Певицата, продуцентка и авторка на песни Миси Елиът беше въведена в Залата на славата на рокендрола като първата рапърка в нея. Преди това честта е оказвана на няколко мъже и групи, представители на жанра. Сред тях са Джей-Зи, Еминем, Ноториъс Би Ай Джи, Ел Ел Кул Джей, Грандмастър Флаш енд дъ Фюриъс Файв.
Куин Латифа представи Миси Елиът с думите "Нищо не звучеше по същия начин, след като Миси излезе на сцената. Тя е авангардна, без дори да се опитва."
Приемането на рапъри в Залата на славата на рокендрола е по-често срещано явление, отколкото предполага името й. Тя обхваща няколко жанра и служи като място за признание и утвърждаване. Така се отдава почит на групи и солови изпълнители, които в своята кариера са създали музика, чиято оригиналност, въздействие и влияние са променили хода на рокендрола, пише на сайта на Залата. Включените в нея не могат да бъдат приети, докато първият им албум не навърши 25 години.
Подобно на наградите „Грами“, включването в Залата на славата на рокендрола означава много за изпълнителите. За представителите на рапа това е признание, което идва от по-широка аудитория и показва, че музиката им достига до повече хора, а влиянието им сред професионалистите е голямо.
Миси Елиът е новатор в света на рапа. Ексцентричният й стил, музикални клипове и начин на движение са възхвалявани от появата й на световната сцена. Тя е вдъхновение за хората, противопоставящи се на нормите, както в музиката, така и в живота. Миси Елиът помага за навлизането на рапърки в развлекателната индустрия и проправя път на жените в нея, които искат да изразят своята идентичност по начин, който не е подчинен на мъжкия вкус. Наричат я Кралица на рапа.
Първият самостоятелен албум на Миси Елиът Supa Dupa Fly излиза през 1997 г. Тогава тя работи с приятеля си от детство Тимбаленд, с когото пишат песни и за други изпълнители. Той достига трето място в класацията на Билборд – най-висок дебют за рапърка по онова време. Хитът Hot Boyz от втория й албум Da Real World постига 18 седмици на първо място в класацията за рап сингли от декември 1999 г. до март 2000 г. Най-успешният й албум е Under Construction (2002 г.). Get Ur Freak On от него печели награда „Грами", както и Work It от следващия This is not a Test (2003 г.). Миси Елиът има общо четири награди "Грами". След 2003 г. следва пауза от 14 години, докато не издава Iconology през 2019 г.
Миси Елиът е също първата рапърка, въведена в Залата на славата на авторите на песни.
През 2022 г. в Залата на славата на рокендрола беше въведен Еминем – първият бял рапър, признат като един от големите таланти в жанра. През 2021 г. честта се падна на Джей-Зи, който освен един от най-разпознаваемите му представители е и много успешен бизнесмен. През 2021 г. Залата на славата на рокендрола прие Ел Ел Кул Джей, който се изявява още от 80-те години на миналия век. Преди тях в нея влизат Ноториъс Би Ай Джи (2020), Тупак (2017), N.W.A. (2016) (Ен Дабъл Ю Ей), която полага основите на гангста рапа и лансира Айс Кюб и Д-р Дре.
Първите рапъри в Залата на славата на рокендрола са Грандмастър Флаш енд дъ Фюриъс Файв (2007 г.), които въвеждат социално-политически текстове в песните си. Следват „Рън Ди Ем Си“ (2009 г.), „Бийсти Бойс“ (2012 г.) и „Пъблик енеми“ (2013 г.)
Куин Латифа представи Миси Елиът с думите "Нищо не звучеше по същия начин, след като Миси излезе на сцената. Тя е авангардна, без дори да се опитва."
Приемането на рапъри в Залата на славата на рокендрола е по-често срещано явление, отколкото предполага името й. Тя обхваща няколко жанра и служи като място за признание и утвърждаване. Така се отдава почит на групи и солови изпълнители, които в своята кариера са създали музика, чиято оригиналност, въздействие и влияние са променили хода на рокендрола, пише на сайта на Залата. Включените в нея не могат да бъдат приети, докато първият им албум не навърши 25 години.
Подобно на наградите „Грами“, включването в Залата на славата на рокендрола означава много за изпълнителите. За представителите на рапа това е признание, което идва от по-широка аудитория и показва, че музиката им достига до повече хора, а влиянието им сред професионалистите е голямо.
Миси Елиът е новатор в света на рапа. Ексцентричният й стил, музикални клипове и начин на движение са възхвалявани от появата й на световната сцена. Тя е вдъхновение за хората, противопоставящи се на нормите, както в музиката, така и в живота. Миси Елиът помага за навлизането на рапърки в развлекателната индустрия и проправя път на жените в нея, които искат да изразят своята идентичност по начин, който не е подчинен на мъжкия вкус. Наричат я Кралица на рапа.
Първият самостоятелен албум на Миси Елиът Supa Dupa Fly излиза през 1997 г. Тогава тя работи с приятеля си от детство Тимбаленд, с когото пишат песни и за други изпълнители. Той достига трето място в класацията на Билборд – най-висок дебют за рапърка по онова време. Хитът Hot Boyz от втория й албум Da Real World постига 18 седмици на първо място в класацията за рап сингли от декември 1999 г. до март 2000 г. Най-успешният й албум е Under Construction (2002 г.). Get Ur Freak On от него печели награда „Грами", както и Work It от следващия This is not a Test (2003 г.). Миси Елиът има общо четири награди "Грами". След 2003 г. следва пауза от 14 години, докато не издава Iconology през 2019 г.
Миси Елиът е също първата рапърка, въведена в Залата на славата на авторите на песни.
През 2022 г. в Залата на славата на рокендрола беше въведен Еминем – първият бял рапър, признат като един от големите таланти в жанра. През 2021 г. честта се падна на Джей-Зи, който освен един от най-разпознаваемите му представители е и много успешен бизнесмен. През 2021 г. Залата на славата на рокендрола прие Ел Ел Кул Джей, който се изявява още от 80-те години на миналия век. Преди тях в нея влизат Ноториъс Би Ай Джи (2020), Тупак (2017), N.W.A. (2016) (Ен Дабъл Ю Ей), която полага основите на гангста рапа и лансира Айс Кюб и Д-р Дре.
Първите рапъри в Залата на славата на рокендрола са Грандмастър Флаш енд дъ Фюриъс Файв (2007 г.), които въвеждат социално-политически текстове в песните си. Следват „Рън Ди Ем Си“ (2009 г.), „Бийсти Бойс“ (2012 г.) и „Пъблик енеми“ (2013 г.)
