Когато стане дума за определяне на причините за двата основни икономически проблема, които в момента притискат богатите страни - увеличаващото се неравенство и забавянето на икономическия растеж, полът рядко се споменава. Томас Малтус*, първообразът на икономическия песимист, обаче бил завладян от тревожната мисъл, че "страстта между половете" има централно значение за икономическите несгоди.
Холивудски звезди на война срещу ниското заплащане и сексуалния тормоз
Ако Малтус беше жив, без съмнение би заявил, че западната икономика плаща цената за прекомерния растеж на населението в най-бедните страни по света. Увеличаване на глобалното предлагане на работна сила оказва натиск върху заплатите на трудещите се в западните държави, с които най-бедните жители на света се конкурират за работа. То също така увеличава неравенството и насърчава бизнеса да преследва евтиния труд. Резултатите са отслабване на стимула за инвестиции и по-бавния световен растеж.
Неравенство в доходите
Акцентът, който Малтус поставя върху растежа на населението, отдавна е отхвърлен, защото през голяма част от 19 и 20 век прогнозите му за икономическа стагнация не се потвърждават. Скоро след като той публикува "Есе за законите на населението" през 1798 година, а Европа и Северна Америка навлизат в период на устойчив икономически растеж. Делото на мъжете изобретатели от Викторианската ера е ключово за този растеж, но не е единственият фактор. Роля оказва и нещо, на което Малтус едва ли би заложил - увеличаването на възможностите на жените.
Жените в ЕС печелят с 16% по-малко от мъжете, българките - с 13,5%
Когато жените започнали да ходят на работа, придобили икономическа независимост и се отървали от ранните бракове, семействата станали по-малки.
Тези по-малки семейства стимулирали икономическия растеж по множество начини, включително като предотвратявали натиска върху средната заплата. По-високите заплати не само допринесли за увеличаване на жизнения стандарт на средното семейство, но и подтикнали компаниите към механизация, което пък дало тласък за индустриализация. По-малките семейства освен това имат по-големи възможности да образоват децата си и да спестяват. Малтус остава в история. Досега.
В началото на глобализацията Западът имаше удовлетворяващ икономическия модел, характеризиращ се с бърз растеж и високи доходи, който се основава и на относителната свобода на жените. Той обаче се сблъска с много по-различното равновесие в други части на света. С падането на търговските бариери западните работници вече трябваше да се конкурират с армия от нископлатени неквалифицирани работници от останалата част на света - резултат от високите нива на раждаемост и ниския жизнен стандарт, характерни за страни, където жените са граждани втора ръка.
Над 60 % от необразованите хора в света са жени. Жените печелят с 24 % по-малко от мъжете, само 20 % от собствениците на земя са жени, както и под 25 % от всички законодатели. Особено тревожна е обаче, че няма изравняване между Запада и останалата част от света.
Индексът на половото равенство на Центъра за история на глобалната икономика показва, че макар като цяло да има подобряване на относителните позиции на жените през изминалия век, се отчитат малко промени в изравняването на правата им в отделните страни. Липсата на изравняване, наред с отварянето на световната икономика, подкопава равновесието, постигнато от Запада преди време.
В нов работен документ на Центъра за история на глобалната икономика авторите твърдят, че тази липса на изравняване отразява следния факт: половото неравенство е дълбоко вкоренено в семейните структури. Различията в това, което експертите наричат "благосклонно отношение към жените" на семейните институции (например нормите за брака), могат да се проследят до древността. По парадоксален начин най-ранните цивилизации с времето стават най-патриархални (обществата на ловците-събирачи са били сравнително по-равноправни от наследниците си). В съвремието ниската благосклонност към жените на семейните структури най-често се наблюдава в общества, където неравенството е най-силно изразено.
Индексът на равенството между половете на ООН, който включва отчитане на здраве, политически права, образователни постижения и икономическо участие, помага да се очертаят различията между половете по региони. В арабските страни участието на жените в трудовия пазар е значителен проблем, като достига минимуми от около 15 % в Ирак и Сирия. В Африка, южно от Сахара, напротив, има тенденция жените да се включват активно в трудовия пазар, но там те носят тежко репродуктивно бреме при ниво на раждаемост от малко под пет деца на жена.
Детските бракове също са проблем, който оказва влияние не само в Африка, но и в Южна Азия, където над половината жени между 20 и 49 години са били омъжени в детска възраст. Ако жените в Индия и Африка имаха възможността да се радват на нещо, близко до свободите на западните жени, то икономиките на тези страни биха били по-богати, а натискът върху възнагражденията на неквалифицираните работници би бил по-слаб.
Макар половото равенство вече да е тема на безброй дискусии по целия свят, то забележимо отсъства от икономическите дебати за неравенството и растежа. Книгата на Тома Пикети "Капиталът през 21 век" имаше за цел да бъде изчерпателно изследване върху богатството и неравенството, но се ограничава със само едно споменаване на половете. Темата изобщо липсва от забележителната книга на Ричард Болдуин и Коен Теулинг "Трайната стагнация: факти, причини и лекове" ("Secular Stagnation: Facts, Causes and Cures"), чиито 21 сътрудници са мъже (повече или по-малко норма за една икономическа книга). Лесно е да отхвърлим Малтус, но изглежда е лесно и да повтаряме грешката му.
*Томас Малтус е английски икономист и социолог (1766 - 1834 година)
Източник: БТА
