Страхове за демокрацията в Турция
Страхове за демокрацията в Турция / снимка: БГНЕС, архив

Страховете за демокрацията в Турция се засилват, а борбата на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган срещу ислямския духовник Фейтула Гюлен, който той обвинява в организиране на заговор за сваляне на правителството, придобива особени измерения.

Ключовите съюзници на Турция - САЩ и ЕС, изразиха своята загриженост относно независимостта на държавните институции и върховенството на закона в кандидат-членката за ЕС. Лидерът на най-голямата бизнес организация в Турция предупреди, че страната може да се превърне в полицейска държава в резултат на най-голямата политическа криза от идването на власт на Ердоган преди 11 години.

Турският лидер започна враждата срещу мюсюлманския духовник като по този начин засили притесненията, че управлението на страната, наричана някога мюсюлманска демокрация за пример, става все по-автократично. Погледнато в по-широк план, спорът в ядрото на корупционния скандал представлява заплаха за ислямисткото правителство преди местните избори през март- ключов тест за почти абсолютната хватка на Ердоган върху властта. „Тази борба ще продължи с години”, предупреждава Нихат Али Озджан от Университета ТОВВ в Анкара.

Ердоган вече започна масова чистка на полицаи и прокурори, замесени в разследването за корупция. Бяха задържани ключови съюзници на правителството, включително бизнес лидери, държавни служители и синове на министри от кабинета. Неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) състави проектозакон, който затяга правителствения контрол над съдебната система.

„Изправени сме пред голям проблем, в който съдебната власт се превърна в бойно поле на политическата борба. Държава, която не спазва собствените си закони, не може да бъде наречена държава на закона, дори не е държава със закони. Това може да се опише като полицейска държава”, каза председателят на Турската асоциация на индустрията и бизнеса Мухарем Йълмаз.

Ердоган ще направи посещение в Брюксел следващата седмица за първи път след възобновяването на преговорите за приемане в ЕС миналата година след 3-годишен застой. Той няма задръжки в кампанията си срещу поддръжниците на ислямския духовник в изгнание Фейтула Гюлен, който заплашва успеха на ПСР на изборите без дори да има кандидат.

„Това е асиметрична война: Ердоган е лидерът на политическа партия. Той е доста видим и легитимен. Движението на Гюлен не е прозрачно и границите на структурата му не са много ясни”, смята Озджан.

Мрежата Хизмет (Служба) на Гюлен, който живее в изгнание в САЩ от 1999 г., има огромно влияние в редица турски държавни учреждения, особено в полицията и съдебната система, много медии, бизнес компании, университети и неправителствени организации. Ердоган продължи войната си като нареди на всички посланици на Турция да разкажат на света за „империята на страха” по собствените му думи.

„Тази организация и нейните съюзници в медиите опитват да нанесат тежък удар на икономиката, лихвите, да уплашат чуждите инвеститори, да саботират енергийните политики и да опетнят имиджа на Турция в чужбина. Целта тук не е правителството или партията, а държавата и националните й интереси. Това може да се обясни само като предателство”, заяви Ердоган. Премиерът не спомена името на Гюлен или неговата организация, някога основна част от хватката на властта и помогнала на ПСР в три успешни изборни кампании от 2002 г. насам.

Кризата застрашава турската икономика, стойността на турската лира е по-ниска от всякога, а прогнозите за увеличение не са сигурни. Поддръжниците на Гюлен от своя страна обвиниха правителството в провеждането на „лов на вещици” срещу движението. „Има кампания на маккартизма с полицията, която не може да бъде сравнена с нещата, правени по време на превратите. Подобно на това как демокрацията е подкопана от теориите на комунизма през годините на Студената война…, демокрацията и върховенството на закона сега биват подкопавани от идеите на гюленизма”, смята Хасан Джемал, журналист във вестник „Тудей’с Заман”, който се финансира от Гюлен.

ПСР и движението Хизмет имат общи консервативни политически и религиозни възгледи и някога са били близки съюзници. И двете страни искат да ограничат правомощията на армията, която е повела няколко преврата в Турция като самопровъзгласили се пазители на светската държава. Появиха се пукнатини в твърдата позиция на Ердоган срещу вълната от антиправителствени протести през юни и тяхната вражда стана публична през ноември, когато правителството разкри плановете си да закрие мрежата от училища на Хизмет.

Джемал Усак, вицепрезидент на Фондацията на журналистите и писателите на Гюлен, заяви, че обвиненията към движението, че управлява „държава в държавата”, са „напълно абсурдни и фалшиви”. Според него ПСР и движението на Гюлен дълго бяха обединени заради общите им ценности. „През последните години ПСР реши да покорява нови хоризонти, затова се „разлюбихме”, казва Усак в интервю за АФП и предупреждава, че гюлентистите няма да подкрепят ПСР в тазгодишните избори. (БГНЕС)

Последвайте ни

Коментар