Ново изследване, ръководено от учени от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина (LSHTM) и публикувано в списание PLOS Medicine, установява, че застаряването на населението в Европа може да доведе до увеличаване на случаите на кръвни инфекции, причинени от лекарствено устойчиви бактерии, през следващото десетилетие.
Антимикробната резистентност (AMR) е нарастваща глобална заплаха за общественото здраве. Разбирането как демографските промени влияят върху честотата на инфекциите е от решаващо значение за разработването на ефективни стратегии за превенция и контрол.
Екипът, ръководен от проф. Гуен Найт, анализира над 12 милиона резултата от кръвни изследвания, събрани от 29 европейски държави за периода 2010–2019 г. На базата на тези данни учените прогнозирали промените в честотата на лекарствено устойчивите кръвни инфекции до 2050 г., като взели предвид възрастта и пола на населението.
Резултатите показват, че инфекциите, причинени от резистентни бактерии, вероятно ще се увеличават, като между държавите и между видовете бактерии се очакват значителни различия. Най-голям ръст се прогнозира сред възрастните хора, особено над 74 години, както и сред мъжете при повечето комбинации от бактерии и антибиотици. Учените предупреждават, че моделите, които не отчитат възрастта и пола, подценяват реалния риск.
Дори при прилагането на строги мерки за обществено здраве, постигането на целта на ООН за 10% намаляване на резистентните инфекции до 2030 г. ще бъде възможно само за около две трети от изследваните комбинации бактерии и антибиотици.
„Нашето изследване показва, че бъдещата тежест на лекарствено устойчивите инфекции няма да бъде еднаква навсякъде — ще има значителни различия между държавите, възрастовите групи и между половете“, обясни проф. Гуен Найт, съдиректор на Центъра за антимикробна резистентност към LSHTM и водещ автор на проучването.
„Най-рязко увеличение очакваме при по-възрастните хора, особено над 65 години. Самото предотвратяване на по-нататъшно нарастване на инфекциите вече би било голямо постижение за общественото здраве“, каза Найт.
Тя добави, че съчетаването на различни демографски и инфекциозни данни дава по-пълна картина:
„Възрастта и полът рядко се разглеждат в прогнозите за антимикробна резистентност, но те са ключови фактори за това кой е най-засегнат. Когато ги комбинираме с демографските тенденции, става ясно колко трудно ще бъде да се обърне нарастващата честота на кръвните инфекции в Европа“, каза още експертът.
Съавторът д-р Катрин Мур подчерта:
„Това е голяма крачка напред в разбирането как възрастта и полът ще повлияят върху тежестта на лекарствено устойчивите инфекции в различните европейски страни. Това знание ще ни помогне да проектираме интервенции, насочени към най-застрашените групи, с цел намаляване на смъртността и заболеваемостта, свързани с тези инфекции“.
