Белите (полярни) мечки са се отделили от кафявите си родственици само преди 70 000 години - сравнително скоро според еволюционните стандарти, пише Физ орг., позовайки се на датско изследване.
Екип от молекулярни еколози от Копенхагенския университет е установил, че именно по това време белите мечки са развили уникални характеристики, които са им позволили да оцелеят в сурова и мразовита среда.
В своето изследване, публикувано в списание BMC Genomics, екипът анализира геномите на бели мечки, кафяви мечки и двойка фосилизирани полярни мечки. Целта на изследователите е била да научат повече за времевата линия, свързана с развитието на характеристики като бяла козина и способност за оцеляване на диета с високо съдържание на холестерол.
Предишни изследвания са показали, че белите мечки са тясно свързани с кафявите, но досега не беше известно кога двата вида са се разделили. С настоящото изследване екипът от Дания си поставя за задача да намери отговора.
Някои от основните различия между кафявите и белите мечки са цветът на козината им, но също така и видовете козина. Кафявите мечки имат един слой козина, а белите мечки - два, които им помагат да запазват топлината си и да остават сухи.
Полярните мечки са развили и способността се хранят с по-тлъсто месо, без това да им вреди. Ако кафявите мечки се хранеха по този начин, те щяха да развият сърдечносъдови болести и да умират млади.
За да научи повече за това кога са се разграничили двата вида, екипът е анализирал геномите на двата вида мечки, и най-вече гените, свързани с вида и цвета на козината и функциите на сърдечносъдовата система.
Сравнявайки геномите на 119 бели мечки, 135 кафяви мечки и двойката фосилизирани полярни мечки, изследователите са открили различия, датиращи отпреди около 70 000 години. Това предполага, че те са развили уникалните си характеристики много по-скоро, отколкото се смяташе досега.
Екипът е открил по-конкретно седем гена, свързани с приспособяването към полярни условия. Сравнението също така показва, че дивергенцията е била по-постепенна, отколкото учените са предполагали.
Изследователският екип стига до заключението, че различията в гените, свързани с адаптацията на белите мечки, вероятно са били повлияни от техните родственици, живели към края на последния ледников период.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Екип от молекулярни еколози от Копенхагенския университет е установил, че именно по това време белите мечки са развили уникални характеристики, които са им позволили да оцелеят в сурова и мразовита среда.
В своето изследване, публикувано в списание BMC Genomics, екипът анализира геномите на бели мечки, кафяви мечки и двойка фосилизирани полярни мечки. Целта на изследователите е била да научат повече за времевата линия, свързана с развитието на характеристики като бяла козина и способност за оцеляване на диета с високо съдържание на холестерол.
Предишни изследвания са показали, че белите мечки са тясно свързани с кафявите, но досега не беше известно кога двата вида са се разделили. С настоящото изследване екипът от Дания си поставя за задача да намери отговора.
Някои от основните различия между кафявите и белите мечки са цветът на козината им, но също така и видовете козина. Кафявите мечки имат един слой козина, а белите мечки - два, които им помагат да запазват топлината си и да остават сухи.
Полярните мечки са развили и способността се хранят с по-тлъсто месо, без това да им вреди. Ако кафявите мечки се хранеха по този начин, те щяха да развият сърдечносъдови болести и да умират млади.
За да научи повече за това кога са се разграничили двата вида, екипът е анализирал геномите на двата вида мечки, и най-вече гените, свързани с вида и цвета на козината и функциите на сърдечносъдовата система.
Сравнявайки геномите на 119 бели мечки, 135 кафяви мечки и двойката фосилизирани полярни мечки, изследователите са открили различия, датиращи отпреди около 70 000 години. Това предполага, че те са развили уникалните си характеристики много по-скоро, отколкото се смяташе досега.
Екипът е открил по-конкретно седем гена, свързани с приспособяването към полярни условия. Сравнението също така показва, че дивергенцията е била по-постепенна, отколкото учените са предполагали.
Изследователският екип стига до заключението, че различията в гените, свързани с адаптацията на белите мечки, вероятно са били повлияни от техните родственици, живели към края на последния ледников период.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
