Защо всички видове макарони се наричат паста? Защо казваме и на определени сладкиши паста?
Паста на италиански означава буквално тесто. И не можем да отречем, тестото представлява пастоподобна субстанция. В италианската традиция към паста се добавя задължително и определение - ди фарина, тоест брашнена. Или ди семола, от грис. Разликата между брашно и грис сега няма да обясняваме, но всички видове италиански продукти за варене - спагети, макарони, фусили, телиатели и прочее се приготвят от брашнена или грисова паста, тоест от тесто. В това спор няма.
Днес обаче никой не вари прясното, пастообразното тесто. Е, не съвсем никой, но е далеч по-рядко. То се суши по определен начин, за да се получат въпросните продукти. И да, те наистина се втвърдяват и нямат вече много общо с представата ни за нещо като паста. Това е така, защото през XІV и XV век хората открил, колко е удобно да се съхранява сушената паста, тоест сухото тесто. Сварено, то не губи хранителните си качества, но иначе е трайно и удобно за транспортиране. А за мореплавателите е направо идеалната храна.
Преди появата на доматите, сушената паста се е консумирала подсолена, което ни отвежда и до етимологията на думата. Паста е латинизираният вариант на гръцката дума паста, която значи овесена каша, а тя пък идва от пастос. То пък означава осолено, поръсено със сол, защото иначе овесената каша няма вкус. И така в древна Елада на обикновената овесена каша викали посолена. Само така ставала за ядене. Оттам паста за кашата. В Рим кашоподобната субстанция става известна като паста, тоест тесто. Това изяснява и употребата и в сладкарската промишленост. Всъщност тестото е основна част там. Разликата е, че не е солено, а сладко. И да, на етимологично ниво се получава оксиморон. Щом паста значи осолено, то сладка паста значи сладко солено. Но вече никой не гледал тези подробности.
Днес ние казваме само паста или понякога суха паста. Тоест тестото не е сиропирано, не е полято със захарен сироп. Но някога, в зората на сладкарството, когато солените тестени произведения са ставали сладки, говорили сме за това в питанката за тортите, имало нужда да се уточнява, каква паста е това. Ето как между италианските кулинарни специалитети за варене и сладкарските произведения има връзка, и тя е тестото, което пък на латински е свило името си от солената каша.
Не ни питате, но ние ще добавим още нещо. Думата пастел също идва от паста. Тази дума е френска и я имаме от 1662 година. Историята на този вид средство за рисуване е следната. В началото, още в древността, се произвеждал само един вариант с пигмент от сърпица. За да се получат различни цветове се добавяла стрита креда, а за сгъстител каолин, смола, желатин или друго. Така ставало нещо подобно на тесто, което се оставяло да изсъхне, точно както и спагетите. Оттам и пастели. Заради различното количество креда, която понякога съвсем потискало основния пигмент, имало пастели в твърде светли нюанси, което и до ден днешен е дало названието на пастелните тонове.
Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
