Високосната година не е свързана с толкова суеверия, колкото появата на комети, каза Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при Българската академия на науките и от катедра „Астрономия“ във Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, във връзка с настъпилата високосна 2024 година.
В древните времена се е считало, че появата на ярка комета е знак за лошо събитие. Поверията, свързани с ярките комети, е, че те носят бунтове, болестни епидемии, падане на империи, кончина на владетели и други всевъзможни нещастия, допълни той.
Тази година се очакват две по-ярки комети, които ще бъдат видими с бинокъл, каза Маркишки. Едната се нарича 12P/Понс-Брукс, но според него тя няма да предизвика голям обществен интерес, а по-скоро ще привлече вниманието на любителите астрономи, които са запознати с този тип явление. То ще се наблюдава от края на март до към 17-18 април през вечерта, над западния хоризонт.
Предстои още една комета, която тепърва ще разберем дали ще бъде ярка, тъй като при кометите яркостта е непредвидима - C/2023 A3 (Tsuchinshan–ATLAS), обясни Макишки. Тя ще се наблюдава след 13 октомври вечерта над западния хоризонт.
Пораждането на високосната година
Продължителността на тропическа година не е точен брой дни, каза той. Тропическата, или още наричана слънчева година, трае 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди. Това е средната ѝ стойност. Системата на календара трябва да бъде реализирана, така че да работи с точен брой денонощия - 365. При натрупването на тази грешка от оставащите 5 ч., 48 мин. и 45,5 сек. се закръгля едно допълнително денонощие на всеки 4 години. Оттам се появява нуждата от въвеждане на високосен ден – 29 февруари. По този начин „административният“ календар не избързва спрямо годишните сезони. В противен случай би се получило избързване, което би било нежелателно и ще говори за несъвършенство в календара, посочи Маркишки.
От друга страна, тези 5 ч., 48 мин. и 45,5 сек. всъщност не са точно 6 часа, както се е отчитало някога в Юлианският календар, каза Маркишки. Има остатък от 11 минути и няколко секунди, който остава некоригиран, въпреки въвеждането на високосните дни. Остатъкът се трупа във времето, като става причина да се направи втора корекция, която механизмът на григорианския календар позволява. В годините, кратни на сто, се проверява дали същата година не се дели на 400 без остатък. Ако се дели на 400 без остатък, тогава се оставя високосен ден в нея. Ако не се дели, не се оставя. По този начин Григорианският календар се придържа максимално точно към хода на годишните сезони. Това го прави най-съвършения календар, създаван до момента и въведен в практиката. Благодарение на това нямаме тези проблеми, видими при Юлианския календар. Той е бъркал с едно денонощие на 128 години по тази причина, разказа той.
Астрономическите явления през тази година
Астрономическите явления започват скоро, заяви астрофизикът. Рано сутрин, преди началото на зората, може да се наблюдава в посока югоизток „планетен парад“. Той е малък и е формиран от планетите Меркурий, Венера и Марс. Те се наблюдават много ниско над югоизточния хоризонт преди разсъмване. Парадът ще продължи дълго, до към месец март, като в неговия ход Меркурий ще се скрие в сиянието на Слънцето. Той е близо до Слънцето и затова ще стане неудобен за наблюдение скоро. В парада ще се включи планетата Сатурн, така че до края на зимата и в началото на пролетта ще можем да наблюдаваме планетния парад, състоящ се от Меркурий, Венера и Марс или Венера, Марс и Сатурн. Луната ще пресече същата област от небето в продължение на няколко дни през месеците януари, февруари и март. На 8, 9 и 10 януари Луната ще се наблюдава в същата област в небето. Тъй като Венера също е ярка планета, видимото струпване на ярки планети в този район на небето ще привлича погледа и това ще бъде видимо с невъоръжено око, посочи още Маркишки.
Най-интересното астрономическо явление за годината
Пълното слънчево затъмнение на 8 април ще бъде най-интересното явление за годината, съобщи Маркишки. То става повод групи и експедиции от професионални астрономи и любители да се отправят към мястото, от което ще се наблюдава най-добре то – Мексико и централната и североизточната част на САЩ. Доста екипи, както от чужбина, така и от България, може би ще се отправят към Мексико, но тъй като условията за туризъм там не са препоръчителни, особено за някои региони, предпочитаната дестинация за наблюдение ще бъде щата Тексас. Лунната сянка ще премине още през Мисури и Илинойс и ще продължи към североизточната част на САЩ. Ще се наблюдава за кратко и в Източна Канада. Ширината на лунната сянка ще бъде наблюдавана от там и ще бъде 197 километра. Пълната фаза ще бъде 4 мин. 28 сек. за щата Доранго в Мексико, където всъщност ще бъде максималната фаза. От Тексас продължителността ще бъде с 4 секунди по-малко.
Суперлуния, пълнолуния и лунни затъмнения
Има няколко суперлуния през годината, които ще можем да видим, заяви астрономът. Те са на 17 октомври и в нощта на 17 срещу 18 септември. Тези две пълнолуния ще бъдат и суперлуния, тъй като около момента на настъпването на пълнолуние, Луната се оказва най-близо до Земята по орбитата си, обикаляйки нашата планета. Ще има четири затъмнения, от които едното ще бъде видимо от България. На 25 март ще има лунно затъмнение от полусянката на Земята, което ще бъде видимо от Западна Европа, Западна Африка, в Атлантическия океан, от Гренландия, Северна и Южна Америка, също и части от Арктика и Антарктика, уточни Маркишки.
На 18 септември сутринта ще има частично лунно затъмнение, каза астрофизикът. Това явление ще бъде видимо от България. Ще се наблюдава ниско над западния хоризонт преди разсъмване и по време на утринния полумрак. Магнитудът ще бъде малък – около от диаметъра на лунния диск ще влезе в земната сянка. Това означава, че единият край на лунния диск ще бъде затъмнен. При този тип затъмнения не се наблюдава пълна фаза или т. нар. „кървавочервена луна“. За сметка на това, явлението е единственото по рода си затъмнение за годината. Въпреки неудобния час рано сутрин, то ще предизвика интерес у много хора. Освен в България, явлението ще бъде видимо в Западна и Централна Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, остров Гренландия, източната и централната част на Северна Америка, цялата Южна Америка, Арктика и Антарктика, допълни той.
Последното за годината затъмнение ще бъде пръстеновидно слънчево, каза Маркишки. Този тип затъмнения са сравнително редки. Образуват се, когато Луната е по-далече по орбитата си и когато Луната закрие Слънцето, тя е с по-малък видим диаметър и не успява да закрие изцяло слънчевия диск. Периферията на слънчевия диск остава да свети във вид на пръстен около Луната. Такова затъмнение ще има на 2 октомври. То ще се наблюдава от южната част на Аржентина и Чили. Това е красиво явление, но няма такава научна стойност, която пълното слънчево затъмнение на 8 април има. Това е така, защото по време на пръстеновидно затъмнение не може да се види слънчевата корона и протуберансите - огромни газови изригвания по периферията на слънчевия диск, които представляват научен интерес, посочи той.
На 28 август ще предстои закриване на Сатурн от Луната на 28 август, в 6:42 ч. в България. По думите на Маркишки това явление се наблюдава чрез телескоп, с огромно увеличение. Ще се види как Луната закрива Сатурн и при настъпила дневна светлина ще го открие, като краят на явлението най-вероятно няма да може да бъде наблюдаван, поради дневната светлина, каза той.
В древните времена се е считало, че появата на ярка комета е знак за лошо събитие. Поверията, свързани с ярките комети, е, че те носят бунтове, болестни епидемии, падане на империи, кончина на владетели и други всевъзможни нещастия, допълни той.
Тази година се очакват две по-ярки комети, които ще бъдат видими с бинокъл, каза Маркишки. Едната се нарича 12P/Понс-Брукс, но според него тя няма да предизвика голям обществен интерес, а по-скоро ще привлече вниманието на любителите астрономи, които са запознати с този тип явление. То ще се наблюдава от края на март до към 17-18 април през вечерта, над западния хоризонт.
Предстои още една комета, която тепърва ще разберем дали ще бъде ярка, тъй като при кометите яркостта е непредвидима - C/2023 A3 (Tsuchinshan–ATLAS), обясни Макишки. Тя ще се наблюдава след 13 октомври вечерта над западния хоризонт.
Пораждането на високосната година
Продължителността на тропическа година не е точен брой дни, каза той. Тропическата, или още наричана слънчева година, трае 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди. Това е средната ѝ стойност. Системата на календара трябва да бъде реализирана, така че да работи с точен брой денонощия - 365. При натрупването на тази грешка от оставащите 5 ч., 48 мин. и 45,5 сек. се закръгля едно допълнително денонощие на всеки 4 години. Оттам се появява нуждата от въвеждане на високосен ден – 29 февруари. По този начин „административният“ календар не избързва спрямо годишните сезони. В противен случай би се получило избързване, което би било нежелателно и ще говори за несъвършенство в календара, посочи Маркишки.
От друга страна, тези 5 ч., 48 мин. и 45,5 сек. всъщност не са точно 6 часа, както се е отчитало някога в Юлианският календар, каза Маркишки. Има остатък от 11 минути и няколко секунди, който остава некоригиран, въпреки въвеждането на високосните дни. Остатъкът се трупа във времето, като става причина да се направи втора корекция, която механизмът на григорианския календар позволява. В годините, кратни на сто, се проверява дали същата година не се дели на 400 без остатък. Ако се дели на 400 без остатък, тогава се оставя високосен ден в нея. Ако не се дели, не се оставя. По този начин Григорианският календар се придържа максимално точно към хода на годишните сезони. Това го прави най-съвършения календар, създаван до момента и въведен в практиката. Благодарение на това нямаме тези проблеми, видими при Юлианския календар. Той е бъркал с едно денонощие на 128 години по тази причина, разказа той.
Астрономическите явления през тази година
Астрономическите явления започват скоро, заяви астрофизикът. Рано сутрин, преди началото на зората, може да се наблюдава в посока югоизток „планетен парад“. Той е малък и е формиран от планетите Меркурий, Венера и Марс. Те се наблюдават много ниско над югоизточния хоризонт преди разсъмване. Парадът ще продължи дълго, до към месец март, като в неговия ход Меркурий ще се скрие в сиянието на Слънцето. Той е близо до Слънцето и затова ще стане неудобен за наблюдение скоро. В парада ще се включи планетата Сатурн, така че до края на зимата и в началото на пролетта ще можем да наблюдаваме планетния парад, състоящ се от Меркурий, Венера и Марс или Венера, Марс и Сатурн. Луната ще пресече същата област от небето в продължение на няколко дни през месеците януари, февруари и март. На 8, 9 и 10 януари Луната ще се наблюдава в същата област в небето. Тъй като Венера също е ярка планета, видимото струпване на ярки планети в този район на небето ще привлича погледа и това ще бъде видимо с невъоръжено око, посочи още Маркишки.
Най-интересното астрономическо явление за годината
Пълното слънчево затъмнение на 8 април ще бъде най-интересното явление за годината, съобщи Маркишки. То става повод групи и експедиции от професионални астрономи и любители да се отправят към мястото, от което ще се наблюдава най-добре то – Мексико и централната и североизточната част на САЩ. Доста екипи, както от чужбина, така и от България, може би ще се отправят към Мексико, но тъй като условията за туризъм там не са препоръчителни, особено за някои региони, предпочитаната дестинация за наблюдение ще бъде щата Тексас. Лунната сянка ще премине още през Мисури и Илинойс и ще продължи към североизточната част на САЩ. Ще се наблюдава за кратко и в Източна Канада. Ширината на лунната сянка ще бъде наблюдавана от там и ще бъде 197 километра. Пълната фаза ще бъде 4 мин. 28 сек. за щата Доранго в Мексико, където всъщност ще бъде максималната фаза. От Тексас продължителността ще бъде с 4 секунди по-малко.
Суперлуния, пълнолуния и лунни затъмнения
Има няколко суперлуния през годината, които ще можем да видим, заяви астрономът. Те са на 17 октомври и в нощта на 17 срещу 18 септември. Тези две пълнолуния ще бъдат и суперлуния, тъй като около момента на настъпването на пълнолуние, Луната се оказва най-близо до Земята по орбитата си, обикаляйки нашата планета. Ще има четири затъмнения, от които едното ще бъде видимо от България. На 25 март ще има лунно затъмнение от полусянката на Земята, което ще бъде видимо от Западна Европа, Западна Африка, в Атлантическия океан, от Гренландия, Северна и Южна Америка, също и части от Арктика и Антарктика, уточни Маркишки.
На 18 септември сутринта ще има частично лунно затъмнение, каза астрофизикът. Това явление ще бъде видимо от България. Ще се наблюдава ниско над западния хоризонт преди разсъмване и по време на утринния полумрак. Магнитудът ще бъде малък – около от диаметъра на лунния диск ще влезе в земната сянка. Това означава, че единият край на лунния диск ще бъде затъмнен. При този тип затъмнения не се наблюдава пълна фаза или т. нар. „кървавочервена луна“. За сметка на това, явлението е единственото по рода си затъмнение за годината. Въпреки неудобния час рано сутрин, то ще предизвика интерес у много хора. Освен в България, явлението ще бъде видимо в Западна и Централна Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, остров Гренландия, източната и централната част на Северна Америка, цялата Южна Америка, Арктика и Антарктика, допълни той.
Последното за годината затъмнение ще бъде пръстеновидно слънчево, каза Маркишки. Този тип затъмнения са сравнително редки. Образуват се, когато Луната е по-далече по орбитата си и когато Луната закрие Слънцето, тя е с по-малък видим диаметър и не успява да закрие изцяло слънчевия диск. Периферията на слънчевия диск остава да свети във вид на пръстен около Луната. Такова затъмнение ще има на 2 октомври. То ще се наблюдава от южната част на Аржентина и Чили. Това е красиво явление, но няма такава научна стойност, която пълното слънчево затъмнение на 8 април има. Това е така, защото по време на пръстеновидно затъмнение не може да се види слънчевата корона и протуберансите - огромни газови изригвания по периферията на слънчевия диск, които представляват научен интерес, посочи той.
На 28 август ще предстои закриване на Сатурн от Луната на 28 август, в 6:42 ч. в България. По думите на Маркишки това явление се наблюдава чрез телескоп, с огромно увеличение. Ще се види как Луната закрива Сатурн и при настъпила дневна светлина ще го открие, като краят на явлението най-вероятно няма да може да бъде наблюдаван, поради дневната светлина, каза той.
