„Муха” от Иван Иванов с Любен Чаталов
„Муха” от Иван Иванов с Любен Чаталов / снимка: sxc.hu
"Муха" от Иван Иванов с Любен Чаталов
40551
"Муха" от Иван Иванов с Любен Чаталов
  • "Муха" от Иван Иванов с Любен Чаталов

Двама от любимите ни филмови актьори Иван Иванов и Любен Чаталов стоят в основата на моноспектакъла "Муха". Текстът за него е написан от Иванов, а единствената роля се изпълнява от Чаталов. Представлението вече имаше своята премиера във Варна, но през април се играе основно на софийска територия.

"Муха" ще бъде представен в четвъртък вечер (14 април) в галерия "Снежана" на улица "Денкоглу" 30. Ще бъде показан и следващия четвъртък (21 април) пак от 19:30 часа. Билети за моноспектакъла на Любен Чаталов се продават в самата галерия.

Героят в спектакъла "Муха" няма име. Не излиза от дома си, комуникира основно с писма. Първо пише на Бриджит Бардо. Оплаква й се, че често го наричат говедо или свиня, и я моли да го защити. После изпраща писмо до Нобеловия комитет. Пред членовете му изразява възмущението си, че все още няма българин, удостоен с престижната награда. Пише дори до Архангел Михаил. Споделя му, че личният му ангел пазител не го закрилял достатъчно.

Любен Чаталов: Това е един човек, който, както казва за себе си, за 60 години не съм посадил едно дърво. А иначе има идеи да излезе, да изобрети колелото, да обърне света, иска да се намеси, да каже и той нещо, да го чуят, да го разберат. Но, за да се случи това, той просто трябва да стане, да се преоблече, да се избръсне до синьо, както казва, и да излезе. Но няма нито мерак, нито сила. Той е малко от онези дървени философи, които много философстват върху живота, но много рядко правят нещо. Иначе мислят добре, хубаво, правилно дори. Но не им стига решителност да направят това, което искат.

Текстовете за моноспектакъла "Муха" актьорът Иван Иванов започва да пише преди десетина години. Още тогава е убеден, че единственият, който може да ги изрече е Любен Чаталов.

Любен Чаталов: Той пишеше някакви истории за някакъв човек, който прилича и на него, и на мен, и въобще на нашето поколение. Като ги пишеше после ми ги даваше и искаше да му ги прочета, за да чуе как звучат. Изведнъж каза: Абе, ти знаеш ли, че от това може да стане нещо, дали моноспектакъл, радиопиеса, дали пиеса? За 60-тата ми годишнина, миналата година, той рече: Старо, я да го скалъпим, нещо да направим от тези текстове. Ние така си казваме, Старо, защото бяхме най-възрастните във ВИТИЗ навремето, на по 25 години. Та, аз ги събрах, предложих му вариант и той го хареса. После направихме премиера във Варна, в един магазин за холандски мебели. Такъв декор, какъвто имахме там, не може да се измисли. Човек няма как да си позволи иначе такива стари, дъбови холандски мебели. Приятелите харесаха резултата. Записах го и го пратих на Ването, защото той тогава ходеше по болници, той също го хареса и ми каза: Старо, май се е получило, давай нататък. И така, уж на шега, уж на истина, взе, че се получи.

Любопитно ми е как се решихте да направите моноспектакъл? В кариерата ви никога не сте правили подобно нещо.

Любен Чаталов: Може би се съгласих точно защото дълго време се отлагаше това нещо. Все си мислих дали ще мога, имам ли сили, ще ме разберат ли хората, ще ми повярват ли? Честно да си призная малко изстрадана работа е тази. Всъщност попаднах в ситуацията на същия човек от спектакъла. Все си задавах въпроси от рода на дали ще мога да го направя, да го направя ли, да не го ли направя, какво ще кажат хората, колегите най-вече? И накрая си рекох: Господи, станах на 60 години, дървета съм посадил няколко, обаче един моноспектакъл барем да направя преди да се гътна. И го направих.

След като сте го играли в магазин, как се получава в галерия?

Любен Чаталов: Той така е направен, че може да се играе навсякъде. Дори във влак, стига да няма купета. За него трябват само един стол, една маса, една пижама, една купчина листа, и един идиот, който да говори. Става навсякъде. Стига да има хора, които искат да чуят какво има да им каже това чудо невиждано.

Любопитно