Репортаж 6 от 10
Месец на Япония по Дарик
Винаги е предизвикателство, колкото и да си изморен, да се впуснеш в изследване на нощно Токио. Така или иначе, независимо в колко часа през нощта се събудиш, градът около теб никога не спи. Някъде си чел за караоке-културата, другаде за безбройните малки и закътани нощни барове, които предлагат всички възможни музикални стилове на света. Впрочем, в Япония караоке-манията не затихва и едва ли скоро ще отшуми. По официални данни на територията на страната има около 100 хиляди заведения, които предлагат подобен род забавления, а само в Токио те са 21 500.
Да, точно така - 21 500 заведения, където караокето винаги е цар и царица на вечерта.
Неоновите надписи „KARAOKE" са навсякъде, но шансът да попаднеш в правилното място от всичките 21 500 очевидно е равен на 1:25 000. В такива случаи, когато нямаш време да се посъветваш с местен гид, просто питаш консиержа на хотела кое е най-близкото място, където външни хора не се допускат. Разберете ме правилно, не че искам на всяка цена да отида в караоке-бар само за членове, но - съгласете се - така забавлението ще бъде дваж по-интересно. На първо място, трябва да измисля логично обяснение защо трябва да пуснат точно мен. На второ, да намеря въпросното място.
Мислех, че ще загубя повече време, докато намеря подходящо караоке-заведение, но то се оказва буквално на километър от хотела ми. С благозвучното име Amour, барът е точно такъв, какъвто си го представям - само за членове, с интериорно решение на Марк Нюсън и вид на луксозен азиатски еротичен клуб, и очевидно труден достъп. Серия от имейли и два телефонни разговора с мениджъра Чи Окугами (който мисля за господин, а после се оказва мила дама), стигат до важното съобщение: „Ще ви очаквам в събота вечер, точно 23.30 часа".
До този момент не съм имал проблем с такситата в Токио. Винаги безкрайно учтиви и готови на всичко, за да открият адреса ти, те са спасение във всеки един момент. Когато се загубиш, а това може да се случи, макар да е малко вероятно (след като веднъж превъзмогнеш върволицата от улички, коли и хора), винаги можеш да скочиш на такси и срещу 710 йени (около 10 лева) да те изведат на познато място, което е в радиус до два километра.
Тази вечер, тъй като неусетно свикнах на невероятната японска точност, излизам от хотела в 23.15 ч, тъй като знам, че имам не повече от 7-8 минути до Amour. Така ще бъда пред вратата на Amour 2-3 минути преди Чи, казвам си наум.
Адресът, без да подозирам, се оказа истинско препятствие за паркиралите таксита пред хотела. Разгорещени разговори по телефона, сверяване с GPS-а, търсене по хартиена карта, доведе до четири отказа - нечувано за Токио. В крайна сметка, петото такси реши да рискува и се впусна в търсене на малката уличка.
А уличката, уличката наистина се оказа малка, да не говорим за надписа Amour. Разбирам, че това е клуб за членове и донякъде ексклузивен, но чак пък толкова. В 23.35 ч бях пред вратата. След десетина секунди се появи и самата Чи Окугами: "Днес партито е в Le Baron, има bento box вечер. Ела да ти покажа. Наистина ли идваш от България?"
Всъщност Amour е част от Le Baron de Paris. Създаден от кралят на нощния живот и графити-културата в Париж, Le Baron de Paris е малък нощен клуб в Париж, който през декември 2006 година отвари свой токийски филиал. За оригиналното заведение на авеню Морсо във френската столица се носят легенди. В Токио е пренесена подобна атмосфера - същата декорация, черно и червено кадифе, декадентска атмосфера, която личи не само от предизвикателните постери по стените и музиката, но и от посетителите. Дори диджеите, които свирят в Le Baron Токио, понякога са същите като тези в Париж.
Съмненията ми, че това е префърцунен клуб, който нарочно е "ексклузивен" и "само за членове" за миг се изпариха, когато попаднах и видях що за хора има вътре - нормални, търсещи забавление, нито един особен поглед, нито един изпитателен разговор по повод новодошлите. "Тук сме като едно семейство," разказва ми Чи, докато изненадващо диджеят пуска "Sweet Dreams" на Юритмикс. "Да, макар че музиката е сравнително модерна, понякога си позволяваме такива отклонения", обяснява ми Чи, очевидно доловила учудването ми. "Хората тук са от едно семейство, повечето работят в областта на медиите, рекламата, модата, архитектурата, дизайна. В един момент, когато партито стане прекалено шумно, някои от тях се пренасят горе, в Amour. Искаш ли да ти покажа? Джонатан Айв от Apple и Боно обичат много една от стаите за караоке."
Разбира се, че искам да ми покаже стаята, в която пее главният отговорник за всичко красиво, което Apple прави, г-н Джонатан Айв.
Клубът Amour, разположен в съседство, всъщност се състои от четири самостоятелни стаи, където можеш да се забавляваш до сутринта с караоке-приятелите си. Приятната опция да бъдеш сам в стаята само с добри познати, които единствени ще гледат срама ти, очевидно привлича мнозина, тъй като всички стаи вече са запазени. "Цената не е ниска," допълва Чи. "За един час всеки участник трябва да плати 6000 йени (90 лева)."
Схемата работи отлично, тъй като освен Джонатан Айв и Боно, в стаите поне веднъж месечно гостуват футболистът Хидетоши Наката, членовете на Дафт Пънк или актуална J-Pop сензация.
"Искаш ли да опиташ?", пита ме Чи, като усмихнато сочи една от стаите, която по-скоро прилича на плюшен диско-салон от 80-те, където чашите шампанско и грамофонните плочи създават особено настроение ала Треска в събота вечер.
Когато по-късно си тръгвам, само един неонов знак с буквата "B" ме изпраща. Малката уличка, която едва ли ще открия пак, се влива в голямата Aoyama Dori, от която вземам такси. Навън вали и часът е два и половина през нощта.
*Материалите са част от Месеца на Япония по Дарик радио и са осъществени с любезното съдействие на Посолството на Япония в България.
