Специални епизоди на „Черешката на тортата“ ни отвеждат директно в Дивия север на Българското Черноморие – новият дом на „Игри на волята“. Повлиян от духа на най-мащабния риалити формат, кулинарното предаване ще бъде по-екстремно от всякога в следващите две седмици. Домакини в тези необикновени епизоди на волята и добрия вкус ще бъдат едни от най-колоритните и борбени играчи от последните три сезона на “Игри на волята“.
В епизода довечера ще видим прекрасната Мани от четвъртия сезон на едноименното риалити за издръжливост, която освен прекрасни рецепти, ще ни потопи и в магията и значимостта на Дуранкулашкото езеро.
Затова екипът ни се вдъхнови да ви разкажем повече за този природен обект:
Дуранкулашкото езеро е разположенo в най-североизточната част на България, на около 6 км от Българо-Румънската граница. Езерото е сред най-значимите влажни зони на България. Заедно с Шабленско-Езерецкото езеро то е единственият крайбрежен лиман по българското Черноморие със запазен естествен характер.
Около южните брегове на езерото се намират останки от някогашни първични степи – един от най-редките типове екосистеми в България. В района на езерото се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров и други 27 вида с важна международна и национална консервационна значимост.
Дуранкулашко езеро и съседните Шабленски езера формират заедно най-многочисленото съвременно зимовище на застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска.
Обектът е с международно значение за 3 гнездящи вида птици – малък воден бик, морски дъждосвирец и черночела сврачк, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, турилика , дебелоклюната чучулига и индийското шаварче.
Археологическите разкопки в Дуранкулак започват през 1974 г. от научен колектив под ръководството на проф. д-р на и.н. Хенриета Тодорова. Направените там открития донасят много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа.
На западния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 – 4700г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 – 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото.
Проучените над 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 – 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 – 1200 г. пр. н.е.).
На 26 м навътре в скалния масив на острова е изсечен елинистически пещерен храм на богинята Кибела ( 3 в. пр. н.е.), а върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от 9 – 10 в. Част от него е експонирана.
В епизода довечера ще видим прекрасната Мани от четвъртия сезон на едноименното риалити за издръжливост, която освен прекрасни рецепти, ще ни потопи и в магията и значимостта на Дуранкулашкото езеро.
Затова екипът ни се вдъхнови да ви разкажем повече за този природен обект:
Дуранкулашкото езеро е разположенo в най-североизточната част на България, на около 6 км от Българо-Румънската граница. Езерото е сред най-значимите влажни зони на България. Заедно с Шабленско-Езерецкото езеро то е единственият крайбрежен лиман по българското Черноморие със запазен естествен характер.
Около южните брегове на езерото се намират останки от някогашни първични степи – един от най-редките типове екосистеми в България. В района на езерото се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров и други 27 вида с важна международна и национална консервационна значимост.
Дуранкулашко езеро и съседните Шабленски езера формират заедно най-многочисленото съвременно зимовище на застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска.
Обектът е с международно значение за 3 гнездящи вида птици – малък воден бик, морски дъждосвирец и черночела сврачк, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, турилика , дебелоклюната чучулига и индийското шаварче.
Археологическите разкопки в Дуранкулак започват през 1974 г. от научен колектив под ръководството на проф. д-р на и.н. Хенриета Тодорова. Направените там открития донасят много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа.
На западния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 – 4700г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 – 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото.
Проучените над 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 – 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 – 1200 г. пр. н.е.).
На 26 м навътре в скалния масив на острова е изсечен елинистически пещерен храм на богинята Кибела ( 3 в. пр. н.е.), а върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от 9 – 10 в. Част от него е експонирана.
