На 16 октомври Българската военна авиация ще отбележи своя празник и 105 години от първата в света бомбардировка от въздуха, извършена от българските пилоти Радул Милков и Продан Даракчиев по време на Първата световна война. Благодарение на това пада считаната за непревземаема Одринска крепост.
В годините българската авиационна идея укрепна и с героизма на шепата авиатори, защитници на столицата при бомбардировките през Втората световна война, сред които и българката торпила кап. Димитър Списаревски.
През всички тези над 100 години Българската военна авиация има и своите сривове, но има и своите авиоконструктори, които разнасят славата на България по цял свят и в страни със супер развита авиация. Това са Харалампи Джамджиев, Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Иван Ночев, Кирил Петков.
Покоряването на Луната: Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна (СНИМКИ/ВИДЕО)
На 20 юли 1969 г., лунният модул "Йигъл" на космическия кораб "Аполо 11" на НАСА, кацна на Луната. За първи път в историята на човечеството човешки крак стъпи на земния сателит - американец. В онзи момент малко хора обаче знаят, че заслуга за това има и един българин - карловецът Иван (Джон) Ночев, за когото се смята, че е изобретил прилуняващия модул.
В знак на почит към своя съгражданин, в Историческия музей в Карлово подредиха изложба, посветена на 101-та годишнина от рождението му. Сред експонатите са няколко копия на патенти за подобряване на работата на самолетното крило, което е било съществена част от работата на Иван Ночев, разказа Мария Деянова, директор на музея. От началото на 50-те години на миналия век до смъртта си, той е живял и работил в Сан Диего, САЩ, като част от конструкторската му работа е засекретена, тъй като е била свързана с НАСА.
За да бъде връзката с Карлово по-изразена, в изложбата са показани и неговата диплома от карловския техникум по механотехника "Братя Евлоги и Христо Георгиеви", оригинални снимки, писма и пощенски картички до негови приятели. Изложбата е по инициатива на карловеца Христо Козарев, работил дълги години в Научно-техническия съюз в София.
Най-интересните конспиративни теории за Луната (СНИМКИ/ВИДЕО)
Иван Ночев започва работа в казанлъшкия военен завод "Арсенал", а по-късно се прехвърля в Държавната аеропланна работилница в Божурище, припомня историкът Петър Ненков. Когато край карловското село Марино поле се построява модерно военно летище и авиоремонтна работилница, той се връща в Розовата долина.
Присъединяването на България към оста Берлин - Рим - Токио през 1941 г., води до превъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители "Месершмит". Те обогатяват морално остарелия авиопарк на българските Въздушни войски. За да усвои ремонта на немските изтребители, за Германия заминава група български авиотехници, сред тях е и Ночев. Една година по-късно в той вече е студент в Берлинската Политехника.
След войната успява да завърши и Техническия университет във Виена като машинен инженер. Много скоро защитава и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица, но не след дълго се връща в родината си.
След като загубват битката с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците решават на всяка цена да потърсят реванш чрез своята програма за покоряване на Луната. Започва конструирането на знаменитата серия космически кораби "Аполо" и ракетата носител "Сатурн" създадена от Вернер фон Браун. В Лунната програма се включва и българинът Иван Ночев.
Той пристига в Канада през 1951 г. и работи в "Канада еър". Пет години по-късно се прехвърля в Калифорния, където постъпва на работа в авиокосмическия гигант "Дженерал дайнамикс корпорейшън". Тук, в Силиконовата долина, се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.
Получавайки американско гражданство през 1962 г., той приема името Джон Ночев и се включва в екипа от учени в Американската национална агенция за изследване на Космоса - НАСА при разработването на космическия кораб "Аполо".
"Аполо" се дели на два основни модула - с единия американците кацат на Луната и той им служи като база и стартова площадка, а другият по същото време кръжи в орбитата на сателита и след това връща астронавтите на Земята. Цялото човечество следи със затаен дъх грандиозния подвиг на астронавтите Армстронг, Олдрин и Колинс, но едва ли някой у нас е предполагал тогава, че зад това велико постижение на човешкия гений стои и българин.
Изобретените с участието на Иван Ночев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула "Йигъл" с астронавтите на Луната и гарантират, че модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това подсигуряват успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб "Аполо". За неговите огромни заслуги при изработването на ракетните двигатели, Джон Ночев получава медал от Конгреса.
SpaceX се готви да изстреля българския спътник BulgariaSat-1
Натрупал солиден опит и знания той открива своя собствена фирма за авиоинженерингова дейност в областта на ракетно-космическите изследвания, наречена "Лансиа". Мечтае един ден да се завърне в своето родно Карлово и да вложи средства за построяване на колеж, но съдбата решава друго - на 13 март 1992 г. умира в Сан Диего, Калифорния.
Редом с други двама велики българи - Асен Йорданов, другият български гений в авиацията, и Джон Атанасов, той нарежда името си в Златния фонд на човешката мисъл и дава възможност на САЩ да забият първи в света националния си флаг на Луната. На погребението му присъстват трима президенти на САЩ - Рейгън, Картър и Буш-старши. С името и разработките си Иван (Джон) Ночев присъства в много енциклопедии и книги, посветени на авиацията и космонавтиката.
В годините българската авиационна идея укрепна и с героизма на шепата авиатори, защитници на столицата при бомбардировките през Втората световна война, сред които и българката торпила кап. Димитър Списаревски.
През всички тези над 100 години Българската военна авиация има и своите сривове, но има и своите авиоконструктори, които разнасят славата на България по цял свят и в страни със супер развита авиация. Това са Харалампи Джамджиев, Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Иван Ночев, Кирил Петков.
Покоряването на Луната: Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна (СНИМКИ/ВИДЕО)
На 20 юли 1969 г., лунният модул "Йигъл" на космическия кораб "Аполо 11" на НАСА, кацна на Луната. За първи път в историята на човечеството човешки крак стъпи на земния сателит - американец. В онзи момент малко хора обаче знаят, че заслуга за това има и един българин - карловецът Иван (Джон) Ночев, за когото се смята, че е изобретил прилуняващия модул.
В знак на почит към своя съгражданин, в Историческия музей в Карлово подредиха изложба, посветена на 101-та годишнина от рождението му. Сред експонатите са няколко копия на патенти за подобряване на работата на самолетното крило, което е било съществена част от работата на Иван Ночев, разказа Мария Деянова, директор на музея. От началото на 50-те години на миналия век до смъртта си, той е живял и работил в Сан Диего, САЩ, като част от конструкторската му работа е засекретена, тъй като е била свързана с НАСА.
За да бъде връзката с Карлово по-изразена, в изложбата са показани и неговата диплома от карловския техникум по механотехника "Братя Евлоги и Христо Георгиеви", оригинални снимки, писма и пощенски картички до негови приятели. Изложбата е по инициатива на карловеца Христо Козарев, работил дълги години в Научно-техническия съюз в София.
Най-интересните конспиративни теории за Луната (СНИМКИ/ВИДЕО)
Иван Ночев започва работа в казанлъшкия военен завод "Арсенал", а по-късно се прехвърля в Държавната аеропланна работилница в Божурище, припомня историкът Петър Ненков. Когато край карловското село Марино поле се построява модерно военно летище и авиоремонтна работилница, той се връща в Розовата долина.
Присъединяването на България към оста Берлин - Рим - Токио през 1941 г., води до превъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители "Месершмит". Те обогатяват морално остарелия авиопарк на българските Въздушни войски. За да усвои ремонта на немските изтребители, за Германия заминава група български авиотехници, сред тях е и Ночев. Една година по-късно в той вече е студент в Берлинската Политехника.
След войната успява да завърши и Техническия университет във Виена като машинен инженер. Много скоро защитава и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица, но не след дълго се връща в родината си.
След като загубват битката с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците решават на всяка цена да потърсят реванш чрез своята програма за покоряване на Луната. Започва конструирането на знаменитата серия космически кораби "Аполо" и ракетата носител "Сатурн" създадена от Вернер фон Браун. В Лунната програма се включва и българинът Иван Ночев.
Той пристига в Канада през 1951 г. и работи в "Канада еър". Пет години по-късно се прехвърля в Калифорния, където постъпва на работа в авиокосмическия гигант "Дженерал дайнамикс корпорейшън". Тук, в Силиконовата долина, се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.
Получавайки американско гражданство през 1962 г., той приема името Джон Ночев и се включва в екипа от учени в Американската национална агенция за изследване на Космоса - НАСА при разработването на космическия кораб "Аполо".
"Аполо" се дели на два основни модула - с единия американците кацат на Луната и той им служи като база и стартова площадка, а другият по същото време кръжи в орбитата на сателита и след това връща астронавтите на Земята. Цялото човечество следи със затаен дъх грандиозния подвиг на астронавтите Армстронг, Олдрин и Колинс, но едва ли някой у нас е предполагал тогава, че зад това велико постижение на човешкия гений стои и българин.
Изобретените с участието на Иван Ночев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула "Йигъл" с астронавтите на Луната и гарантират, че модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това подсигуряват успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб "Аполо". За неговите огромни заслуги при изработването на ракетните двигатели, Джон Ночев получава медал от Конгреса.
SpaceX се готви да изстреля българския спътник BulgariaSat-1
Натрупал солиден опит и знания той открива своя собствена фирма за авиоинженерингова дейност в областта на ракетно-космическите изследвания, наречена "Лансиа". Мечтае един ден да се завърне в своето родно Карлово и да вложи средства за построяване на колеж, но съдбата решава друго - на 13 март 1992 г. умира в Сан Диего, Калифорния.
Редом с други двама велики българи - Асен Йорданов, другият български гений в авиацията, и Джон Атанасов, той нарежда името си в Златния фонд на човешката мисъл и дава възможност на САЩ да забият първи в света националния си флаг на Луната. На погребението му присъстват трима президенти на САЩ - Рейгън, Картър и Буш-старши. С името и разработките си Иван (Джон) Ночев присъства в много енциклопедии и книги, посветени на авиацията и космонавтиката.
