Първото посещение на български външен министър в Пакистан завърши преждевременно половин ден, след като започна. Николай Младенов си тръгна в сряда вечер вместо в петък вечер, за да участва в четвъртък в дебатите по поискания от правителството в София вот на доверие.
Успя да се срещне с премиера Юсуф Раза Гилани и с министъра на външните работи Шах Мехмуд Курейши, а с държавния министър по финансите и икономическите въпроси Хина Рабани подписа ден по-рано от предвиденото в програмата споразумение за икономическо сътрудничество, което да допълни съществуващия от 2002 г. договор за насърчаване и защита на инвестициите.
Българският външен министър, обаче, няма да представи в четвъртък в най-големия пакистански град и бивша столица Карачи възможностите за бизнес в България, а в петък няма да посети местността Тата край Карачи - един от най-засегнатите райони от наводненията в средата на миналата година, при които заради най-обилните от 80 години насам мусонни дъждове загинаха над 1500 души и пострадаха още над 2 милиона. Младенов трябваше да анонсира отпускането от българското правителство на предложената неотдавна от него правителствена хуманитарна помощ заради наводненията в размер на 60 хиляди евро. Впрочем час преди да кацне в Исламабад във вторник срещу сряда, българският външен министър беше посрещнат от земетресение с магнитуд 7.4 в Югозападен Пакистан край град Далбандин, провинция Белуджистан, в 1.23 през нощта.
На 8 октомври 2005 г. трус със сила 7,6 в района на 95 км североизточно от Исламабад уби над 70 хиляди души. Също в Белуджистан през октомври 2008 г. най-малко 160 души загинаха при земетресение с магнитуд 6.2 по Рихтер в долината Зиарат.
Основните теми на разговорите на Младенов с премиера и външния министър в Исламабад бяха ситуацията в Афганистан, българската помощ за наводненията, бизнес-проекти за сътрудничество във военната област и в енергетиката (Пакистан иска техническа помощ да строи електроцентрали на въглища), както и сътрудничество между университетите в София и Исламабад, както и този в Лахор.
Признанието, че Пакистан е ключов за сигурността не само на Южна Азия, но и на целия свят, беше основното послание на Младенов в Исламабад. Това е така заради важната роля, която Пакистан играе в борбата срещу талибаните, тъй като огромна част от снабдяването на интернационалните военни сили в Афганистан минава през негова територия и най-вече през пристанището на Карачи на Индийския океан. Например, затварянето от 30 септември до 10 октомври миналата година на ключовия граничен пункт Торкам в Хайберския проход, използван за доставки за силите на НАТО в Афганистан, излага на голяма опасност камионите на Северноатлантическия пакт, които стават лесна мишена за бунтовниците и за 11-те дни на блокадата са запалени и унищожени над 140 натовски камиона и цистерни. Затварянето на пункта е било в знак на протест срещу американска хеликоптерна атака, извършена на пакистанска територия, при която са убити двама пакистански войници. През декември 2008 г. пък Асоциацията на транспортните фирми от пакистанския район Хибер, в която членуват собствениците на 4000 камиона и ТИР-а, решава да прекрати курсовете с доставки за силите на НАТО в Афганистан заради зачестилите атаки, на които са подложени - само за седмица талибаните унищожили в Пешавар 300 камиона, които е трябвало да доставят провизии за Афганистан. Това кара НАТО да търси алтернативни маршрути и да води разговори със северните съседи на Афганистан - Узбекистан и Туркменистан, но и към момента около 75% от оборудването и хранителните провизии за 60-хилядния западен контингент в Афганистан преминават през Пакистан.
Краткото посещение на българския външен министър в Пакистан се състоя на фона на избухнало насилие по улиците на старата столица в Карачи в резултат на отдавнашна вражда между две партии, влизащи в правителствената коалиция - пропуштунската Народна национална партия и "Обединение на националните движения", което представлява интересите на мухаджирите, бежанци от Индия и техните потомци (7.5 % от населението на страната).
Поредните кръвопролития са само част от дълга поредица от насилия в Пакистан.
В неделя най-малко 18 души са убити при експлозия на бомба в микробус, превозващ шиити в северозападната част на Пакистан - в Джауарза, близо до гарнизонния град Хангу, недалеч от пограничните с Афганистан пакистански племенни райони.
На 4 януари тази година губернаторът на провинцията Пенджаб е застрелян в от един от телохранителите си на пазара Косар - търговски център в Исламабад, посещаван често от чужденци и заможни пакистанци. Още петима са ранени.
Последният масов атентат е от 5 ноември 2010 г., когато най-малко петдесет души, сред които са и поне две деца, са убити при самоубийствен бомбен атентат в джамия с общо 300 души в края на петъчните молитви в Дара Адам Кел, близо до град Пешавар в Северозападен Пакистан, недалеч от границата с Афганистан. Предишният подобен кръвопроливен терористичен акт в Пакистан е бил само два месеца по-рано - през септември, когато четири деца, пенсиониран учител и 11 полицаи са сред 19-те жертви на самоубийствен атентат в град Лаки Маруат, който е разположен в близост до района, контролиран от бойците от талибанското движение в северозападен Пакистан. Тога терорист се врязва с автомобил-бомба в полицейски пост. Ранени са още 47 души, а световните агенции предават, че учебници и ученически раници може да се видят сред развалините. На 9 юли 2010 г. пък най-малко 102-ма души са загинали, а 115 са ранени при самоубийствения атентат на пазара в северозападния пакистански град Яка Гунд в племенния район Мохманд, недалеч от афганистанската граница, смятан за един от бастионите на Движението на талибаните в Пакистан и на чуждестранни бойци от Ал Кайда. На 28 май 2010 г. най-малко 56 души загиват при самоубийствени нападения срещу две джамии във втория по големина след Карачи пакистански град Лахор, където същия месец има още три атентата - на 13 май с най-малко 12 души загинали и 25 ранени при две експлозии на оживен пазар и до джамия край военен гарнизон плюс други 13 души убити по-рано при взрив на бомба край сграда на полицията. За пълнота на кървавата статистика за 2010 г. трябва да се допълни, че годината започва с поне 70 убити и десетки ранени при атентат по време на волейболен мач между отборите на два града пред многобройна публика в Шах Хасан Хан в провинция Бану, Северозападен Пакистан, където атентатор-самоубиец се врязал в зрителите с пълен с експлозиви автомобил.
Сред знаковите атентати в столицата Исламабад е този от септември 2008 г. в хотел "Мариот", при който камион, натъпкан с експлозиви, се врязва в охранителната бариера пред главния вход на хотел и се взривява, образувайки кратер от поне 10 метра и убивайки около 60 души, сред които и чешкият посланик, американски, немски и виетнамски граждани, както пакистанци, а други 266 са ранени.
Жертва на атентат става и Беназир Бхуто, която е първата жена премиер на мюсюлманска държава. На 27 декември 2008 г. тя загива от взрив на бомба в свързания с Исламабад град Равалпинди след предизборен митинг две седмици преди общите и местни избори в Пакистан на оглавяваната тогава от нея опозиционна Пакистанска народна партия. Това е втори опит за премахването на Бхуто, след като октомври същата година близо 130 души бяха убити при нападение срещу процесията й при завръщането й в страната след изгнание.
Беназир Бхуто е родена на 21 юни 1953 г. в богато семейство на земевладелци. Баща й Зулфикар Али Бхуто основава Пакистанската народна партия (ПНП) и става президент на страната, а впоследствие и премиер между 1971 и 1977 г. След като получава диплома по политически науки от университетите в Харвард и Оксфорд, през 1977 г. Бхуто се завръща в Пакистан точно преди армията да свали баща й от власт. Тя наследява лидерското място на ПНП след екзекуцията на баща й през 1979 г. по време на военното управление на ген. Зиа ул Хак. Бхуто е избрана за премиер за първи път през 1988 г., а през 1990 г. е свалена от власт от тогавашния президент заради обвинения в корупция. Тя взема властта отново през 1993 г., когато нейният приемник Наваз Шариф е принуден да се оттегли заради спор с президента. През 1996 г. Бхуто е уволнена от поста министър-председател и Шариф отново става премиер. През 1999 г. Беназир Бхуто и съпругът й Асиф Али Зардари са осъдени на по пет години затвор и глоба от 8.6 млн. долара по обвинения във взимане на подкупи от швейцарска компания, наета за борба с измами в митниците. По-висша съдебна инстанция отхвърля присъдата заради политически мотиви. Бхуто, която назначава съпруга си за министър на инвестициите през периода 1993-1996 г., е в чужбина по време на произнасяне на присъдата и решава да не се връща в Пакистан. През 2003 г. в Швейцария Беназир Бхуто и съпругът й са осъдени условно на лишаване от свобода за шест месеца и глоба в размер на близо 263 хиляди долара за пране на пари. През 2006 г. Беназир Бхуто се присъединява към Съюза за възстановяване на демокрацията заедно със своя основен противник Наваз Шариф, но двамата имат противоречия относно отношенията с президента генерал Первез Мушараф. Бхуто решава, че е по-добре да се преговаря с Мушараф, докато Шариф отказа каквито и да било договорки с генерала. Бхуто се завръща в Пакистан през октомври 2007 г. след осем години доброволно изгнание, след като Мушараф, с когото тя преговаря за преход към демокрация с гражданско управление, й осигурява защита от съдебно преследване по старите дела за корупция.
Това са новините, които всекидневно произвежда Пакистан - атентати, сблъсъци, природни бедствия. Според организацията „Репортери без граници" тук са и най-многото убити през 2010 г. журналисти - 11 от общо 57 по целия свят.
Тези новини са обясними предвид факта, че в Пакистан са базирани редица терористични организации - например, тази с лидер Мухамад Илаяс Кашмири, нарекла се "Бригади 313" на броя на бойците, сражавали се редом с пророка Мохамед срещу езическите армии на Мека. Смята се, че Кашмири, който се е сражавал срещу съветските сили в Афганистан, и неговата организация са едни от най-влиятелните в света на терористите.
Кашмири е роден пред 1964 г. и станал член на пакистанската терористична групировка Харкат ул Джихад е Ислами (Движение за свещена ислямска война), още докато бил студент.
През октомври 2010 г. анонимен представител на НАТО, цитиран от телевизия СNN, твърди, че лидерът на най-известната терористична организация Ал Кайда Осама бин Ладен и неговият заместник Айман аз Зауахири вероятно се крият в близост един до друг в Северозападен Пакистан, охранявани от местни жители и служители на пакистанското разузнаване.
Смята се, че на пакистанска територия се извършва обучението на много терористи. През септември 2010 г. британският вестник „Дейли телеграф" цитира източници от разузнаването, според които най-малко 20 млади мюсюлмани с британски паспорти преминават терористично обучение в тренировъчни лагери в племенните райони на Пакистан край афганистанската граница за нападения като тези самоубийствени атентати във Великобритания или терористичните атаки в индийския град Мумбай в края на ноември 2008 г. със 173 жертви, които се смята, че са планирани в Пакистан.
Файсал Шахзад, който на 1 май се опита да извърши бомбен атентат на "Таймс скуеър" в Ню Йорк, е бил обучаван в боравене с експлозиви в Пакистан през декември 2009 г. от инструктори, свързани с групировката "Техрик е талибан". Част от предполагаемите организатори на атентата на 11 септември 2000 година в Ню Йорк пък бяха заловени именно в Пакистан - като Халед Шейх Мохамед, заловен през 2004 година в ислямската република.
Тези новини дават основание на британския министър-председател Дейвид Камерън да каже през юли миналата година в индийския град Бангалор, че Пакистан "насърчава износа на терор", което разгневява Исламабад. Периодично Пакистан опровергава западните съмнения като атакува талибаните - както през май 2009 г., когато близо 700 екстремисти са убити при голяма офанзива на армията в северозападен Пакистан. Северозападните гранични райони на страната често са арена на действия на талибаните, които оттам преминават и в Афганистан. Според „Ню Йорк Таймс" талибаните са стигнали още по-далеч в Пакистан, като вече организират класови бунтове, експлоатиращи дълбокия разрив между малка група богати земевладелци и техните лишени от земя арендатори. За да печелят влияние, талибаните организират селяните във въоръжени банди, превръщайки ги в "ударни звена" в натиска им срещу земевладелците.
Борбата с тероризма е основен аргумент на пакистанските власти да настояват за повече пари и други помощи от Запада. Също през октомври 2010 г. пакистанският външен министър Макдум Шах Махмуд Куреши казва в Европейския парламент: „Ако искате да ни помогнете да се борим с екстремизма и тероризма, начин за това е да се направи Пакистан икономически стабилен".
"Ако ние изгубим, губите и вие. Ако изгубим, губи светът", заявява пък президентът Асиф Али Зардари през април 2009 г. в Токио на международна донорска конференция с участието на близо 30 страни и международни организации, която обещава 5 милиарда щатски долара помощ за Пакистан.
Европейският съюз, за чийто посланик в Исламабад се очаква да дойде шведът Ларс-Гунар Вигемарк (Lars-Gunnar Wigemark), е одобрил 320 милиона евро помощ за Пакистан след наводненията през юли от река Инд в централната провинция Пенджаб и южната Синд, но според оценка на Азиатската банка за развитие и Световната банка щетите възлизат на 9.5 милиарда щатски долара, а пакистанското правителство твърди, че дългосрочното възстановяване ще струва 45 милиарда щатски долара. Заради пакистанските настоявания за още помощ, Европейската комисия допълнително има предложение за временно намаляване на тарифите за около 75 вида пакистански продукти, предимно текстил, като стойността на това търговското облекчение възлиза на около 140 милиона евро.
Проблемът е, че Западът се съмнява дали предоставените средства за подпомагане на пострадалите от наводненията няма да попадат в ръцете на талибаните. Още преди наводненията изобщо по повод на помощите за Пакистан американският президент Барак Обама заявява през 2009 г., че "няма и не може да даде банков чек" на Пакистан, който през по-голямата част от първото десетилетие на нашия век получава по милиард на година, а през 2009 г. са му обещани още 7.5 милиарда за следващите пет години.
През септември 2008 г. ББС твърди, че предишният американски президент Джордж Буш е дал съгласие за провеждането на военни операции срещу талибаните в Пакистан, без да има одобрение на Исламабад.
Пакистанският външен министър често настоява при международните си срещи за инвестиции в образование. Това е разбираемо, след като повече от половината от населението е неграмотно. Не е странно тогава, че една четвърт живее според официалните статистики под линията на бедността. Тази бедност, обаче, не личи по улиците на обсадения от силите за сигурност Исламабад, чиито улици са пусти и с многобройни заграждения и военни постове.
Пакистан със своите 185 милиона души е шестата по население страна в света (след Бразилия и преди Русия) и втора сред мюсюлманските държави (след Индонезия). Средната възраст на хората тук е под 21 години.
Дипломатически отношения между България и Пакистан са установени през 1965 г., 18 години след създаването на ислямската държава в източните части на колониалната Британска Индия. От 2009 г. са възстановени закритите през последните двадесет години на миналия век посолства в Исламабад и София. Макар и само с един дипломат, българското посолство в пакистанската столица е отлично поддържано и без притеснения прие представителите на страните в Европейския съюз, с които Младенов сподели резултатите от краткото посещение преди да отлети обратно за България за дебатите по вота на доверие в четвъртък.
