С наближаването на датата за откриване на поредната сесия на Общото събрание на ООН САЩ и Иран умножават знаците за взаимен интерес чрез все още плахи жестове, които обаче подхранват надеждата за възстановяване на диалога между тези двама заклети врагове през последните трийсетина години.
Сложността на проблемите - от ядрената програма на Техеран до кризата в Сирия - вътрешнополитическите дадености и скорошните исторически уроци оправдават предпазливия подход, възприет от администрацията на американския президент Барак Обама в отговор на авансите, които дава новият му ирански колега Хасан Рохани, отбелязват някои експерти по международни отношения.
Тази седмица, няколко дни преди да отпътува за Ню Йорк, за да участва в работата на Общото събрание на ООН, Рохани приветства в интервю за една американска телевизия "позитивния и конструктивен тон" на Обама и потвърди, че двамата са разменили писма след встъпването му в длъжност.
Рохани дори спомена за евентуална среща с американския президент в кулоарите на ООН - нещо, което доскоро беше немислимо. Вашингтон и Техеран прекъснаха дипломатическите си отношения след Ислямската революция през 1979 г. Белият дом подчерта, че такава среща "до момента" не е предвидена, но формално не изключи тя да се състои. Във вторник Обама декларира, че разчита да разбере намеренията на Рохани, който встъпи в длъжност миналия месец, относно диалога по въпроса за ядрената програма на Иран - тема, която е обект на сериозни разногласия.
"Има възможности за дипломация тук. Надявам се иранците да се възползват", заяви американският президент. В четвъртък неговият говорител Джей Карни отбеляза, че по отношение на Иран предстоят "множество интересни неща" и че Хасан Рохани се е обявил за "готов да подпомогне диалога" в Сирия между режима на президента Башар Асад - неговият основен съюзник в региона - и опозицията.
Но Джей Карни също така предупреди, че "делата са по-важни от всякакви думи", когато става дума за държава, подложена на строги международни икономически санкции заради ядрената си програма и подозирана от западните столици, че има военни амбиции.
Рохани, който наскоро предупреди, че Иран няма да се отклони "нито на йота" от правото да разполага с ядрени съоръжения, увери по американската телевизия Ен Би Си: "Ние никога не сме се стремили да имаме атомна бомба и няма да го направим".
И двете страни за момента не отиват по-далеч от декларациите. За Триста Парси от анализаторската група "Мрежа за национална сигурност" освобождаването в сряда на 13 политически затворници изглежда като жест от страна на Ислямската република към Запада, но "не да дава нищо съществено". По време на първата си изборна кампания през 2008 г. Барак Обама се показа склонен да обсъжда директно с иранците "дали те наистина искат да прекратят програмата си за ядрени оръжия", припомни в четвъртък Джей Карни. Белият дом смята, че понятието "наистина" не е било приложимо към правителството на ултраконсервативния предшественик на Рохани Махмуд Ахмадинеджад. Последните декларации на Хасан Рохани показват "ясно, че те (иранците) имат желание да дискутират по начин, различен от този на Ахмадинеджад", отбелязва Карл Индърфърт, бивш дипломат на служба в ООН и член на вашингтонската анализаторска група Си Ес Ай Ес (CSIS).
Триста Парси обаче предупреждава, че открехнатото прозорче може много бързо да се затвори: "Консерваторите са получили нареждане да оставят Рохани да опитва за определено време. Ако той не успее да покаже, че дипломатическият му подход носи повече ползи на Иран от театралниченето на Ахмадинеджад, консерваторите отново ще поемат нещата в свои ръце". Арон Милър, специалист за Близкия Изток от центъра "Уилсън" отбелязва в допълнение, че "ние вече сме виждали такава офанзива на очарованието" - препратка към годините на власт на иранския президент реформатор Мохамад Хатами (1997-2005), които така и не доведоха до траен пробив.
Администрацията на Обама трябва да прояви много такт, "за да не усложни живота на президента Рохани в Техеран", предупреждава Карл Индърфърт, намеквайки за Върховния водач на Иран аятолах Али Хаменей, който е истинският господар на политическата игра в Иран.
Американският президент също е с вързани ръце заради съпротивата на Конгреса срещу отмяната на санкциите за иранското правителство, чиято ядрена програма се определя от Израел като заплаха за съществуването му, посочва от своя страна Триста Парси. Анализаторът се пита "каква гъвкавост може да има Вашингтон в предлагането на отстъпките, необходими на Иран, за да сключи споразумение". (БТА)
