Бившият президент на ЦСКА Валентин Михов говори открито за период, който определя като „втори живот“, в "Храмът на историите" пред Мон Дьо. В разговор той връща лентата към години на заплахи, рекет и физическо насилие, довели го „на прага между живота и смъртта“.
„Мъча да се усмихвам, защото вече в последно време виждам, че много малко усмивка има“, казва Михов. Описва себе си като човек, който се е стремял да прави добро. „Един положителен човек, един човек, който се мъчил да прави само добро. И съм правил само добро. Аз не съм посягал на човек.“
По думите му промяната в отношенията между хората идва „от възпитанието“. „Мисля, че простотията ни завладява. Страшно. Трагично е това да не се уважаваме.“ Темата пренася и към футбола. „Няма голям футболист от „Левски”, с който не сме сядали на маса, да не си докажем уважението.“ Споменава имената на Гунди и Жоро Соколов: „Радвам се, примерно, че един велик футболист Гунди съм го пипнал, Жоро Соколов.“
Разговорът преминава към личната му история. „Това ми е втори живот. Бях на прага между живота и смъртта.“ Причината – среща с хора от подземния свят. „Попаднах на хора от подземния свят. Използваха добрината ми.“ Контактът започва като обикновено запознанство. „Запознахме се като всеки, нормален човек. Никога не виждам лошо в него.“ Следват заплахи към семейството. „Почна да заплашва най-любимите хора от моето семейство – дечицата. Внучките. Откупуване, плащане.“
Михов описва как е осигурявал пари. „Плащах. Продавах си офиса. Продавах си колата. Всичко.“ Периодът продължава близо три години. „В продължение на 2 години и 8-9 месеца. Близо 3.“ Сумите надхвърлят 100 хиляди евро. „Това са, да не казваме цифри, но над 100 хил. евро.“
През 2020 г. става публично известно, че е нападнат. В разговора уточнява: „То не беше пред дома ми. Аз го казах, че е пред дома ми.“ Отрича версията, която тогава е посочил. „Казах, че това е свързано с някакъв конгрес на БФC, но това не е истина. Не е истина. Допълва: „Другият път съм казвал, че съм падал от стълба и така нататък. Защото имах достойнство.“
Физическите последици са тежки. „Всичко ми е счупено. “Говорът му остава засегнат. „Говоря малко забавено. Всичко ми е от физически…“ Насилието не е еднократно. „Това е постоянно това.“ По думите му нападателят е бил и дегизиран.
Причината е финансов натиск. „За пари. Взе ми всичко, каквото има.“ Описва схемата: „Той ги даваше на определени хора и му даваха лихва. Без един ден трудов стаж, беше богат човек.“ Добавя, че не е бил единственият. „И не само от мене.“
На въпрос дали би оцелял, ако този човек е останал жив, отговаря: „Нямаше да бъда между живите. До там бях стигнал.“ Развръзката идва неочаквано. „Случайността, този горе ли ми помогна, така стана, че почина. Паднал на глава, удар ли е имал.“ Смъртта му прекратява натиска.
Михов твърди, че е търсил помощ. „През всички институции съм минал. Стигнах и до извън България, до определени хора.“ Отговорът в повечето случаи е отказ. „Почти всички 99% казаха, че няма какво да се занимавам с него. Той не е нормален човек.“
След този период остава без средства. „Не на нулата, бях под нулата.“ Когато му трябват малки суми, разчита на приятели. „Когато ми трябваха 300-500, тогава си преброих приятелите.“
Промяната в него е осезаема. „Станах по-прецизен към хората, които трябва да са до мен.“ Описва здравословните последици: „Очите, операции, както и да е... „На никой, на най-големия враг не го пожелавам.“
Затваря се в себе си. „Промених се. Затворих се малко. Притворих се. Не се раздавам толкова.“ Нарича се „наивник на пределна възраст“. Според него агресията в обществото е видима. „Като гледаш как се карат коли. Те за едно минаване отпред, те са готови да слязат, да се бият.“
Говори и за разделението по цветове във футбола. „Като бях президент, всички ни мразеха, защото бяхме червени.“ За него противопоставянето е излишно. „Синият цвят е лош или червеният е хубав.“ Спомня си период на сплотеност около националния отбор. „Когато класирахме отбора, Пената и момчетата се класираха за Щатите… Обединявахме се.“
Описва атмосферата по време на контролни мачове в САЩ. „Момчета, искате ли да пийнем по нещичко?“ Подходът му е бил открит. „Каква музика обичате – Бийтълс, Стоунс.“ По думите му близостта е помогнала за успеха. „Това беше в основата на успеха. За мене.“
На въпрос как би го възприел 18-годишният Валентин Михов, отговаря: „Дядо, дядо, какво ще ми каже… Аз съм дядо на 18-годишния мене.“ Не изразява съжаление. „Не съжалявам за нищо обаче. Изживял съм толкова хубави моменти.“ Финансовото състояние не определя оценката му. „Един лев нямам зад гърба си. Е и какво от това?“
Заявява, че се гордее с постигнатото. „Гордея се със това, което съм постигнал.“ За България казва: „Какво няма България? Българи. Човеци.“ Допълва, че липсва човещина. „Имаме много хора, но нямаме човещина, нямаме сърца.“
Отговаря и на въпроса как иска да бъде запомнен. „С добротата си. Добър човек съм.“ Подготвя нова книга. „Да, реших. Има неща, които трябва да се кажат.“ Уточнява, че ще бъдат разказани в детайли.
В края се връща към семейството. „Много тежко“ е било за близките му. Разказва, че помощ идва от човек, когото „водеха от този тип хора“. След среща с друг човек започва „просветление малко“. Финалът на историята идва след инцидент. "Но най-чистата работа свърши едно момче случайно, без да иска се закачат. Той го одра, пада на глава, удари си главата, кома и почина".
„Той ми съсипа живота. Не мога да бъда същия. Не съм този човек, който бях.“ Въпреки това подчертава: „Никога няма да бъда в тежест.“ И завършва с думи за здраве и спокойствие – да остане извън тежестта на близките си.
Пълната версия на интервюто с Вальо Михов може да бъде гледана в YouTube канала „Мон Дьо: Храмът на историите“.
