Невробиолози от университета Рътгърс установиха, че качеството на съня влияе върху вероятността от изникване на спомени за страшни и неприятни събития, съобщи Лайф.
Особено значение има фазата на бързия сън, известна също като фаза на бързите очни движения. Колкото по-качествен е сънят през въпросната фаза, толкова по-малка е вероятността да се появят страхове.
Изследването обхванало няколко десетки млади хора. В рамките му били извършени две поредици експерименти. По време на първата поредица участниците една седмица слагали нощем на главите си специални ленти за изследване на мозъчната активност и гривни на ръцете си за следене на движенията.
След това посещавали лаборатория, където им показвали неутрални изображения, преди да бъдат подложени на ефекта от слаб електрически ток. Целта била да свържат неутралното изображение с неприятно събитие.
По време на експериментите активността на различни мозъчни зони била преценена с помощта на функционална магнитно-резонансна томография. За преценка на съня при втората поредица експерименти била използвана по-прецизна апаратура - полисомнограф.
И в двата случая се получили сходни резултати. У участниците, които имали здрав сън, мозъчните зони, които отговарят за формирането на страхове - амигдалата, вентромедиалният префронтален кортекс и хипокампусът, функционирали по-несъгласувано. За тези участници било по-трудно да свържат изображението с болката, получена вследствие на ефекта от електрическия ток.
Особено слаби били функционалните връзки между тези мозъчни зони у участниците с качествен сън във фазата на бързите очни движения. Това показва, че склонността към формиране на устойчиви страхове зависи от режима на съня на индивида.
Особено значение има фазата на бързия сън, известна също като фаза на бързите очни движения. Колкото по-качествен е сънят през въпросната фаза, толкова по-малка е вероятността да се появят страхове.
Изследването обхванало няколко десетки млади хора. В рамките му били извършени две поредици експерименти. По време на първата поредица участниците една седмица слагали нощем на главите си специални ленти за изследване на мозъчната активност и гривни на ръцете си за следене на движенията.
След това посещавали лаборатория, където им показвали неутрални изображения, преди да бъдат подложени на ефекта от слаб електрически ток. Целта била да свържат неутралното изображение с неприятно събитие.
ThinkStock/Getty Images
По време на експериментите активността на различни мозъчни зони била преценена с помощта на функционална магнитно-резонансна томография. За преценка на съня при втората поредица експерименти била използвана по-прецизна апаратура - полисомнограф.
И в двата случая се получили сходни резултати. У участниците, които имали здрав сън, мозъчните зони, които отговарят за формирането на страхове - амигдалата, вентромедиалният префронтален кортекс и хипокампусът, функционирали по-несъгласувано. За тези участници било по-трудно да свържат изображението с болката, получена вследствие на ефекта от електрическия ток.
Особено слаби били функционалните връзки между тези мозъчни зони у участниците с качествен сън във фазата на бързите очни движения. Това показва, че склонността към формиране на устойчиви страхове зависи от режима на съня на индивида.