Методът ин витро е проблем, който засяга всеки шести българин. Д-р Георги Стаменов, автор на книгата „Надежда за дете”, коментира темата в рубриката "Доктор - ох, боли!" вече няколко седмици. Хората могат да се обръщат с въпроси към него на email: georgistamenov@abv.bg или на интернет сайта invitrobg.com.
Хорат питат къде могат да намерят книгата ти "Надежда за живот"?
На „Славейков”, по книжарниците, разпространителските мрежи. Мисля, че вече е достъпна навсякъде. Да ги посъветваме - да напишат "Георги Стаменов" и „Надежда за дете” и сигурно ще излезе. Ключ към какво е тази книга? Това е един пътеводител към двойките, които знаят, че има проблем и не се получава, за да знаят какво ги очаква и за да знаят, че надежда има и може да се случи и то много скоро. И още да се обяснят самите процедури, самото зачеване и всичко останало. Тези тежки понятия, съм се опитал да обясня на един обикновен език. И трето, това е книга за емоции, които са минали по този път, разказват своите истории съвсем човешки. Какви двойки идват при теб, с какъв социален статус? От хора с много нисък социален статус, който казват „Докторе, нямаме пари за прегледа, но имаме нужда от помощ” до хора с много големи финансови възможности. Проблемът засяга всички. При нас има много двойки българи, но има и роми. Не можеш да откажеш на никого помощ. Всеки носи душа. Ти си във фондация „Искам бебе”. Как тази фондация помага на хората, които нямат средства? Правим всичко възможно да използваме благотворителността на хората. Говорили сме, че за много неща се дават пари, а това е една кауза, която предопределя нашето бъдеще като нация и хора. Събират се пари от спонсорства, от кампании, от дарители. Въведохме практика – всички успели хора, които имат финансова възможност идват и казват, че искат да дарят пари за лечението на едно семейство, и фондацията в този случай помага. Можеш да кажеш спонсорите или по-големи фирми, които са ви помогнали. Искам да благодаря на д-р Янев, който сега провежда една кампания. На д-р Вражески, колега и приятел, който беше сред първите. Николай Синабов от Русе, фирма „Аристон”. Има хора, които милеят за бъдещето на страната. Те бяха първите лястовици във фондацията, смятам, че тепърва ще има много възможности за това. Постоянно си по различни симпозиуми – беше в Йоханесбург, в Лондон . Кои са светилата ни в репродуктивното здраве? Има ли големи имена, почитани от европейците? България, както и повечето страни от Източна Европа, все още не е уважавана достатъчно. Но това се променя бързо – според начина, по който работим, по резултатите, които имаме. Смятам, че до година или две нещата ще се променят коренно. Има вече строги правила, не е никаква алхимия – това е работа, когато се работи прецизно, точно и се използва добра апаратура и работят добри специалисти, дава добри резултати. Разкажи ни за последният симпозиум, на който беше. Последният международен, защото имаше и български симпозиум на тази тема. Българският беше с международно участие. Дойдоха специалисти по репродуктивна медицина от цяла Европа. Дискусиите бяха за злободневните неща – как държавата не отделя достатъчно средства, как да подобрим нашата работа, какво се прави в другите страни. Имаше и научни симпозиуми. Преди това бях на един конгрес в Лондон, който работи по новите методи в инвитрото – минималната стимулация, инвитрото на естествен цикъл и инвитро натурацията. Това са нови тенденции в инвитрото, които се търсят с по-малко средства и с по-нови техники да се постигнат по-добри резултати. Нашите резултати в някой от нещата смея да твърдя са по-добри от показаните там. Пишеш в книгата, че не си футоролог и не можеш да видиш бъдещето в корема на жената или в спермограмата на мъжа, но единственото, от което не се отказваш е надеждата. Какво виждаш в очите на хората, които идват при теб всеки ден и искат детенце? Когато дойде семейство, което е страдало години и се е опитвало какво ли не, за да се сдобие с рожба, виждаш един мрак, студенина в очите им. И когато нещата се случат виждаш едни пламъчета в очите им, този мрак изчезва. Виждаш тия хора да светят пред теб - за тези светлини си струва човек да работи по 16 часа на ден.
