И майката и бащата играят важна роля в живота на детето. Семейството е първата школа за социален опит и в него се изгражда представата за бъдещото собствено семейство . Но отношенията между родителите или между децата и един от родителите не винаги са хармонични и спокойни. Вредните семейни конфигурации посочи психологът Александра Петрова в предаването „Кой говори" по Дарик.
Цялото интервю с Александра Петрова можете да чуете ТУК
Една от конфигурациите, която е често срещана е дете и майка или деца и майка срещу бащата. Психологът посочи, че тези обединения се срещат независимо от възрастта. Може да се случи с майката с малко дете, когато дъщерята или синът са в пубертета, или когато са пораснали и са в зряла възраст, но живеят с родителите си. В много случаи след раждането на детето майките игнорират бащата и детето става център. "Тук има свръхценност по отношение на детето", посочи психологът. Много често майките влизат в този капан без да се усещат, бащата започва да се фокусира извън семейството и по този начин балансът е разрушен.
По-сложни са конфигурациите, когато бащата има някакъв проблем- алкохолен, хазартен или работохолизъм. Психологът посочи пример с жена на 25 години, която се е разделила с приятеля си и приела ролята на арбитър и защитник на майка си, защото бащата е с тежък алкохолен проблем. Двете са образували една коалиция, срещу него, но не се борят с алкохолния проблем. Родителят, които придърпва детето, го прави по две причини. Първо, защото влиза в ролята на жертва. Второ, защото по този начин емоционално стабилизира себе си, посочи психологът. „Тази млада жена непрекъснато дебнеше, не излизаше, за да не се случи нещо с майка и, не я оставяше сама. Така проблемът на другия родител се разраства. Дъщерята става жертва и на бащата и на майката".
Според психологът често майката стоварва всичките си емоционални потребности и очаквания върху детето. Това е още по-силно, ако то е момче. Момчето започва да играе ролята на партньор. То трябва да изслушва майката, да се грижи за нея. Тези мъже продължават такава конфигурация и в по-късна възраст, когато, влизайки в партньорство продължават да бъдат зависими емоционално от своите майки. Много често позволяват майката да се меси в отношенията с партньорката им, да казва как ще се отглежда детето, как ще се обзавежда дома, кога трябва да се пере, да се готви и чисти. Психологът разказа историята на млад мъж, който до такава степен е допуснал майка си в тяхното семейство, че се е стигнало до развод. Майката постоянно е изисквала внимание и грижи от сина си и неговата партньорка не е издържала. Александра Петрова посочи още, че това е част от нашата народопсихология, защото децата у нас са свръхценност, но и желанието да се намесваме в живота им е широко застъпено. Имаме го като култура с чеизите, договарянето на булките. У нас децата живеят до късно с родителите си. Не случайно имаме вицове за снахи и свекърви, тъщи и зетьове.
"Семейството е една общност, в която има закони и баланс. Когато в едно партньорство привнесеш друг тип партньорство, хармонията се разрушава. Вредните конфигурации са плод на някакъв дефицит на близост, разбиране. Животът трябва да се върви с партньора, а всичко останало е болна зависимост". Но когато се стигне до момента на осъзнаване, нещата могат да се променят, смята психологът.
