Репортаж 1 от 10
Месец на Япония по Дарик
В Токио всички говорят за Олимпийските игри през 2016 година. Когато пристигам в града, се оказва, че делегацията на Международния Олимпийски Комитет току-що е свършила своята инспекция. Честно казано, не виждам какво точно трябва да се инспектира. Ако караме подред, ситуацията с мен е следната - кацане на Нарита, минаване през паспортен контрол за не повече от 5-6 минути (включително изчакване на опашка). Работещите над 15 гишета винаги впечатляват с невероятната си ефективност. Когато се отправяш към мястото за получаване на багаж, чантата ти вече се върти на лентата. Само след 30 секунди си с билет в ръка за Airport Limousine Bus, най-достъпния и удобен начин да се придвижиш да хотела си в града. Никакви проблеми, никакви визи, никакви странни въпроси.
Трудно е да инспектираш Токио, дори и за Олимпийски игри. Останалите кандидати за град-домакин през 2016 са Мадрид, Рио де Жанейро и Токио. Резултатите ще станат ясни на 2 октомври в Копенхаген.
Не заради посещението на олимпийската делегация всичко в Токио минава гладко още с кацането.
В моя случай, подготвяйки Месеца на Япония по Дарик, ме очакваше дама от Министерството на външните работи на Япония. Тъй като първата ни среща беше тъкмо в министерството, а самолетът ми беше кацнал 15 минути по-рано, тя предложи да се разходим. По-късно щях да разбера - в Токио пристигаш винаги навреме. Навреме. Нито по-рано, нито по-късно. Впечатляващо е как срещата ти също свършва в точно определения час. Нито по-рано, нито по-късно.
Навън времето е отлично. На улицата предават прогнозата за времето - 17.8 градуса, а часът е едва 9.30 сутринта. Предстои ни хубав ден.
Колата ни паркира пред една от сградите в т.нар. правителствена част на града. Когато се качвам в асансьора, съвсем не очаквах, че първата реч, която ще чуя, ще бъде българска, но така ме поздрави Аои Ямагаши. Разбира се, познах я веднага - тя беше няколко години културно аташе на Япония в България, тъй че отличният български има своето обяснение.
Тя и колегата й Ацуши Каифу, директор Централна и Източна Европа, бързо се включиха в горещата тема - Олимпийските Игри през 2016. "Това са първите игри, които наистина са толкова компактни - всичко ще се случва в радиус от 8 километра", разказа г-н Каифу.
В секцията за Централна и Източна Европа всички се вълнуват и от поредицата от големи събития, които предстоят, свързани с посещението на принц и принцеса Акишино в България през май. През тази година Япония отбелязва юбилей в отношенията си с още три дунавски държави - Австрия, Унгария и Румъния и 2009 е официално обявена за "Година на Япония и Дунавските държави" с цел още по-силно укрепване на двустранните връзки.
Макар че си говорим дълго и обсъждаме всичко - времето в Киото, където ми предстои да отида, българската сумо-звезда Котоошу и музиката по популярната радиостанция J-Wave - някак незабелязано срещата ни свършва точно в уречената минута. При това без да сме пропуснали нищо.
Това е невероятно, но следващите часове в Япония ме убеждават, че всичко върви по някакъв неусетен график, който нито те кара да бързаш, нито те нервира. Напротив - непонятно как остава време да свършиш всичко, без да се притесняваш.
До следващата среща остават 30 минути и имам малко свободно време. Решавам да посетя любима книжарница - Maruzen. Създадена през 1869 година, тя е една от най-популярните в Токио. Малко неща могат да се сравнят с посещение в бранша им Oazo, разположен точно срещу Tokyo Station, гарата, от която тръгват влаковете-стрела. Напълно нормално е книжарниците в Япония да бъдат на повече от четири етажа, което те кара да помечтаеш да имаш не 30 свободни минути, а 3 часа. На четвъртия етаж има много добре заредена секция на английски, но това, което попада в моята Maruzen-чанта, е списанието Casa Brutus, на японски. Без да разбирам нищо от написаното вътре, всеки брой на Casa Brutus запълва чудесно всяка свободна минута.
Само една пешеходна пътека дели книжарницата от Tokyo Station. Там са главните квартири на Central Japan Railway Company. Компанията съществува от април 1987 година, когато е създадена след разделянето и приватизацията на японските национални железници (JNR). Основната част от операциите й са свързани с влака-стрела Shinkansen за региона Tokaido (свързва Токио с Нагоя, Киото и Осака).
В контролния център на корпорацията всички работят по чехли. Макар че тук се контролират ежедневно над 300 влака, които превозват 410 хиляди души дневно, обстановката в никакъв случай не е напрегната. Когато питам какво точно се случва при земетресение, Икеда Масатака, мениджър корпоративно планиране, ми показва точно коя лампичка светва на таблото. "При всяко земетресение влаковете веднага спират да се движат," допълва той.
Любопитен съм кога за последен път е светнала тази лампичка и тайно се надявам да не е било много отдавна, тъй като ми предстои пътуване след по-малко от час.
"О, всеки ден има земетресение и тя свети", усмихнато ме успокоява г-н Масатака. "Но имайте предвид, че влаковете не спират толкова лесно, само ако се усети по-силен трус".
Shinkansen, или влакът-стрела, както е известен в България, превозва над 80 процента от пътниците между Токио и Осака. Нищо, че понякога цените му са по-високи от тези на самолета. Годишното закъснение на всеки един влак досега не е надвишавало 5 минути, което на практика значи, че дневното е незабележимо. Във вагоните първа класа вече се предлага безжичен интернет. Влаковете Shinkansen са три вида - Nozomi, Hikari и Kodama, като модел n700 от първия вид пътува от Токио до Киото за два часа и 21 минути.
Влакът Maglev, който се движи на въздушна възглавница и развива скорост до 581 км/ч, ще бъде въведен в експлоатация пред 2025 година.
Тъй като остава по-малко от час до пътуването ми с n700 до Киото, домакините са подготвили изненада. След няколко минути колата ни оставя пред един от многобройните шопинг-центрове в Токио. Този се казва Caretta и не бих го запомнил с нищо друго освен странно облечените офис-служители, които излизат от вратите на съседната сграда. За разлика от скучното корпоративно облекло, което може да се забележи на повечето места в Япония, тук се натъкваме на твърде модерни дрехи, но обяснението не закъснява - това е основната сграда на Dentsu, най-голямата рекламна агенция в Япония. Но не Dentsu е целта на посещението ни.
На една от витрините на един от многобройните ресторанти в сградата откривам изложени таратор (525 йени, 8 лева), шопска салата (1680 йени, 25 лева) и каварма (1680 йени, 25 лева). Невероятно е, но след коридор пълен със заведения, които предлагат якитори, кушияки и тонкатсу, на една витрина грее надпис Sofia, вътре е поставено българското знаме, снимката на Котоошу на входа, а в кухнята готвят истински български ястия.
Следващия път в Токио задължително ще бъда там, но сега времето е малко, а n700 за Киото тръгва след броени минути. Очаквайте утре историята на една счупена чаша бира в Киото, търсенето на гейши по малките улички и най-големия манга-музей в света.
*Материалите са част от Месеца на Япония по Дарик радио и са осъществени с любезното съдействие на Посолството на Япония в България.
