1600 г. английската кралица Елизабет I създава Източноиндийската компания. Компанията получава правото да води търговия с Индия от името на Короната.
С този ход Елизабет I иска да наложи страната си в този район, в който по това време силно влияние имат Холандия, Португалия и частично Испания. Корабите на компанията за пръв път пристигат при индийските брегове през 1608 г. и акостират в пристанището Сурат (дн. Гуджарат). Четири години по-късно британските сили разбиват португалците в битката при Суали, като по този начин си гарантират властта на Джахангир, владетел на Мугхал.
Следваща стъпка в засилването на британското присъствие в района е изпращането на посланик в двора на Джахангир - като такъв, през 1615 г., от крал Джеймс I е изпратен Сър Томас Рой. Това е важен дипломатически ход, който предоставя правото на британците да построят търговски пост на индийска земя, който да играе роля на базово място при търговията между Индия и Европа. Той е построен през 1612 г. в Сурат. Основни стоки за износ се очертават памук, коприна, индиго и чай.
В средата на 17 в., компанията основава постове или т.нар. фактории в главните градове на Индия - Бомбай, Калкута, Мадрас. През 1670 г. Чарлс II дава право на компанията да завзема територия от името на Короната, да поддържа въоръжена армия, да сече монети и да въвежда съдебна власт и британско администриране в новите територии.
Първоначално компанията получава правото да монополизира пазара с Изтока. Компанията от първоначално търговско дружество постепенно се превръща във военна и правителствена организация, която администрира британските територии в Индия, до прекратяване на съществуването й през 1858 г.
В последното десетилетия на 17 в. компанията обявява, че притежава собствена „нация” на Индийския субконтинент, тъй като притежава многобройна армия и поддържа администрирането на територията.
1857 г. кралица Виктория избира Отава за столица на Канада. За статута на водещ град се съревновават още Торонто и Монреал. Официално статут на столица Отава, четвъртият по големина град в страната, получава през 1865 г.
Градът е основан през 1826 г. с името Байтаун - на името на подполковник Джон Бай, под чиито заповеди се строял канала Ридо, който преминава през града. През 1855 г. приема сегашното си наименование Отава.
Първоначално в града се заселват ирландци и французи и Отава става мултинационален град с разнообразно население. В следващите години се превръща в технологичен и политически център на Канада, а границите му се разширяват постепенно чрез включването на нови райони.
1946 г. президентът Хари Труман обявява край на военните операции на САЩ във връзка с Втората световна война. Когато Труман влиза в офиса, първоначално е зает преди всичко с въпроси от външната политика - конференцията на Съюзниците в Потсдам, слагаща края на войната в Европа; след това през август с решението за използването на атомната бомба над Хирошима и Нагасаки в Япония.
Осъзнавайки, че интересите на Съветския съюз не съвпадат с тези на Америка при липсата на общ враг, администрацията на Труман предприема изключително твъдра политика и срещу руснаците.
Въпреки всичко Труман е последовател на интернационализма на Удроу Уилсън и първоначално подкрепя силно създаването на ООН. Включва бившата първа дама Елеонор Рузвелт в делегацията за първото Общо събрание на ООН, задоволявайки желанието на обществото за мир след дългите години война.
За да получи финансиране от Конгреса, Труман използва идеологическия аргумент, че комунистите не трябва да получават от фондовете, макар че едва ли е вярвал в това, понеже предлага Плана Маршъл и на Съветите. Посланикът на САЩ Джордж Кенън пише дълго послание от Москва, познато като „Дългата телеграма”, в която обяснява как руската политика няма нищо общо с експанзията на комунизма, а с традиционния страх на руснаците от нападение.
1955 г. „Джeнеръл Мотърс” става първата американска фирма с приход от над 1 млрд. долара.
1968 г. съветският свръхзвуков пътнически самолет Ту-144 извършва първия си полет. „Туполев Ту-144” е първият в света свръхзвуков пътнически самолет, конструиран под ръководството на авиационния конструктор Алексей Туполев.
Първият полет на Ту-144 е направен близо до Москва, два месеца преди европейския свръхзвуков самолет „Конкорд”. Външно двата самолета са много подобни, въпреки че се различават по своята конструкция. Създателите на „Конкорд” обвиняват СССР в технически шпионаж, а в отговор руските конструктори заявяват, че сходната им цел е довела до сходни резултати.
Съветското правителство публикува концепцията на Ту-144 в статия в списание „Технологията на въздушния транспорт” от януари 1962 г. Министерство за граждански въздушен транспорт започва развитие на Ту-144 на 26 юли 1963 г., 10 дни след като дизайнът е одобрен от Съвета на министрите. Планът призовава пет летящи прототипа да бъдат изградени за срок от четири години, първият от които да бъде готов през 1966 г.
Ту-144 преминава скоростта на звука за първи път на 5 юни 1969 г., а на 15 юли с.г. става първият пътнически самолет, преминал 2 Мах. Ту-144 влиза в експлоатация по редовни пътнически линии през ноември 1977 г. Високият разход на гориво, някои технически несъвършенства и поредната катастрофа при изпитателен полет през май 1978 г. обаче водят до преждевременното извеждане на самолета от експлоатация.
Последният пътнически полет на Ту-144 е на 1 юни 1978 г., по-малко от година след първия. Общият брой произведени апарати е 16.
1990 г. руснакът Гари Каспаров запазва титлата си на световен шампион по шахмат, побеждавайки сънародника си Анатолий Карпов. Каспаров е считан за най-силния световен шампион по шахмат за всички времена.
През 1984 г. 21-годишният Гари играе първия си мач за световната титла по шахмат срещу световния шампион, легендарния съветски шахматист Анатоли Карпов, след като печели финалния кандидатски мач срещу три пъти по-възрастния Василий Смислов.
Според регламента се играе до шест победи без ограничение броя на партиите. И двамата играят брилянтно, показвайки едно от най-високите нива на финален мач за титлата до момента. Карпов повежда след 9-та партия с пет победи, но Каспаров успява да удържи натиска на световния шампион в 17 поредни ремита, а после печели три победи в 32-та, 47-та и 48-та партия.
Ремитата не се зачитат и след рекорден петмесечен маратон от 48 партии мачът е прекратен без да е спечелен от никой по решение на ФИДЕ поради изтощение на играчите.
През следващата 1985 г. от 3 септември се играе нов мач в Москва, този път по старите правила с 24 партии. На 9 ноември Каспаров побеждава с 13:11 и печели титлата. На 22 години и 210 дни Гари Каспаров става най-младият световен шампион по шахмат за всички времена. След това защитава титлата си успешно срещу Карпов в три равностойни мач-реванша от по 24 партии с минимална преднина - през 1986 г. в Лондон и Ленинград, 1987 г. в Севиля и през 1990 г. в Лион.
В цялата си кариера Каспаров играе 235 партии срещу Карпов, като печели 33, губи 23 и завършва наравно 179 пъти. От тях в петте мача за световната титла играят 144 партии, от които Каспаров има 21 победи, 19 загуби и 104 ремита.
1991 г. официално е обявено разпадането на Съветския съюз. През ноември с.г. на среща в Ново Огарьово представители на седем съюзни републики (Русия, Казахстан, Беларус, Азербайджан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан) съгласуват основните положения на нов съюзен договор. В срещата не участват Украйна, Узбекистан, Армения, Грузия и Молдова, както и трите прибалтийски съветски републики - Литва, Латвия и Естония. Последните доста преди това обявяват намеренията си и предприемат действия за конституирането си като независими държави.
След продължителни и остри спорове и консултации, в началото на август 1991 г. окончателно е съгласуван текстът на договора. В проекта за нов съюзен договор е предложено федерацията да се нарича Съюз на суверенните съветски републики (СССР). Малко преди откриването на процедурата по подписването на новия съюзен договор от 19 до 21 август 1991 г. в Москва е направен неуспешен опит за преврат, целящ запазване на съществуващото държавно-политическо статукво.
На 23 август 1991 г. Борис Елцин, избран през юни с.г. за първи президент на Руската федерация, издава указ за временно прекратяване на дейността на Комунистическата партия на РСФСР до изясняване на участието й в опита за преврат. Запечатана е сградата на ЦК на КПСС, а в. „Правда” е национализиран. Два дни по-късно Михаил Горбачов декларира, че се отказва от поста си генерален секретар на ЦК на КПСС и напуска партията. На 28 август на извънредна сесия на Върховния съвет на СССР е прието решение за преустановяване на дейността на КПСС на цялата територия на страната, като този акт е мотивиран с участието на нейни ръководни структури в опита за преврат от 19 август.
На 2 септември на извънредна сесия на Конгреса на народните депутати на СССР от името на Михаил Горбачов и ръководителите на 10 републики е огласена декларация, в която се предлага изграждането на общност на независимите държави, в която да бъде запазено единното политическо, икономическо и отбранително пространство, сключването на договор за икономически съюз между всички републики и ускореното провеждане на икономически реформи. Декларацията е подкрепена и от Борис Елцин.
На 8 декември 1991 г. държавните ръководители на Русия, Украйна и Беларус Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич подписват в Брест договор за създаване на Общност на независимите държави (ОНД). Договорът отхвърля проекта за нов съюзен договор с мотива, че преговорите около този нов съюзен договор са стигнали до „задънена улица”, че недалновидната политика на центъра е довела до пълна икономическа и социална дезинтеграция.
В тази обстановка трите страни обявяват, че договорът за образуване на Съюза на съветските социалистически републики от 1922 г. е изчерпал възможностите си. Съветският съюз като субект на международното право и като геополитическа реалност престава да съществува. Беловежкият договор прави излишен поста президент на Съветския съюз, доколкото представляваната от него държавна организация е обявена за несъществуваща, а органите й губят право да действат на територията на Русия, Украйна и Беларус.
На 12 декември 1991 г. руският парламент ратифицира Бресткия (Беловежкия) договор. Прието е специално решение за денонсиране на договора от 30 декември 1922 г. за създаване на СССР. Руските представители напускат съюзните представителни структури, което фактически води до ликвидирането на Върховния съвет на СССР.
На 21 декември в Алма Ата се провежда конференция с участието на държавните глави на Молдова, Азербайджан, Армения, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан, Украйна, Беларус и Русия. (Грузия присъства в качеството на наблюдател). Горбачов като съюзен президент не е поканен за участие. На тази конференция се договарят редица важни положения относно функционирането на Общността на независимите държави и се прави предварително разпределение на политическото, правно, икономическо и социално наследство на Съветския съюз. Орган на новата структура става Съветът на държавните глави, който провежда първото си заседание в Минск на 30 декември 1991 г.
На 26 декември Върховният съвет на СССР заседава за последен път. Прието е решение за саморазпускане на съюзния парламент и е обявен краят на съществуването на Съветския съюз. Същия ден Михаил Горбачов подава официално оставка.
1999 г. Борис Елцин, първият демократично избран президент на Русия, доброволно подава оставка и предава поста на Владимир Путин. Славата му достига своя апогей два месеца, след като става първият президент на Руската федерация, по време на опита за „пуч”, когато оглавява гражданската съпротива срещу опит за държавен преврат и е обявен за „спасител на демокрацията”.
Щурмът на парламента през есента на 1993 г. обаче опетнява имиджа му и поставя под съмнение управленските му качества. Финансовата криза от лятото на 1998 г. окончателно води до загуба на доверието в Елцин. На 31 декември в изненадващо телевизионно обръщение към народа, той обявява оттеглянето си от поста президент на Руската федерация и посочва Владимир Путин за свой наследник до изборите 26 март 2000 г.
В своята реч Елцин моли за прошка за грешките, които е допуснал по времето на управлението си, и заявява, че Русия има нужда от нови политически лидери. „Моля за прошка за това, че не успях да осъществя мечтите на хората, които вярваха, че ще успеем с един скок да преминем от сивия тоталитаризъм в светлото, богато и цивилизовано бъдеще”, казва той.
След оставката си Борис Елцин почти изчезва от публичното пространство. На 1 февруари 2006 г., по повод 75-годишнината му, е награден с църковния орден на Димитрий Донски, който се присъжда на ветерани от Втората световна война, но също и на хора, допринесли за „защитата на Отечеството”.
1999 г. Панамският канал официално минава под юрисдикцията на Панама. Изкуствено прокопаният канал свързва Тихия с Атлантическия океан и разделя Северна от Южна Америка. Това е един от най-големите и трудни строителни проекти, чието прокопаване оказва значително влияние върху корабоплаването между двата океана, като елиминира необходимостта от изминаване на дългия и опасен път през Магелановия проток или нос Хорн.
Строежът му е започнат отначало от френска компания, но известно време след нейния фалит с проекта се заемат САЩ и го завършват. През 1903 г. е сключен първият американско-панамски договор за безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от САЩ. Това позволява строителството да бъде продължено и да бъде завършено през 1914 г.
От построяването си до 1999 г. каналът се контролира от Съединените американски щати. Първият договор между САЩ и Панама става предмет на много спорове и на няколко пъти през 20 в. са подписвани нови договори. През 1977 г. се подписва договор от американския президент Джими Картър и панамското правителство на генерал Торихос Ерера за поетапно възстановяване на суверенитета на Панама над канала и зоната до 31 декември 1999 г. и за постоянния неутралитет и експлоатация на канала съвместно от САЩ и Панама.
В България:
2002 г. изключен е 1-и ядрен реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Предходния ден е изключен и 2-и реактор, а четири години по-късно (2006 г.) са изключени и 3-и и 4-и реактор на атомната електроцемтрала.
Атомната електроцентрала „Козлодуй” е първата атомна централа в България и в Югоизточна Европа. Началото на българската ядрена енергетика се поставя на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за сътрудничество между България и тогавашния Съветски съюз за изграждането на атомна електроцентрала. След подробен технико-икономически анализ площадката за строеж е избрана на река Дунав, в близост до град Козлодуй.
Във връзка с ангажиментите, поети от България по повод присъединяването на страната към Европейския съюз, поетапно АЕЦ „Козлодуй” прекрати експлоатацията на първите четири енергоблока преди изтичане на проектно предвидения им ресурс. От началото на 2007 г. в експлоатация останаха 1000-мегаватовите 5-и и 6-и блок.
