Поклонението пред тленните останки на големия български оперен певец бас Никола Гюзелев започна в 9.30 ч. във фоайето на Софийска опера. Опелото ще се отслужи от 12.00 часа в храм „Св. София” в София, а погребението ще се състои от 15.00 ч. в Централните софийски гробища.
Близки, колеги, приятели и почитатели се простиха с големия български оперен певец Никола Гюзелев, който почина на 16 май.
Директорът на Националната опера и балет Пламен Карталов си спомни за Никола Гюзелев:
„Разделяме се с една благодарност към този голям и велик артист, чието дело ще живее чрез неговите ученици, които той създаде за нашата и международната сцена. Един велик оперен певец, но не само - един художник, който рисуваше с гласа си портрети на оперни герои".
„Никола Гюзелев, освен че е един прекрасен голям глас, той беше и голям артист, защото нашата опера често пъти с музикалната драматургия предразполага повече емоционално в подхода към ролите. А той подхождаше и интелектуално, с една особена мисъл. Той беше и голям интелектуалец", разказа режисьорът Светозар Донев.
„С Гюзелев сме преди всичко колеги, заедно учихме в академията. Изключително талантлив живописец, но беше и изключителен човек", заяви академик Светлин Русев.
„Той беше мой голям приятел и беше един от най-големите строители на нашата съвременна култура", допълни бившият министър на културата Георги Йорданов.
На 20 май големият български оперен певец Никола Гюзелев ще бъде награден посмъртно с най-високото отличие на Министерството на културата - наградата „Златен век” огърлие, за изключителни заслуги и принос в развитието на българската култура. Високото отличие „Златен век” с огърлие ще бъде връчено на вдовицата на прочутия български певец - Анна-Мария Гюзелева, на специална церемония.
Никола Гюзелев почина на 16 май.
Той e роден в Павликени на 17 август 1936 г. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис от операта „Борис Годунов” на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски.
През 1954 г. Гюзелев завършва средно образование в София, а четири години по-късно завършва Художествената академия със специалност живопис. От 1955 г. започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. - при баритона Христо Бръмбаров. Като негов ученик, Гюзелев съчетава основните елементи на българската певческа школа, безупречната техника на италианското белканто и интензитета на славянската емоционалност.
Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров” и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. От 1960 г. е стажант, а от 1961 г. - редовен артист в Народната опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 г. с ролята на Тимур в операта на Верди „Турандот”. През 1966 г. жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ.
През 1962 г. Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година - с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в „Дон Карлос”.
През 1968 г. за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо” в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През 1973 г. в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.
През 1994 г. отново в Парма Гюзелев получава наградата „Златен Верди”, отличие, с което малцина в света са удостоени. Сред отличията, с които басът е награден, са орден „Кирил и Методий” - I степен, орден „Стара планина” - I степен, Димитровска награда, призовете „Златна лира”, „Златна муза”, „Златно перо”, „Комендаторе на Република Италия” и други.
