слаб, но трябваше да се храня. Тя ми даваше пример, че трябва да го правя, въпреки че храната не беше хубава. Когато видиш, че някой оставя собствения си живот и този на децата си, в името на това да оздравееш, това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш. Не бях готов да се предам и в тези мигове разбрах, че искам да живея и какво е значението на живота за един човек. Знаех какво можех да загубя и не исках да го допусна. Исках да се боря и да живея", допълни Стилиян Петров за най-важната битка в живота си.
"My kids saw me in a state that a kid should never see his Dad"
"Все още играя футбол, правя го всяка неделя. Плащам си и таксата от пет паунда. Много ми харесва. Хората в това първенство искат да ме ритнат или да се представят добре срещу мен. Те ме познават и са наясно с кариерата ми. След мача обаче, когато седнем за по бира, разбирам, че са ми фенове, но по време на самите двубои, има конкуренция. Казват ми, че не е уважително да финтирам вратаря", казва с усмивка бившият футболист на "Астън Вила".
"Some fans will hate you - you need to expect that. Can you be above it?"
"Харесва ми да участвам в тази Неделна лига. Там играят още много бивши футболисти. Често ме питат защо го правя, защо играя там? Аз отговарям, защото още съм жив, а имаше момент, когато не знаех дали отново ще ритам топка, дали ще мога да ходя, дали ще живея. Когато спечелих медал с този отбор, това е най-ценното отличие, което съм взимал. Обясних на момчетата, че това е така, тъй като мечтаех отново да играя футбол. Усещах голяма радост и затова този медал е поставен до другите ми отличия, но ми е по-ценен от всички останали", добави откровено Петров.
