От гледна точка на човек с настинка и запушен нос, трюфелът е най-невзрачният плод. Дори морковът изглежда красив в сравнение с него, тъй като е оранжев под покритието от кал.
Трюфелите пък са сиво-бежови и неопределено кафеникави грудки. Те са нещо подобно на картофи, но са по-дебелички и са леко набръчкани. Миналата година килограм бели трюфели на пазара в град Алба в областта Пиемонт се продаваше за 3000 евро.
Килограм черни трюфели пък вървеше по няколко стотин евро. Те обаче са по-обикновени, тъй като растат през цялата година, а не като белите само за период от осем седмици - от октомври до декември. Освен това се срещат почти във всички италиански области, а не само в района на Ланге в областта Пиемонт.
Всъщност хората плащат луди пари за нещо неуловимо. Цялата работа е в уханието на трюфелите – остро, с привкус на чесън, възбуждащо, леко гнило, сякаш си в есенна гора, след като е валял силен дъжд. Всички храни, които постоят дори само за десет минути в близост до трюфелите, се заразяват с тяхната миризма като с чума. Тя се просмуква в яйцата, като влиза през черупката. Пропива се в маслото през пакета и опаковката. А самият трюфел в суров вид или настърган в пастата, за несвикналите с него прилича на парченце - макар и приятен на вкус - пергамент. 
Трюфелът в сос обаче е съвсем друго нещо: нагарчащата, ухаеща като в парфюмерия смес превръща омлетите, пастетите и пицата едва ли не в упойващо вещество.
Целият този фойерверк от вкусове бива изваждан изпод корените на пиемонтските дъбове, върби и липи, които растат върху варовитата и глинеста почва близо до ровове и водоеми. Въпреки старанието на учените трюфелите не можаха да бъдат култивирани в градини. Все още е необходимо да бъдат търсени, както едно време са търсили златото в Клондайк и нефта в Тексас.
За разлика от нефта, диамантите и благородните метали обаче трюфелите никога не се виждат на повърхността, посочва Pronto Sofia. Трябва да се изравят изпод земята след предварително проучване и на най-малките признаци за присъствието им.
Единственият метод, благодарение на който не се налага да се изравя методично земята около всеки дъб, е ако се снабдите с настървено за лов на трюфели куче. Най-добре това се удава на сетерите и на уличните кучета.
Някога ловците в Пиемонт обикаляли горите със свине. А свинята, ако не я хранят, е разпален и буен звяр, усеща миризмата на гъби не само под земята, а и от десетки метри разстояние и не се разсейва с глупости от рода на лисици и токачки. 
Ловците предлагат стоката си на търгове всяка събота на главната улица в град Алба. На „Виа Виторио Емануеле“ се организира специален, неудържимо ухаещ пазар. На него продавачите вадят с неохота (сякаш са търговци на крадени стоки), от кошниците си вързопи, увити с карирани платове и показват грудките си само на най-настоятелните клиенти.
Най-добрите екземпляри от скъпоценната гъба се изпращат в замъка Grinzane Cavour на провеждащия се ежегодно в първата неделя на ноември търг на бели трюфели. На него се събират собственици на ресторанти, главни готвачи и различни чудаци, побъркани на тема гастрономство. Те пристигат тук с твърдото намерение да се сдобият с най-големия и с най-ароматния трюфел.
Трюфелът в сос обаче е съвсем друго нещо: нагарчащата, ухаеща като в парфюмерия смес превръща омлетите, пастетите и пицата едва ли не в упойващо вещество.
Целият този фойерверк от вкусове бива изваждан изпод корените на пиемонтските дъбове, върби и липи, които растат върху варовитата и глинеста почва близо до ровове и водоеми. Въпреки старанието на учените трюфелите не можаха да бъдат култивирани в градини. Все още е необходимо да бъдат търсени, както едно време са търсили златото в Клондайк и нефта в Тексас.
За разлика от нефта, диамантите и благородните метали обаче трюфелите никога не се виждат на повърхността, посочва Pronto Sofia. Трябва да се изравят изпод земята след предварително проучване и на най-малките признаци за присъствието им.
Единственият метод, благодарение на който не се налага да се изравя методично земята около всеки дъб, е ако се снабдите с настървено за лов на трюфели куче. Най-добре това се удава на сетерите и на уличните кучета.
Някога ловците в Пиемонт обикаляли горите със свине. А свинята, ако не я хранят, е разпален и буен звяр, усеща миризмата на гъби не само под земята, а и от десетки метри разстояние и не се разсейва с глупости от рода на лисици и токачки.
Ловците предлагат стоката си на търгове всяка събота на главната улица в град Алба. На „Виа Виторио Емануеле“ се организира специален, неудържимо ухаещ пазар. На него продавачите вадят с неохота (сякаш са търговци на крадени стоки), от кошниците си вързопи, увити с карирани платове и показват грудките си само на най-настоятелните клиенти.
Най-добрите екземпляри от скъпоценната гъба се изпращат в замъка Grinzane Cavour на провеждащия се ежегодно в първата неделя на ноември търг на бели трюфели. На него се събират собственици на ресторанти, главни готвачи и различни чудаци, побъркани на тема гастрономство. Те пристигат тук с твърдото намерение да се сдобият с най-големия и с най-ароматния трюфел.
