Стана ли Станишев шеф през 2007-ма?
/
снимка: Sofia Photo Agency
Точно преди година Сергей Станишев бе обявен за политик на годината за 2006-та. Тогава, точно преди година политическата прогноза на Дарик за настоящата година беше такава: „2007-ма обаче ще е годината, в която премиерът трябва да извоюва истинската власт. Като начало – и може би парадоксално – в собствената си партия. Защото там, на Позитано, има поне двама, които демонстрират финансово и меверейско самочувствие, близко до министър-председателското. Не случайно единият е наричан вицепремиер от свои и чужди, без да е такъв; за другия пък самата мисъл, че може да подаде оставка, е обикновена полюция.
За една година Станишев
netinfo
постигна една политическа победа. Вие кого си представяхте под персоната, която мнозина наричаха вицепремиер, без да е такъв? В средата на тази, 2007-ма се изпълни половината от прогнозата на Дарик. „Господин Овчаров вчера потвърди пред мен своята готовност да излезе в оставка като министър на икономиката и енергетиката. Аз я приемам”, бяха думите на премиера.
Другата половина остана за догодина, когато новата агенция по сигурността, най-вероятно ще остави човека и гражданина Румен Петков в ролята на началник на КАТ и пожарната.
netinfo
Иначе Станишев попадна в два изборни капана, от които обаче излезе с минимални поражения. Пробваха го първо със скандала „Овчаров”, който се разгоря точно по време на кампанията за евроизборите. Червените ги загубиха с малко, но пък резултатите дадоха добър повод на лидера да скръцне със зъби на партийните феодали. Стон, който показа, че Станишев вече е политик със самочувствието да разчиства. „В Българската социалистическа партия всеки приказва каквото и както му хрумне, без да мисли за последиците от едно или друго изказване. И в разгара на кампанията членове на Висшия съвет работиха срещу нея с мотива, че по този начин помагат. На кого помагат? Благодаря им за такава помощ”, смъмри съпартийците си Станишев.
Станишев се учеше в движение. Едно от нещата, които научи през тази 2007 година, беше, че лидерът трябва да отстоява позицията си каквото и да се случва. „Аз няма да приема тъй наречените леви завои. Защото тези, които днес призовават към тъй наречен ляв завой, би трябвало да знаят последиците от резки движения”, обяви премиерът.
Пак го пробваха и пак по време на избори. Докато жълтият просветен министър Даниел Вълчев с тридневна брада се щураше по преговори със стачкуващи учители, изкушението ден или два преди вота да пуснеш печатницата за пари беше голямо. Въпреки това Станишев не свърна по пътечката на Жан.
„Знам как активисти, представители на централи обикалят и от училища в София специално и какъв натиск се оказва върху учителите, които не стачкуват и много други неща, хора ходят по синдикалните централи и им предлагат да се разклатят нещата и да се отиде към повторение на едни сценарии, които сме виждали и за пореден път искам да се обърна отново към българските учители: Върнете се в клас колкото може по-бързо!”, призова премиерът по време на стачката.
През тази 2007 година Станишев не стана шеф. Не стана заради реплика като
netinfo
тази, заместила сериозния анализ на недобрите резултати на партията му на местния вот: „Като че ли имаме смачкано самочувствие. Че всяка друга партия, постигнала такива резултати, щеше да ходи с гордо изправена глава, наперена, може би като петел.”
Станишев не стана шеф, защото показа, че понякога не владее добре хладния политически разсъдък и изпуска фрази, които в определени случаи може и да са верни, но не прилягат на един шеф. „Кой го вълнува, кой нормален човек извън политическия тъй наречен елит, го вълнува темата с досиетата”, попита министър-председателят.
Станишев не стана шеф, защото се побоя, когато можеше и дори имаше повод да пренареди правителството си както той, шефът смята за полезно и необходимо. И накрая Станишев не стана шеф, защото в самия край на 2007 година направи нещо абсолютно недопустимо и дори унизително – под натиск върна на поста човек, който само няколко месеца по-рано беше уволнил. Един истински шеф не действа по такъв начин.
netinfo
Макар мнозина да предричат спокойна и безизборна 2008-ма, за Сергей Станишев тя едва ли ще бъде точно такава. Защото ще има доста повече грижи с нетърпеливо устремилия се към властта Бойко Борисов. А защо не и със съседа си по работно място отвъд булевард „Дондуков”. Георги Първанов събра при себе си достатъчно лостове на властта, за да стане доста по-активен при определянето на политиката вътре в държавата. 2008 година ще бъде един истински „Сървайвър” за Станишев, който ще има тежката задача хем да оцелее, хем да излезе по-силен от битка, в която няма особено силни съюзници.
