Погледнато от Дъблин, решението за повторно гласуване на ирландците по Договора от Лисабон не изглежда особено реалистично. А точно това препоръчват европейците, без да го казват изрично. Продължаването на процеса на ратификация в другите страни съдържа като допълнителен елемент "приканването" на ирландците да се произнесат втори път след евентуални изменения в договора.
На хартия всичко е наред: достатъчно е да се припомни прецедентът с Договора от Ница, който ирландците отхвърлиха през 2001 г., а след това прегласуваха и приеха през 2002 г. Днес обаче нещата никак не се очертават толкова добре. Първо, защото вече се случи с Ница, а подобна политическа акробатика не се повтаря - Ирландия и Европа биха се изложили, ако още веднъж се заиграят с вота на гражданите си. После, защото високата активност (52 процента) променя ситуацията - след първото гласуване по Договора от Ница бе използван претекстът за ниската избирателна активност (около 35 процента), за да се оправдае прегласуването.
Накрая, трудно е да си представим какви изменения ще се предложат на ирландците, за да бъдат убедени да се върнат пред урните. Кампанията на "не"-то обхващаше всякакви, често противоречащи си искания. Трябва ли договорът да спре да застрашава ирландското свободно предприемачество, както настоява асоциацията Либертас, или напротив да регламентира още повече трудовото право, както желае социалистическата националистка партия Шин Фейн? И как повторно да се направят на ирландците отстъпки, които те вече получиха по многократно повтореното си искане за гаранция на военния им неутралитет?
Идеята за второ гласуване вече поражда съпротива. Председателят на Либертас Деклан Ганли, известен още като "Мистър Не", не ще и да чува за частични изменения. "Искаме пълно предоговаряне на този антидемократичен договор", заяви той след обявяването на победата му. Опозиционната Лейбъристка партия, която подкрепи "да"-то, също предупреди, че ще се противопостави на второ гласуване, а ако такова се състои, тя ще води кампания за отхвърляне на договора. 
Задачата на новия премиер Брайън Кауън е деликатна. Той ще отиде на първата си среща на върха на ЕС на 19 юни в двойна слаба позиция - едновременно като "грозното пате" в очите на европейците и оспорван в собствената си страна, където победата на противниците на договора показа недоверието на народа към единодушно подкрепящия документа политически управляващ елит.
През уикенда ирландската преса изрази опасения, че бумеранговият ефект от отхвърлянето на Договора от Лисабон може да доведе до създаване на Европа на две скорости без Ирландия. В юридическо отношение е вярно, че Ирландия не може да бъде изключена от европейския клуб без нейно съгласие. Тя обаче може да бъде политически маргинализирана - следващият й европейски комисар рискува да не получи влиятелен портфейл.
"Ирландците решават какъв да е изборът им, но не и как ще го изтълкува Европа. Ирландия не може да бъде принудена (да одобри договора). Тя не може и да спре желаните от другите 26 страни реформи. Те рискуват да ни попитат дали искаме да се качим на борда или да свърнем от пътя. Какво ще отговорим тогава?", пише Пат Лийти във в. "Сънди бизнес пост". /БТА/
Задачата на новия премиер Брайън Кауън е деликатна. Той ще отиде на първата си среща на върха на ЕС на 19 юни в двойна слаба позиция - едновременно като "грозното пате" в очите на европейците и оспорван в собствената си страна, където победата на противниците на договора показа недоверието на народа към единодушно подкрепящия документа политически управляващ елит.
През уикенда ирландската преса изрази опасения, че бумеранговият ефект от отхвърлянето на Договора от Лисабон може да доведе до създаване на Европа на две скорости без Ирландия. В юридическо отношение е вярно, че Ирландия не може да бъде изключена от европейския клуб без нейно съгласие. Тя обаче може да бъде политически маргинализирана - следващият й европейски комисар рискува да не получи влиятелен портфейл.
"Ирландците решават какъв да е изборът им, но не и как ще го изтълкува Европа. Ирландия не може да бъде принудена (да одобри договора). Тя не може и да спре желаните от другите 26 страни реформи. Те рискуват да ни попитат дали искаме да се качим на борда или да свърнем от пътя. Какво ще отговорим тогава?", пише Пат Лийти във в. "Сънди бизнес пост". /БТА/
