Американски учени откриха свръхмасивна черна дупка, която се е отдалечила от центъра на своята галактика на разстояние над 35 000 светлинни години.
Изследователите обясняват това с последиците от въздействието на гравитационните вълни, породени от катаклизма - сливане на две галактики и черните им дупки. Информацията е публикувана в четвъртък от НАСА.
Учените са сравнили данните, получени от космическия телескоп "Хъбъл" с тези на ренгеновия орбитален телескоп "Чандра".
Вселената може да е произлязла от черна дупка
За присъствието на черна дупка свидетелства квазарът 3C 186. Тези ярки и най-древни от известните на астрономите звездни обекти са възникнали в ранните етапи на еволюцията на Вселената и излъчват огромно количество енергия. Предполага се, че в центъра им се намират свръхмасивни черни дупки. Засмуквайки окръжаващото вещество, те го ускоряват до скорости близки до светлинната и по този начин генерират излъчване, което може да се улови от телескопите.
Астрономите обърнали внимание на нехарактерното разположение на 3C 186. "Когато видях това за първи път, разбрах, че наблюдавам нещо своеобразно", подчертава ръководителят на изследването Марко Киябердже от университета "Джон Хопкинс" в Балтимор, щата Мериленд.
Заснеха най-ярката скитаща черна дупка (СНИМКА)
"Обединихме данните, получени от "Хъбъл", "Чандра" и от наблюденията на SDSS (Sloan Digital Sky Survey). Те посочиха един и същ сценарий на събитията". продължи той.
Той и неговите колеги определят масата на черната дупка като милиард пъти по-голяма от слънчевата. Обектът се е отклонил от центъра на своята галактика над 35 000 светлинни години. Черната дупка се е отдалечавала от центъра на галактиката със скорост 7,6 млн. км/ч. Това би позволило да се премине разстоянието от Земята до Луната за три минути.
Каква е вероятността черна дупка да погълне Земята?
Черните дупки, според съвременната представа, притежават толкова гигантска маса, че никакви видове лъчи не могат да се откъснат от "смъртоносната хватка" на гравитационното им поле. Тези обекти никога не излъчват нищо и затова е невъзможно да бъдат видени. Но астрофизиците се научиха да ги откриват по излъчването в рентгеновия диапазон, което се генерира около черните дупки.
Изследователите обясняват това с последиците от въздействието на гравитационните вълни, породени от катаклизма - сливане на две галактики и черните им дупки. Информацията е публикувана в четвъртък от НАСА.
Учените са сравнили данните, получени от космическия телескоп "Хъбъл" с тези на ренгеновия орбитален телескоп "Чандра".
Вселената може да е произлязла от черна дупка
За присъствието на черна дупка свидетелства квазарът 3C 186. Тези ярки и най-древни от известните на астрономите звездни обекти са възникнали в ранните етапи на еволюцията на Вселената и излъчват огромно количество енергия. Предполага се, че в центъра им се намират свръхмасивни черни дупки. Засмуквайки окръжаващото вещество, те го ускоряват до скорости близки до светлинната и по този начин генерират излъчване, което може да се улови от телескопите.
Астрономите обърнали внимание на нехарактерното разположение на 3C 186. "Когато видях това за първи път, разбрах, че наблюдавам нещо своеобразно", подчертава ръководителят на изследването Марко Киябердже от университета "Джон Хопкинс" в Балтимор, щата Мериленд.
Заснеха най-ярката скитаща черна дупка (СНИМКА)
"Обединихме данните, получени от "Хъбъл", "Чандра" и от наблюденията на SDSS (Sloan Digital Sky Survey). Те посочиха един и същ сценарий на събитията". продължи той.
Той и неговите колеги определят масата на черната дупка като милиард пъти по-голяма от слънчевата. Обектът се е отклонил от центъра на своята галактика над 35 000 светлинни години. Черната дупка се е отдалечавала от центъра на галактиката със скорост 7,6 млн. км/ч. Това би позволило да се премине разстоянието от Земята до Луната за три минути.
Каква е вероятността черна дупка да погълне Земята?
Черните дупки, според съвременната представа, притежават толкова гигантска маса, че никакви видове лъчи не могат да се откъснат от "смъртоносната хватка" на гравитационното им поле. Тези обекти никога не излъчват нищо и затова е невъзможно да бъдат видени. Но астрофизиците се научиха да ги откриват по излъчването в рентгеновия диапазон, което се генерира около черните дупки.
