автор: Рийд Стивънсън от Ройтерс
Разпадането на холандското правителство заради спор около военното присъствие в Афганистан ще отдалечи страната от съседите й в ЕС, ще намали участието й на световната сцена, а във вътрешнополитически план може да доведе до преориентиране надясно. Въпреки дългата традиция на отвореност към света, кореняща се в многовековната морска търговия, тази европейска страна с 16-милионно население през последните години се затваря в себе си заради икономическата стагнация и засилилите се политически и социални напрежения.
По-ограничено холандско участие в европейските дела и Афганистан може да затрудни континента да се обедини около финансов спасителен план за Гърция, а може и да се отрази на военното присъствие на други западни страни, чиито мандати в Афганистан наближават края си. "Холандия ще се настрои по-скептично към европейската интеграция", казва Филип ван Праг, преподавател по политология в Амстердамския университет. След месеци на натрупване на разногласия как да се излезе от финансовата криза, молбата на НАТО към Холандия да удължи срока на присъствието на нейните близо 2000 войници задейства разцеплението на крехката ляво-дясна коалиция.
Местните избори на 3 март ще дадат предварителна представа как избирателите са приели разрива между десноцентристките християндемократи на премиера Ян Петер Балкененде и Партията на труда на вицепремиера Ваутер Бос. Всяко ново правителство, което започне работа след очаквани в средата на годината парламентарни избори, ще трябва до септември да предложи бюджет, който да обуздае разходите, макар че гласоподавателите са все по-недоволни от предложенията за повишаване на пенсионната възраст и подоходния данък. "В момента сме затънали във финансова криза и произвеждане на избори сега ще доведе до несигурност у обществото и инвеститорите", казва Андре Краувел, преподавател по политология в университета Врейе в Амстердам.
Почти сигурно е, че разположените от 2006 г. в афганистанската провинция Урузган холандски войници ще бъдат върнати у дома тази година, в момент когато САЩ засилват настъплението срещу талибаните и приканват и другите западни държави да направят същото. Холандия е една от десетте държави с най-силно военно присъствие в натовската мисия. В Афганистан загинаха 21 холандски войници.
Германският канцлер Ангела Меркел планира увеличаване на германския контингент в Афганистан въпреки силното противопоставяне на германското военно присъствие в Афганистан сред обществеността в Германия. Проучвания сочат, че войната в Афганистан е силно непопулярна и във Великобритания.
Холандското изтегляне ще помрачи имиджа на Европа като партньор във външната политика и сигурността, казва Едвин Бакер, научен работник в Института Клигендел. Холандското нежелание да се изпращат войници в Афганистан се корени в клането в Сребреница от 1995 г., когато лишените от въздушна подкрепа лековъоръжени холандски войници от силите на ООН бяха принудени да изоставят този анклав на босненските сърби, които впоследствие избиха 8000 мюсюлмани, потърсили помощ от холандците. Изобличаващ доклад за Сребреница от 2002 г. доведе до падане на правителството и идване на власт на първия кабинет на Балкененде. Холандската политика, която дотогава бе стабилна и консенсусна, от този момент стана непредвидима. Това съвпадна с постепенно плъзгане към изолационизъм. Преди четири години холандските гласоподаватели отхвърлиха проекта за конституция на ЕС. Мнозина се тревожат и от мюсюлманската имиграция, растящото влияние на Брюксел над холандските закони и холандската вноска в бюджета на ЕС.
Публикувано в събота допитване сочи, че 55 процента от холандците искат силно задлъжнелите страни да бъдат изгонени от ЕС. Миналата седмица друго допитване показа силна подкрепа за идеята Гърция да излезе от еврозоната.
Холандия бе една от шестте страни-основателки на ЕС, подписали през 1992 г. Маастрихтския договор, който въведе еврото като единна европейска валута. Герт Вилдерс и неговата антиимигрантска Партия на свободата най-вероятно ще са основните печеливши от разпадането на правителството и ще наберат по-голямо политическо влияние. На изборите за Европейски парламент през 2009 г. Партията на свободата спечели достатъчно гласове да стане втората по големина холандска партия в Брюксел след християндемократите. Според проучвания на избирателните нагласи, партията ще стане първа или втора в парламента чрез привличане на гласове от Партията на труда. Герт Вилдерс е политическият приемник на убития през 2002 г. антиимигрантски политик популист Пим Фортаун. Той поставя под въпрос традиционната холандска толерантност към имиграцията и призовава за по-ниски данъци, забрана за приемане на имигранти от мюсюлмански страни и намалено влияние на ЕС. "Хората искат нова, свежа партия с добри нови възгледи, с твърд подход към престъпността и масовата имиграция. Това е всъщност, което очакват хората. Смятам, че наистина можем да постигнем отлични резултати в следващите месеци и това само може да промени Холандия към по-добро", казва Вилдерс пред Ройтерс. Малцина очакват Вилдерс да се присъедини към коалиция, но решителна победа би го поставила в отлична позиция да подкрепи правителство на малцинството - най-вероятно на християндемократите - и да прокарва дневния си ред. "Вилдерс ще е аутсайдер. Той е много умен и знае, че ще изгуби гласове, ако се присъедини към коалиция. Той има много повече свобода като външен наблюдател", казва Ван Праг. (БТА)
