Страхът, че ще бъдеш отхвърлен, че ни си достатъчно на ниво за партньора си поражда проблеми, които психологът Александра Петрова анализира в предаването "Кой говори". Тя съветва да споделяме своите страхове с партньора си и "да не сме в ролята на бърз влак, който преминава през всякакви територии, без да види хубавото в тях".
Влизайки в интимни отношения, ние започваме да вадим от старите скринове и ракли на нашето съзнание страховете си. Най често провокираме връзките си точно от това, от което ни е страх. Това са самосбъдващите се пророчества, защото са базирани на нашите страхове и на формираните много по-рано във възрастта алогични умозаключения. Като психически феномен тези пророчества ограничават съзнанието и възможността ни да видим повече варианти в нашето битие.
Когато човек от много ранна възраст наблюдава в семейството си изневери на един от родителите, той си прави алогичното умозаключение, че винаги в семействата се стига до изневяра. Същото важи и за случаите, в които човек наблюдава в ранните си години грубо отношение, отчуждение вкъщи, или чува от майка си или баща си, че "всички жени са такива" или "всички мъже са такива". С изброяването на един куп негативни характеристики той заключва, че винаги двойката се разпада, защото няма как да продължи поради отчуждение или поради ред други причини. Често се оказва, че хората сами са продуцирали проблемите в интимните си взаимоотношения, категорична е Алексеандра Петрова.
Най-чести са страховете от изневяра, след това е страхът от това, че в един момент връзката ще стане много силна.
Как самосбъдващото пророчество - страх от изневяра, може да стане реалност? Много често хората, които вярват, че непременно ще се стигне до изневяра в тяхната връзка, започват системно да проследяват партньора си, да проверяват телефони и други форми на комуникация, нямат изградено доверие към него, независимо как се държи той, защото това е личен проблем. Не е свързан непременно с точно този партньор. Всичко това е маскирано под формата на интерес, на желание за близост, на доказателство за здравината на връзката. Така че в един момент хората от другата позиция, се чувстват притиснати от своя партньор и наистина, усещайки свободата в друг, изневеряват. "Така това пророчество обикновено става реалност, защото ти, рамкирайки човека, го побутваш той да търси своята свобода и понякога я намира в друг човек", смята психологът.
Друг тип пророчество в интимните взаимоотношения е страхът от прекалено сериозна връзка. Това е другият полюс. Много често човек иска да има интимни взаимоотношения, да има приятни изживявания, но стигне ли се до момента, в който се правят общи планове, да се пътува някъде, дори съвсем прости сюжети от типа на "ще си направим вечеря" и "ще отидем да гледаме кино" провокират притеснения. И започват съмненията, че връзката ще стане прекалено сериозна, за прекалено многото очаквания или дали партньорът е достатъчно добър. И се започват бягствата.
Този, който се страхува и смята, че непременно връзката му ще стане много сериозна и няма да може да отговори на очакванията, започва да провокира в партньора си усещане за несигурност. Когато другият е несигурен, започва да настъпва. Получава се така, че единият бяга, другият го гони. Връзката наистина става сериозна и по този начин се сбъдва неговото пророчество. А реално посоката би могла да е съвсем друга и връзката да е свободна, отворена и в посока да се случват хубави събития.
"Когато човек просто бяга, защото го е страх, той не вижда какво има около себе си, той е в ролята на един бърз влак, който преминава през всякакви територии, без да види хубавото в тях", смята Петрова. Когато човек усети, че прекалено много бяга и прекалено много е обсебен от собствената си идея за развитието на връзката и това го плаши, тогава в него трябва да светне една червена лампичка. Когато човек не може да се смее на това, което го кара да се страхува, той наистина има проблем. Тогава трябва някой отстрани да му покаже как трябва да се разплете това кълбо.
Най-простият съвет на психолога е да се опитате да споделите страховете си с партньора, а той да покаже с какво сте ценни за него, а не да се съобразява със този страх. Защото тогава страхът става все по-голям. Ако често партньорите си казват с какво са ценни и незаменими един за друг, тогава много от страховете отпадат.
"Защото всеки търси в интимните си взаимоотношения сигурност, а най-сигурно е, че там няма сигурност. Там има постоянно напасване и постоянни промени", категорична е Александра Петрова.
