Авторката Брони Уеър е прекарала живота си, грижейки се за възрастни хора на прага на смъртта. В книгата си „The top five regrets of the dying“, тя ни представя най-често срещаните съжаления на стотиците хората, с които тя е останала до последния им дъх.
Какво можем да научим от тях?
Ще ми се да имах куража да живея живота си верен на себе си,
а не живота, който другите очакваха да живея. На края на живота си, хората най-често съжаляват, че са преминали през дните си опитвайки се да угаждат на другите.
Когато погледнем назад е лесно да видим всичките тези неосъществени мечти. Повечето хора осъзнават, че причината за това са решенията, които са взимали през живота си. Възползвайте от възможностите си и осъществете колкото се може повече от вашите мечти. Дължите го на себе си!
Ще ми се да не бях работил толкова много
Много хора са пропуснали да видят как децата им растат и не са отделяли достатъчно време на партньорите си. За тях не си е струвало да прекарат толкова голяма част от живота си заклещени в работен цикъл, продавайки безценното си време. Опростете живота си и правете осъзнати решения. Направете място за близките си и за нови възможности, които може и да са по-подходящи за стила ви на живот.
Ще ми се да имах смелостта да изразя чувствата си
Хората потискат чувствата си, за да се харесат на другите и да избегнат конфликти. Като резултат те се примиряват с посредствено съществуване и не се превръщат в това, което са могли да бъдат. Ние нямам контрол над реакциите на другите хора. Въпреки че те могат да реагират остро, когато сте искрени, в крайна сметка това ще има положителен ефект. Или взаимоотношенията ви ще се подобрят или ще преустановите връзката с човек, който не иска найдоброто за вас.
Ще ми се да поддържах взаимоотношенията с приятелите ми
Често пъти живота ни повлича и забравяме скъпоценните ни приятелства. Не им отделяме нужното време и усилия, които заслужават. В последните дни на живот хората си спомнят единствено любовта и връзките, които са създали.
Ще ми се да си бях позволил да съм по щастлив
До самия си край повечето хора не осъзнават, че щастието е избор. Страхът от промяната ни кара да лъжем както себе си, така и другите, че сме задоволени от живота. Но дълбоко вътре в нас знаем, че това не така. Когато сте на смъртното си легло, това което мислят другите за вас е далеч от ума ви, то няма значение. Колко прекрасно би било да се освободим от тези неща и да се усмихнем отново, дълго преди да посрещнем смъртта си.
Какво можем да научим от тях?
Ще ми се да имах куража да живея живота си верен на себе си,
а не живота, който другите очакваха да живея. На края на живота си, хората най-често съжаляват, че са преминали през дните си опитвайки се да угаждат на другите.
Когато погледнем назад е лесно да видим всичките тези неосъществени мечти. Повечето хора осъзнават, че причината за това са решенията, които са взимали през живота си. Възползвайте от възможностите си и осъществете колкото се може повече от вашите мечти. Дължите го на себе си!
Ще ми се да не бях работил толкова много
Много хора са пропуснали да видят как децата им растат и не са отделяли достатъчно време на партньорите си. За тях не си е струвало да прекарат толкова голяма част от живота си заклещени в работен цикъл, продавайки безценното си време. Опростете живота си и правете осъзнати решения. Направете място за близките си и за нови възможности, които може и да са по-подходящи за стила ви на живот.
Ще ми се да имах смелостта да изразя чувствата си
Хората потискат чувствата си, за да се харесат на другите и да избегнат конфликти. Като резултат те се примиряват с посредствено съществуване и не се превръщат в това, което са могли да бъдат. Ние нямам контрол над реакциите на другите хора. Въпреки че те могат да реагират остро, когато сте искрени, в крайна сметка това ще има положителен ефект. Или взаимоотношенията ви ще се подобрят или ще преустановите връзката с човек, който не иска найдоброто за вас.
Ще ми се да поддържах взаимоотношенията с приятелите ми
Често пъти живота ни повлича и забравяме скъпоценните ни приятелства. Не им отделяме нужното време и усилия, които заслужават. В последните дни на живот хората си спомнят единствено любовта и връзките, които са създали.
Ще ми се да си бях позволил да съм по щастлив
До самия си край повечето хора не осъзнават, че щастието е избор. Страхът от промяната ни кара да лъжем както себе си, така и другите, че сме задоволени от живота. Но дълбоко вътре в нас знаем, че това не така. Когато сте на смъртното си легло, това което мислят другите за вас е далеч от ума ви, то няма значение. Колко прекрасно би било да се освободим от тези неща и да се усмихнем отново, дълго преди да посрещнем смъртта си.
