Синьото е любимият цвят на мнозина: обличаме се в синьо, харесваме сини помещения, сини са небето и морето. Но не обичаме да ядем храни в синьо. Защо това е така? Ето какво пише Deutsche Welle.
Независимо от всички културни различия, синьото е най-предпочитаният цвят в света, следван от червеното и зеленото. Това показват редовни допитвания в Европа, Америка и Азия. Дори в Китай, където по традиция смятат, че червеното и жълтото са цветовете, които носят щастие, синьото също се радва на голяма популярност.
Синият цвят се асоциира с небето или морето, той излъчва спокойствие, уравновесеност, копнеж. Някои нюанси на синьото се възприемат като студени, приписва им се дори болкоуспокояващо въздействие. Мебели в синьо изглеждат елегантно, а помещения, боядисани в този цвят, изглеждат по-просторни.
Сини асоциации
Въпреки това човекът интуитивно избягва сини храни. Да, наистина, мнозина от нас обичат боровинките, сините сливи или тъмносиньото грозде. Но ако се вгледаме по-добре в тях, ще забележим, че те са по-скоро виолетови или червеникаво-сини.
Ние избягваме синята храна, защото в природата твърде рядко се срещат наистина сини хранителни продукти. Синьото оцветяване се свързва в съзнанието ни с опасност от непоносимост или отравяне. Мухълът, например, е син или синьо-зелен, а някои отровни гъби се оцветяват в синьо или виолетово, когато ги откъснеш.
Психиатърът Карл Густав Юнг казва, че „цветовете са майчиният език на подсъзнанието“. Те ни служат като ориентир в ежедневието, те предизвикват спонтанни рефлекси. Червеното например се възприема като сигнал за опасност или предупреждение, то несъзнателно стимулира нашето внимание. Обичаме да похапваме червени плодове и зеленчуци, защото почти автоматично ги смятаме за зрели и сладки. Сини храни обаче почти няма, поради това интуитивно страним от тях, защото ги смятаме за опасни.
Нашето отвращение към сините храни е отчасти генетично кодирано, но все пак е преди всичко вторично придобито. Различни експерименти показват, че децата реагират много по-открито на храни с необикновен или син цвят – например сладолед, оцветен в синьо, бонбони и други сладкиши, защото те събуждат любопитството им, а и защото познанията им за храните все още не са достатъчно затвърдени.
Ако искате да отслабнете
Синьото обаче има и положителни ефекти. Още през 1970-те години учени са открили, че синият цвят убива апетита. Хората, намирали се в помещения, осветени в синьо, консумирали значително по-малко храна от останалите. Затова се препоръчва на хора, които искат да отслабнат, да се хранят върху синя покривка за маса, да ползват сини чинии или прибори, или пък да го правят на синьо осветление.
Независимо от всички културни различия, синьото е най-предпочитаният цвят в света, следван от червеното и зеленото. Това показват редовни допитвания в Европа, Америка и Азия. Дори в Китай, където по традиция смятат, че червеното и жълтото са цветовете, които носят щастие, синьото също се радва на голяма популярност.
Синият цвят се асоциира с небето или морето, той излъчва спокойствие, уравновесеност, копнеж. Някои нюанси на синьото се възприемат като студени, приписва им се дори болкоуспокояващо въздействие. Мебели в синьо изглеждат елегантно, а помещения, боядисани в този цвят, изглеждат по-просторни.
Сини асоциации
Въпреки това човекът интуитивно избягва сини храни. Да, наистина, мнозина от нас обичат боровинките, сините сливи или тъмносиньото грозде. Но ако се вгледаме по-добре в тях, ще забележим, че те са по-скоро виолетови или червеникаво-сини.
Ние избягваме синята храна, защото в природата твърде рядко се срещат наистина сини хранителни продукти. Синьото оцветяване се свързва в съзнанието ни с опасност от непоносимост или отравяне. Мухълът, например, е син или синьо-зелен, а някои отровни гъби се оцветяват в синьо или виолетово, когато ги откъснеш.
Психиатърът Карл Густав Юнг казва, че „цветовете са майчиният език на подсъзнанието“. Те ни служат като ориентир в ежедневието, те предизвикват спонтанни рефлекси. Червеното например се възприема като сигнал за опасност или предупреждение, то несъзнателно стимулира нашето внимание. Обичаме да похапваме червени плодове и зеленчуци, защото почти автоматично ги смятаме за зрели и сладки. Сини храни обаче почти няма, поради това интуитивно страним от тях, защото ги смятаме за опасни.
Нашето отвращение към сините храни е отчасти генетично кодирано, но все пак е преди всичко вторично придобито. Различни експерименти показват, че децата реагират много по-открито на храни с необикновен или син цвят – например сладолед, оцветен в синьо, бонбони и други сладкиши, защото те събуждат любопитството им, а и защото познанията им за храните все още не са достатъчно затвърдени.
Ако искате да отслабнете
Синьото обаче има и положителни ефекти. Още през 1970-те години учени са открили, че синият цвят убива апетита. Хората, намирали се в помещения, осветени в синьо, консумирали значително по-малко храна от останалите. Затова се препоръчва на хора, които искат да отслабнат, да се хранят върху синя покривка за маса, да ползват сини чинии или прибори, или пък да го правят на синьо осветление.
