България и Румъния вървят по стъпките на страните членки на Европейския съюз, които потребяват ресурси в по-голяма степен от способността на природата да ги възстановява сама. Това става ясно от доклада "Жива планета" за 2006 г., публикуван от Mеждународната природозащитна организация WWF. Трябва да се вземат спешни мерки за възстановяване на природния баланс на двете страни, става ясно от доклада.
България и Румъния все още разполагат с по-голямо природно богатство от богатите западноевропейски страни. Въпреки, че доходите в двете държави са далеч от средното за Европейския съюз, българите и румънците потребяват повече ресурси и създават повече отпадъци, отколкото природата може да възпроизведе или абсорбира сама. "Докладът "Жива планета" за 2006 г. на WWF показва колко е важно да се инвестират разумно милиардите евро за развитие, които Европейският съюз ще предостави на България и Румъния като нови страни членки.
Тези инвестиции трябва да подобрят стандарта на живот на хората, като намалят потреблението на природните ресурси и създаването на отпадъци", заяви директорът на Дунавско-Карпатската програма на WWF Майкъл Балцър. Инфраструктурата, която бъде изградена сега, ще предопредели потреблението за следващите десетилетия. Животът на топлоелектрическите централи е между 30 и 75 години, а на една автомагистрала – между 20 и 50 години. В момента България и Румъния потребяват близо два пъти повече енергия от Западна Европа – наследство от времето на комунизма, което може да бъде променено не само с инвестиции в нови технологии, но и например чрез строителството на сгради с по-добра енергийна ефективност. Разхищението на вода също може да бъде намалено.
Според доклада на WWF България създава силно напрежение върху потреблението на вода, като използва 49% от всичките си налични водни ресурси, като те отиват предимно за промишлени нужди. На глобално равнище докладът "Жива планета" на WWF показва, че ако продължава да потребява природни ресурси със същото темпо, през 2050 г. на света ще са му нужни две планети, ако дотогава отделните ресурси не са се изчерпали. Докладът потвърждава тенденцията за изчезване на растителни и животински видове, която се открива и в предишните издания на изследването. Днес коефициентът "екологичен отпечатък", който показва доколко хората използват природните ресурси, се е увеличил до такава степен, че планетата вече не може да се самовъзстановява. "Намираме се в сериозен екологичен преразход. В момента потребяваме природните ресурси по-бързо, отколкото Земята може да ги възстанови. Последствията от това са предвидими и опасни", алармира генералният директор на WWF Джеймс Лийпи. Според доклада "Жива планета" за 2006 г., през 2003 г. България и Румъния имат "екологичен отпечатък" от съответно 3,1 и 2,4 при общ биокапацитет от съответно 2,1 и 2,3.
Докладът "Жива планета" излиза на всеки две години. Изданието за 2006 г. е шестото от поредица публикации на WWF, Лондонското зоологическо дружество и мрежата "Глобъл Футпринт". Както и в предишни години докладът отбелязва променящото се състояние на световното биоразнообразие и натиска, който човешкото потребление на природни ресурси оказва върху околната среда. Докладът използва два коефициента: "Жива планета" (за състоянието на екосистемите) и "Екологичен отпечатък" (за човешкия натиск върху екосистемите). Коефициентът "Жива планета" проследява популациите на 1313 гръбначни животни – риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници от цял свят.
Създават се отделни индекси за земни, морски и сладководни организми и след това трите тенденции се обединяват в общ индекс. "Екологичният отпечатък" проследява човешкото потребление на природни ресурси в сферата на обработваемата земя и вода, необходими за храна, влакна, дървен материал, земя за застрояване и земя за поглъщане на въглероден двуокис от изгарянето на изкопаеми горива. Основана през 1961 г., международната природозащитна организация WWF развива дейности в над 100 държави с помощта на 4000 служители и над 5 милиона доброволци. WWF работи за подобряване на състоянието на околната среда, за да може хората да живеят в хармония с природата. Основните тематични направления в работата на WWF Дунавско-Карпатска програма България са защитените територии и местообитанията от европейско значение в мрежата Натура 2000, горите и сладководните екосистеми, земеделските политики и развитието на селските райони.
