Може би някои от нас никога не са си задавали въпроса – колко струва нашият престой в хотел на природата? И тук не говорим за парите, които ще оставим на рецепцията, когато си тръгваме от почивката, а щетите, които хотелиерският бизнес нанася на околната среда. Например – от препарат за пране, от хабене на вода и електричество и какво ли още не. В същото време, ако хотелиерите започнат да правят мънички усилия за опазване на природата, от това ще спечeлят и те, и клиентите им. В Девин бе подписана харта с препоръчителни мерки, които хотелите могат да прилагат, за да опазват околната среда и да намалят разходите си. Въпреки че хотелиерите признават, че за намаляване на цените на нощувките не може и да се говори, според тях – екомерките могат да запазят по-дълго цените на настоящите нива.
Случвало ли Ви се е – да отидете в хотел и да искате да оставите лаптопа си да се зарежда, докато отидете на разходка, но с излизането от стаята електричеството просто да спре. Вероятно да. Някои използват картонче, за да „излъжат" системата, че картата им е на място и електричеството не се изключва, други пък остават изненадани неприятно. В по-модерните системи обаче номерът с картончето „не върви", защото картите са с чип, подобни на банковите. Ще си кажете – хотелиерът пести от ток. Да, това е така, но по този начин прави и една мъничка крачка към съхранението на природните ресурси.
Туристите правят екоизбор на хотел
Според Милена Игнатова, експерт по опазването на околната среда, 78% от туристите се интересуват дали хотелът, в който ще нощуват, има екологични мерки. „Екологичните мерки ще бъдат в полза на марката на хотела. Все повече хора се интересуват от по-здравословния начин на живот и грижата за природата. В тяхното съзнание мерките, които се вземат за опазване на околната среда, ще доведат до по-доброто им прекарване на мястото и до повече възможности да се насладят на природните ресурси в региона", допълни Игнатова.
Хотелиерите не биха искали да говорят за намаляване на цените на нощувките заради екомерките, въпреки че разходите им реално са по-малко. Някои от тях обаче смятат, че цените могат да останат по-дълго непроменени, тъй като „зелените" инициативи пестят пари в средносрочен и дългосрочен план.
Екоинвестициите – дългосрочен ефект и за хотела, и за гостите
Стефан Шарлопов и Атанас Лазаров – представители на два от големите хотели в Девин, коментираха, че малки инвестиции са донесли до значителни спестявания. Например – подмяната на електрическите крушки в хотелите с енергоспестяващи пести по 100 лева на месец – т.е. 1200 лева на година. В един от местните хотели системата на отопление е създадена така, че климатикът да спре, ако има отворен прозорец в стаята.
На много места хотелите са на специални сектори – било то части от хотела или етажи, и се търси запълняемост в един от тях, а в останалите се държат икономични режими на отопление и осветление.
Различни мерки за пестене на вода пък са довели до 30% по-малък разход и то в хотели, където има басейни за плуване и по-малки за набор от СПА и лечебни процедури.
И като си говорим за туризъм, няма как да не попитаме и за прогнозите за сезона. И двамата хотелиери са сдържани в прогнозите си цялостно за пазара. „Принципно има голям икономически спад. В нашия хотел обаче има запълняемост към 80%, а до дни – резервациите са за 100%", заяви Лазаров. Шарлопов пък коментира, че в Пампорово заради големия спад има ръст от около 15% за декември и януари. Разбира се, това са първоначални данни и те не могат да бъдат отнасяни цялостно за сезона, категорични са експертите.
Как да направим хотела си „еко"?
Хотелиерите в Девин подписаха екохарта с препоръчителни мерки за опазване на околната среда. Според Милена Игнатова обаче това може да е само началото на по-голяма инициатива и дори да се стигне до договорни отношения и създаване на обединение, чрез което да се кандидатства за общи проекти по дадена програма. Игнатова даде пример със създаването на местни клъстери. „В Германия местният бизнес в определен район и един природен парк се обединиха в клъстер и успяха да си договорят много по-изгодни цени за купуване на биоразградими перилни препарати за хотелите, отколкото биха ги купували по отделно", обясни експертът.
С тези местни клъстери бизнесът общо може да кандидатства по различни програми, например по ОП „Конкурентоспособност". „По този програма – знам, че е невъзможно да кандидатстваме, но и без нея може да направим нещо. Ние непрекъснато подобряваме хотелите си и правим екоинвестиции", коментира Лазаров.
Може ли без екомерки?
И ако все още се питате защо е нужно хотелите да имат сериозни програми за опазването на околната среда, ето го и отговорът: „В България все още няма недостиг на питейна вода, но ще дам пример с Кипър. Там, за да съществува добър туристически бизнес по крайбрежието, вътрешността на страната е на целогодишен режим на питейна вода", обясни Игнатова.
По думите й средностатистически в Европа един турист харчи между 300 и 800 литра вода, в зависимост от категорията на хотела и екстрите, които се предлагат в него. По отношение на боклука – за една нощувка един турист генерира около 2 кг отпадъци.
И още нещо – не е задължително да ходим в екохотели, за да имаме отговорно поведение. Може би трябва да започнем от малко – например, да не хвърляме хартийката от баничката си на улицата. От това няма да станем по-богати, но със сигурност ще спечелим много.
