Този резултат е необичаен дори и за диктатор - ако навремето лидерите на братските соцстрани се задоволяваха с 97-98% от гласовете на избирателите, в Северна Корея постигнаха истински рекорд: 100% одобрение за вожда Ким.
Изходът от това гласуване бе така или иначе пределно ясен: във всичките 687 избирателни райони имаше само по един кандидат, а гласуването беше задължително. В тази държава опозиция не е имало никога. Имащите право на глас принципно могат да избират между "да" и "не", но който не иска да гласува за предложения му кандидат, трябва да отиде за целта в специална кабинка. А оттам нататък опасността да бъде обявен за предател става съвсем реалистична.
Върховното народно събрание е най-висшият властови орган в Северна Корея и се избира на всеки пет години. Парламентът заседава веднъж или два пъти годишно, за да одобри бюджета или да потвърди решенията, взети от партията. Сегашните избори са първите, откакто Ким Чен-ун пое властта след смъртта на баща си Ким Чен-ир през декември 2011 година. Предишният парламентарен вот бе проведен през 2009 година, когато избирателната активност достигна "скромните" 99,98 процента.
Самият Ким Чен-ун, точно както навремето и баща му, се "кандидатира" в избирателния район Пекту. Едноименната планина, която е най-високата на корейския полуостров, е смятана за свещена - според легендата бащата Ким бил роден именно там.
Две в едно: изборите като преброяване на населението
От седмици насам Ким "подготвя" народа за изборите със стихотворения и недвусмислени призиви, в които гласуването се определя като "изблик на чувства и на радост". И действително: в изборния ден държавната телевизия излъчи кадри, които показваха радостни хора, танцуващи по улиците на столицата Пхенян. "Избирателните секции са пълни с хора, които възхваляват социалистическото отечество", заявиха по държавната телевизия.
Вотът, който продължи точно девет часа, се явява и един вид преброяване, тъй като всички севернокорейци са задължени да отидат до урните. Който не се яви, бива издирен и отведен директно в съответната избирателна секция. Но това се случва пределно рядко, тъй като всеки в тази държава е наясно, че който не се подчинява на политическия диктат, няма почти никакви шансове да оцелее.
От встъпването си в длъжност Ким затегна още повече контрола по границите. Въпреки това миналата година над 1 500 души успяха да избягат от глада и репресиите, преминавайки през Китай към Южна Корея.
