1897 г. германският химик Феликс Хофман синтезира хероина. Полусинтетичното производно на опиума е създадено като болкоуспокояващо средство. Впоследствие се продава масово, докато не става ясно, че предизвиква физическа и психическа зависимост. Тогава е забранено във всички страни.
Хероинът се произвежда за черния пазар чрез процес за преработка на опиума като първо морфин се извлича от опиума, а после се ацетилира чрез загряване с оцетен анхидрид. Пречистването на получения суров хероин до хидрохлоридна сол дава водоразтворима солна маса под формата на бял или жълтеникав прах.
Хероинът атакува централната нервна система. Той предизвиква прилив на ендорфини - вещества с болкоуспокояващ и предизвикващ удоволствие ефект, произвеждани от човешкото тяло.
1911 г. картината „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра. Крадецът е италианският майстор на огледала Винченцо Перуджи.
Кражбата е открита на следващия ден от художника Луи Беру, който забелязва празната стена в залата, където картината е изложена пет години по-рано.
Музеят е затворен за цяла седмица, за да бъде направено разследване. Кражбата веднага предизвикала въвеждането на нови мерки за сигурност. На 6 септември бил арестуван поетът авангардист Гийом Аполинер, призовавал преди време Лувърът да бъде „изгорен до основи”. Разпитван е и приятелят му Пабло Пикасо, но и двамата са освободени.
Междувременно десетки хиляди посетители се стекли в музея, за да видят празното място, където преди била окачена картината. Мястото, където висяла „Мона Лиза” останало дълго време празно, а после закачили там портрета на Балтазар Кастилионе от Рафаело, картина, за която се смята, че е повлияна от произведението на Леонардо.
Чрез пресата на похитителя била обещана награда, но отговор не последвал.
В това време крадецът скрил плячката си в своето жилище в 10-и парижки район. Две години картината прекарала в куфар с двойно дъно. В края на 1913 г. един търговец на картини във Флоренция получил писмо, подписано „Леонардо”, в което се казвало, че „Мона Лиза” най-сетне трябва да се завърне в родината си.
Любопитен факт е, че Леонардо сам я е донесъл във Франция малко преди смъртта си. Той взел със себе си картината във Франция през 1516 г., когато крал Франсоа I поканил художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купил картината за 4000 екю.
Перуджа поискал 500 000 лири. Галеристът Алфредо Гери извикал директора на галерия „Уфици”, двамата внимателно разгледали картината при Перуджа в хотелската му стая и видели на гърба на тънкия хартиен лист инвентарния номер от Лувъра. Тогава казали на крадеца да чака парите и извикали полицията. Перуджа бил заловен и осъден на седем месеца затвор.
Известното платно на Леонардо да Винчи се връща в Лувъра на 4 януари 1914 г. През 20 в. платното почти не е напускало музея. Картината е била през 1963 г. в САЩ и през 1974 г. в Япония, като по пътя от Токио за Париж картината е изложена за кратко и в музея в Москва.
1914 г. е изпълнен първият полет в Арктика зад Полярния кръг. Първият в света полярен летец става полякът Ян (Иван) Йосифович Нагурски.
През 1910 г. постъпва във Висшето морско инженерно училище в Санкт Петербург. Вдъхновен от демонстрационните полети на Сергей Уточкин, от началото на 1911 г. преминава обучение в Императорския Всерусийски клуб в Новая деревня под ръководството на инструктора Раевски. През юни 1912 г. Нагурски постъпва в Гатчинската офицерска въздухоплавателна школа. През следващата 1913 г. получава звание военен летец.
Едновременно с авиационната подготовка, през юли 1913 г. Нагурски успешно се дипломира като морски инженер и е назначен в Главно хидрографско управление. Към 1914 г. едновременно трите руски арктически експедиции на В.А.Русанов, Г.Л.Брусилов и на Г.Я.Седов са считани за безследно изчезнали. По инициатива на Руското географско дружество на 18 януари 1914 г. Министерският съвет дава указание на морския министър да организира търсенето им. Изпълнението на издирването е възложено на Главното хидрографско управление. Неговият началник генерал М. Жданко извиква поручик Нагурски и иска мнението му за възможността да се лети в Арктика.
Нагурски няма полярен опит и започва кореспонденция с Амундсен. Спира се на хидроплана „Фарман МФ-11”. Заминава за Париж в завода на Фарман за приемане на самолета. Освен това посещава завода „Рено”, където е направен моторът с мощност 70 к.с. Самолетът е снабден с поплавъци за излитане и кацане на вода, способен е да вдигне товар от 300 кг. и да развие скорост до 100 км/ч. Запасът от гориво на борда осигурява 5-6 часа полет.
На 14 юни, след 18 изпитателни полета, самолетът е разглобен и опакован в осем сандъка, качени на барка „Еклипс”. В експедицията са ангажирани четири съда - „Еклипс” и „Герта” са правителствени, а „Андромеда” и „Печора” са взети под аренда. Ръководителят на експедицията капитан 1-и ранг Исхак Ислямов се отнася скептично към идеята за въздушно търсене, обаче Нагурски получава поддръжка от Амундсен и корабния капитан Ото Свердрупа.
На 30 юни „Еклипс” напуска датското пристанище Кристияния, а на 1 август пристига в Александровск на Мурман. Тук към Нагурски се присъединява опитният авиотехник от морската авиация Евгений Кузнецов, моряк-доброволец от Севастопол. Пътят на самолета и екипажа продължава на парахода „Печора”. На Нагурски му предстои да изследва от въздуха района от крайбрежието на Нова земя от Крестова губа до полуостров Панкратиев.
„Печора” излиза в морето на 13 август и на 16 август достига Крестова губа. Там на котва ги очаква „Андромеда”. Тя е спряна от ледовете и не може да премине по-северно покрай брега. Нагурски се отказва от първоначалния план да разположи базата си на полуостров Панкратиев.
Самолетът е сглобен за два дни от Нагурски и Кузнецов на брега на Нова земя с помощта на екипажа на кораба.
На 21 август Нагурски излита за първи път прави няколко кръга и спешно се приводнява. Без да губи време, той товари на борда продоволствия за 10 дни, винтовка, ски и заедно с Кузнецов в 16.30 ч. отново излита. В 20.50 ч., преодолявайки разстояние от 450 км, Нагурски успешно каца на водата. Първият в историята на човечеството арктически полет продължава 4 часа и 20 минути.
Нагурски извършва пет продължителни разузнавателни полета (21, 22, 23 август, 12 и 13 септември) на височина 800-1200 м покрай западното крайбрежие на Нова Земя и Земята на Франц Йосиф. По време на последния полет той достига 76 паралел. Общата продължителност на полетите е 10 часа 40 минути, по време на които са преодолени над 1000 км.
Нагурски внася съществени корекции в съществуващите карти, а също така предоставя информация на съпровождащите съдове за състоянието на леда по маршрута на движение, тоест за първи път изпълнява функции на ледово разузнаване.
На 14 октомври 1914 г. Нагурски лично долага резултатите на ген. Жданко. Обобщавайки натрупания опит, той подробно излага своите извънредно интересни наблюдения и разработва препоръки за следващите полети в Арктика - непостоянни ветрове, в полярното лято може да се лети денонощно, някои територии не са изобразени точно на картата, целесъобразно е самолетите да се боядисват червени за контраст със снега, резервни витла и поплавъци.
1944 г. започва Конференцията в Дъмбъртън Оукс, имение във Вашингтон, окръг Колумбия, която е прелюдия към създаването на ООН. Срещата продължава до 7 октомври с представители на САЩ, СССР, Обединеното кралство и Китай. Тя бива председателствана от американския зам.-секретар Едуард Райли Стетиниус.
Британската делегация е оглавена от Постоянен държавен секретар за външните работи сър Александър Кадоган, а съветската - от посланика им в САЩ Андрей Громико.
Дискусиите относно реализацията на ООН включват кои държави ще бъдат поканени в нея, създаването на Съвета за сигурност на ООН и правото на вето, което ще бъде дадено на постоянните членки. Тази конференция е последвана от Ялтенската конференция (февруари 1945 г.) и по-късно от Хартата на Обединените нации (26 юни 1946 г.).
Организацията на обединените нации (ООН) е създадена официално на 24 октомври 1945 г., когато уставът й е ратифициран от петте постоянни страни членки на нейния Съвет за сигурност - КНР, СССР, САЩ, Обединеното кралство и Франция. Но идеята за създаване на организация, пазеща световния мир, съществува от много по-рано. Първи опит в тази посока се явява учредяването на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция.
Провалът на ОН обаче налага търсенето на нови решения за мироопазването в световен мащаб. Нужно е изграждането на нова структура, идейно подобна на Обществото. Първата сериозна крачка към изграждането на постоянна организация се прави именно по време на Конференцията в Дъмбъртън Оукс.
Международната конференция за учредяване на ООН. Тя се провежда в Сан Франциско от 25 април до 26 юли 1945 г. и освен представители на всички участващи 46 държави, редица неправителствени организации са поканени да окажат помощ при формирането на Устава на ООН.
1965 г. изстрелян е космическият кораб „Джемини 5” с екипаж Гордън Купър и Чарлс Конрад. Това е третият пилотиран полет от програмата „Джемини”. По време на полета е поставен първият американски рекорд за продължителност на полета - над 190 часа и 55 минути.
Полетът е планиран с продължителност осем дни - двойно по-голяма от предишната мисия „Джемини 4”. Целта е доказване надеждността на всички системи и проучване влиянието на безтегловността на човешкия организъм. Това става възможно благодарение на новите горивни клетки, генериращи достатъчно електричество за по-продължителни полети, имащо решаващо значение за бъдещите мисии по програма „Аполо”.
Изстрелването е насрочено за 19 август 1965 г., но предстартовото броене е прекратено 10 минути преди излитането поради технически проблем и е отложен за след два дни. Тогава Гордън Купър става първият астронавт в света с два орбитални космически полета.
След излизането на орбита астронавтите изпробват системите за контрол на кораба, използвайки двигателя, за увеличаване на скоростта. По време на втората обиколка е изстрелян субсателит с тегло 34 кг, с който е трябвало да се отработят първите „срещи” в Космоса.
През останалата част от полета астронавтите правят голямо количество снимки на Земята за проверка резолюцията на сателитните снимки. Правят много астрономически наблюдения, а с помощта на спектрографа се установява, че височината на облаците може да се установи от орбита. Установена е и радиовръзка с подводницата „Селаб 2”, която е била на дълбочина от 64 м под повърхността на Тихия океан.
След 120-тата обиколка космическия кораб се приводнява на повърхността на Атлантическия океан на около 440 км югозападно от Бермудските острови, където са прибрани на борда на самолетоносач.
1968 г. войските на Варшавския договор провеждат в Чехословакия „Операция Дунав”. Съветските танкове навлизат в чехословашката столица и слагат край на „Пражката пролет”, възстановявайки контрола на Москва. По време на нахлуването от 5000 до 7000 съветски танка и от 300 000 до 600 000 войници от частите на Варшавския договор окупират чехословашката територия.
1986 г. въглероден диоксид изригва от вулканичното езеро Ниос в Камерун. Около 20.00 ч. газът светкавично изригнал на повърхността на езерото, образувайки вълни, високи 8 м. Бързо се издигнал на височина около километър, след което „рухнал” на земята. Половин час по-късно местността била осеяна с трупове на хора и животни. Загинали над 1700 души в радиус от 25 км, измрели над 6000 животни.
Хората загинали там, където се намирали - на работа, в училище, в бакалията. Оказало се, че смъртта им настъпила от задушаване. Очевидци, които оцелели - само седем души в региона, разказали, че малко преди това езерото било сякаш осветено отвътре, раздал се гръм като при буря, а след това се разнесла миризма на развалени яйца.
След задълбочени изследвания на Ниос било установено, че в него се просмуква газ с вулканичен произход, който не образува мехурчета и остава на дъното. Там, притискан от водния слой, газът постепенно се натрупва. На литър вода можело да има до 14 л газ.
При такава критична концентрация става пренасищане на водата с газ и се появяват мехурчета, които започват да се издигат нагоре. Налягането на водата намалява към повърхността, броят на мехурчетата стремително се увеличава, което води до увеличаване на обема на тази „взривоопасна” смес. В крайна сметка газът заедно с водата излиза на повърхността във вид на мощен гейзер, който не може да бъде спрян.
1989 г. Турция затваря границата си с Народна република България, след като вече са се изселили 344 000 български турци.
Причина за „Голямата екскурзия” е изявление от 29 май с.г. на председателя на Държавния съвет Тодор Живков, в което основното послание е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност.
На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г. Само няколко месеца по-късно, огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата, в края на август с.г.
1991 г. Михаил Горбачов обявява, че контролира изцяло положението след 60-часовия Августовски пуч в Русия.
Августовският пуч в Русия от 1991 г. е опит за отстраняване на Михаил Горбачов от поста Президент на СССР, организиран от група консервативно настроени заговорници от ръководствата на ЦК на КПСС, правителството на СССР, армията и КГБ, в периода 19 август - 21 август 1991 г.
Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новият Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща на власт, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на КПСС и разпадането на Съветския съюз.
Основната цел на заговорниците е „недопускане на разпад на СССР”, който според пучистите щял да започне на 20 август с.г., с подписването на първия документ от съюзния договор, превръщайки СССР в конфедерация на независими държави. Документът трябвало да бъде подписан на 20 август, между представители на РСФСР и Казахстан, а другите републики трябвало да се включат до 22 октомври 1991 г.
Съпротивата срещу опитващите се да превземат властта членове на Комитета, оглавява политическото ръководство на РСФСР, начело с президента Борис Елцин, вицепрезидента Александър Руцкой, министър-председателя Иван Силаев и председателя на Върховния съвет Руслан Хасбулатов. По призив на руските власти пред сградата на съюзния парламент, наречена Белия дом, се стича множество представители на различни социални групи - студенти, интелектуалци, ветерани от Войната в Афганистан, та дори и криминални елементи.
В края на пуча Елцин се изказва за защита на законната власт на Горбачов и защита на свободна Русия. Самият Горбачов се връща от Форос в Москва, заедно с Руцкой и Силаев, на борда на самолет Ту-134. Членовете на Комитета са арестувани. В директен ефир Елцин в присъствието на Горбачов подписва Указ за прекратяване действията на КПСС, на територията на РСФСР, по свой маниер изпълнява притесненията на пучистите, лишавайки Горбачов от власт, която му е предоставяла неговата партия.
1999 г. с два взрива е направен опит да се разруши Мавзолея на Георги Димитров в София. Още на 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е погребано в Централните софийски гробища. След изваждането на тленните останки от мавзолея в продължение на девет години се водят дебати за съдбата на сградата. Надделява мнението, че мавзолеят трябва да бъде разрушен, за да не се превърне в символ на тоталитаризма и място за комунистически поклонения.
Разрушаването на мавзолея започва на 21 август, командвано от Евгений Бакърджиев - вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройство в правителството на ОДС. Първият взрив е извършен в 14.37 ч. По-късно са извършени още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.
Събитията около събарянето на Мавзолея намират отзвук в световните новини - практически разрушаването на сградата (7 дни) отнема повече време от построяването й (5 дни).
2007 г. въведена е Национална система за спешни повиквания с единен и безплатен европейски номер за спешни повиквания 112. Системата предоставя обществена услуга за бърз и лесен достъп на гражданите до националните служби за спешно реагиране за помощ при нарушаване на обществения ред, пожар, спешна медицинска помощ, спасителна дейност при бедствия, аварии, катастрофи и терористични актове, с цел защита на живота, здравето и имуществото на гражданите на територията на страната.
Европейският съюз поставя началото на задължението за изграждане на система за спешни повиквания с Решение 91/396/ЕЕС на Съвета на ЕО от 29 юли 1991 г. за въвеждане на Единен европейски номер 112 за спешни повиквания. През юни 2007 г. е въведен в реална експлоатация пилотният център, който обслужва повиквания към телефонен номер 112 на територията на София.
