Минути след полунощ. Малката улица в столичния квартал „Красна поляна” е тиха. Пътувам към дома си след работа и ето, че до самия блок е паркирана полицейска кола.
Радвам се да видя полицаите. Радвам се, защото само на 300 метра от там са бившите виетнамски общежития, сега обитавани предимно от роми.
Радвам се да видя служителите на реда, защото това не е честа гледка по улиците на квартала. Спират ме, проверяват ми документите. Всичко е наред, но аз изненадвам полицаите като им казвам, че бих искал да ги виждам тук всяка нощ.
Полицаят, който стои до вратата на автомобила ми отговаря, че това е невъзможно, защото много техни колеги напускали МВР, нямали хора, а хората напускали, защото взимали малко пари. Колко малко, питам аз. Ами малко – над 500, ми отговаря полицаят и допълва, че е с 8 години стаж в МВР. Тръгвам си, но си мисля, че след това което чух, направо си е чудо, че въобще има полицейска кола на улицата.
Днес говорим и анализираме случващото се в МВР. И искаме оставката на Румен Петков. Питам се обаче, защо днес? Та тази оставка трябваше да е факт отдавна. И заради тези 500 лева на редовите полицаи и заради онези безредици в „Красна поляна”, които май всички забравихме.
Някой подслушвал някого, някой носел насам–натам разпечатки от разговори с
Отвратен съм. Писна ми. Когато обраха съпругата ми нищо не се случи. А тези обири и кражби продължават.
Направо съм отвратен. От цялата тази история и от предишната, и от по предишната. Отвратен съм и от бъдещата история, бъдете сигурни, че тази история наближава.
И ще помоля министър Петков да си подава оставката. Колкото се може по-бързо. Също така ще помоля министър-председателя Станишев бързо да я приеме. Хич дори да не се бави. И няма какво толкова да мисли. Всичко е пределно ясно. Поне от гражданска гледна точка, но вероятно не и от партийна.
Тя, обаче, не ме интересува.
