Утре, когато вече няма само да гледаме новините

/ Thinkstock/Getty Images
Медиите не са каквото бяха, а съвсем скоро ще бъдат различни от това, което са днес. Новите технологии преобръщат представата ни за традиционните медии. Което обаче не означава, че дните на тези медии са преброени.

Нови формати и съдържания изместват традиционните начини за разпространяване на информация. Само един пример: вестник „Ню Йорк Таймс” вече излиза с виртуално приложение, което дава възможност на читателите си да „участват” в събитията – чрез т.нар. виртуална реалност. Съдържание, възприето от читателя по този начин, продължава да го вълнува и месец по-късно, докато ако е поднесено само като текст, то се забравя след има-няма седмица.

Новите тенденции и технологии в медиите бяха представени през седмицата на организиран от „Дойче веле” и Мтел форум в София. Майкъл „Кимо” Куейнтънс от консултантската компания IQ Gemini в Мюнхен смята, че все още използваме технологиите „първобитно” – четейки вестника или гледайки екрана на телевизора. Има обаче и друг начин: ако включим и телата си в процеса на възприятие. Така например очилата или шлемовете за виртуална и добавена реалност могат да ни пренесат направо в събитието. Случващото се вече не се разиграва само върху екрана на телевизора или компютъра, а е навсякъде около нас. Усещането е, че сме участници в събитията.

Интернет гиганти на война срещу фалшивите и некоректни новини

За да стигнат тези съдържания до нас - за това доскоро работеха цели екипи от журналисти, оператори и техници. Днес скъпите репортажни коли за преки включвания отстъпват място на новите технологии – един смартфон с добра интернет-връзка, например, може да осигури излъчване на живо. По същия начин дроните, снабдени с 4К-камери за 360-градусово заснемане, скоро могат изцяло да отменят телевизионните оператори. Роботизираният летателен апарат за 700 долара осигурява различна перспектива към събитието, което не може да се постигне нито от оператор на земята, нито от хеликоптер за 7 милиона долара.

Замърсяване на медийната среда

Предаването на живо в интернет, т.нар. livestreaming, пък превръща автора си в еднолична новинарска агенция или медия. Но това не означава, че дните на традиционните медии и работещите в тях журналисти са преброени. „Ролята на журналистите не се променя с тези технологии. Трябват ни добри журналисти – обучени хора, с журналистическа етика и нюх. Променят се само начините на разпространение на журналистическите съдържания”, смята Куейнтънс.

Фейсбук държи ключа към журналистиката

фейсбук
Thinkstock/Getty Images

Но за да оцелеят, медиите трябва да съхранят доверието на хората – като проявяват нюх към новината, търсят всички гледни точки и спазват журналистическата етика. Според Вилфрид Рунде, ръководител на екипа за иновации в ДВ, журналистите са длъжни да транспортират истината. Което става все по-трудно в епохата на т.нар. пост-истина, когато около нас гъмжи от фалшиви новини, разпространявани бързо и лесно чрез социалните мрежи. А когато се публикуват пълни измислици, това замърсява медийната среда, уверява Рунде. Техните създатели и разпространители разчитат на емоциите, които за хората сякаш са по-важни от фактите. Днес е достатъчно само да усещаш нещо като истина, за да си убеден, че това е така. Привържениците на Брекзита, например, твърдяха в кампанията преди референдума, че Лондон превежда по 350 млн. паунда седмично на ЕС - пари, с които Великобритания можела да подобри значително здравеопазването си.  

Фалшивите новини и как да се борим с тях

Неравната битка с фалшивите новини

„Освен това фалшивите новини целят да подбият доверието в традиционните медии”, смята Рунде. Той даде пример с македонския гад Велес, откъдето над 140 сайта бълваха фалшиви новини по време на предизборната кампания за президентските избори в САЩ. Към новите предизвикателства причисляваме също и т.нар. „ботове” – компютърни програми за тиражиране на фалшиви новини в социалните мрежи. Решението е да се засили проверката на информацията. Вече съществуват проекти, които имат за цел да проверяват фактите и сверяват данните и съдържанията – например сайтът Reveal или платформата Truly Media.