Самозваните пазители на демокрацията й оказват лоша услуга
Самозваните пазители на демокрацията й оказват лоша услуга
/
netinfo
Нашето гръмко морализаторство остави след себе си толкова много кръвопролития през последните 50 години. Уроците на историята подсказват, че трябва да проявим смирение. Според западни наблюдатели в президентските избори в Русия на 2 март имаше "ограничения", те не бяха "напълно свободни и честни". За разлика от тях, последните избори в Ирак бяха "триумф на демокрацията". Предстоящите избори в Зимбабве и Иран бяха предварително окачествени като пародия. Тези в Пакистан по общо съгласие бяха обявени за утвърждаващи свободата.
Демокрациите са като малките деца - прекрасни, когато са твои, но никога не можеш да ги погледнеш през очите на другите. На Даунинг стрийт не се понрави новият руски президент Дмитрий Медведев, понеже процедурата, по която беше избран, лъхаше силно на феодализъм. Наистина Гордън Браун трудно би могъл да го потупа по рамото като победител в оспорвана предизборна надпревара. Медведев може да отвърне шеговито, че и западните лидери са били поставени на постовете си от приятели и предшественици - той поне спечели някакви избори. Британският премиер благоразумно промърморва някакви не обвързващи думи и затваря телефона. Намираме се в епицентъра на удивителен фестивал от избори в най-различни страни като Русия, Пакистан, Иран, Кения, Грузия, Армения, Кипър, Тайланд, Сърбия, Зимбабве, Испания и Италия. Да не говорим за американските първични избори, които са капак на изброените по-горе. Единственото обобщение, което може да се направи за тях е, че не може да става дума за никакво обобщение. Демокрацията е новото християнство. Тя е вярата, избрана от западната цивилизация и нейното изнасяне навън е приемливото лице на духа на кръстоносните походи. Интерпретирайки интервенционизма на Тони Блеър, външният министър Дейвид Милибанд наскоро говори за "мисията" на Запада да насърчава демокрацията, ако трябва и със средствата на икономическа и военна конфронтация. Втренчен в Ирак и Афганистан, Милибанд успя едновременно да лансира твърдението, че "не можем да налагаме демократичните норми", и после да изиска да направим именно това.
netinfo
Истината е, че нито Блеър, нито Милибанд, нито който и да е от нас има каквато и да е представа към какво се стремим. Очакваме твърде много от демокрацията и от онези, които се опитват да я прегърнат. Ние я разглеждаме като кодекс от железни правила, от които не се допуска никакво отклонение. Гласуването е свещен ритуал и всяко негово замърсяване е кощунство. Повтаряме като заклинание никейския Символ на вярата, когато би трябвало да се придържаме към Проповедта на планината. Нека обърнем обичайната трактовка с главата надолу. В едната крайност стои идеалът - демокрацията в пълен комплект, включващ тайно гласуване, граждански права, свободен печат, свобода на сдруженията, равновесие на властите и неограничено местно самоуправление. Тази демокрация се прилага в позорно малко на брой страни, дори и в предполагаемо демократичния Запад. Менкен с основание отхвърля този вариант като "мечта, която може да се сложи в една категория с Аркадия, Дядо Коледа и рая небесен".В другия доста по-населен край на спектъра е набързо скованият избирателен процес, упражняващ някаква форма на ограничение на управляващия елит. Един от най-омразните африкански диктатори, Робърт Мугабе в Зимбабве, смята за истинска заплаха предизвикателството от страна на бившия му финансов министър Симба Макони в едни избори, които Мугабе чувства, че не може да избегне. В Кения не е най-важно това, че властта фалшифицира резултатите от изборите, а това, че резултатът не получи обществено одобрение, което доведе до разпадане на режима. Същото се случи в Сърбия през 2000 година. Дори Уго Чавес, героят на Венецуела, трябваше да признае поражението си, след като референдумът миналата есен отхвърли предложението му да остане на власт пожизнено. По подобен начин пакистанският военен диктатор Первез Мушараф се почувства задължен да проведе доста свободни избори, въпреки вероятността те да доведат до падането му от власт. В Иран изначално опорочените избори заплашват да подкопаят позициите на президента Махмуд Ахмадинеджад, който експлоатира огромната си популярност, осигурена му от Америка в Ирак. Във всички тези случаи има някакъв идеал за демокрация, к
netinfo
ойто упражнява своята мистична сила.
Дори в страни, където резултатът е предопределен, като Русия, изборите все още са духът, който движи машината. /вероятно се има предвид книгатана Артър Кьостлер "Духът в машината", където с този термин се означават подсъзнателните човешки инстинкти./. Те са най-висшата инстанция за легитимиране, към което се домогва всяка власт и чрез което тя измерва собственото си отклонение от дадените обещания. Изборите в Русия не бяха съвършени, небрежното им и грубо опорочаване от Путин беше поредният начин той да демонстрира автократичния си мачизъм. Може и да не е покрил стандартите според "очакванията" на Запада, но изглежда правилно е разгадал настроението на хората, които не искат нищо друго, освен силна ръка на кормилото колкото се може по-дълго. Недоумявам на каква цел служат всички ругатни срещу тези държави. Русия се движи опипом, ако не и с гърба напред, по пътя към политическа свобода. В тази страна никога не са функционирали повече от една шепа демократични механизми и все пак сега тя е несравнимо по-свободна, отколкото по времето на комунизма. Руската версия на монополен капитализъм, т. нар. "управляема демокрация" на Путин, контрастира толкова силно с хаоса на 90-те години, че дори руски интелектуалци споделят пред западни репортери, че с готовност биха предпочели стабилност и дисциплина пред риска от още една такава анархия. Можем да им повтаряме, че не са прави, докато не ни остане глас, но ние не сме живели в Русия през 90-те. Западните лидери, пристъпвайки с наведена глава към вратите на китайските диктатори, преглъщат този аргумент, когато го изказва Пекин. На какво основание очакват Москва да реагира по различен начин? Прословутото "повдигане на въпроса за човешките права" от западните посетители в Китай, преди да започне разговора за пари, придоби фамилиарния характер на чаена церемония, Това са същите лидери, които, след като разрушиха реда в Ирак и Афганистан, възхваляват тези страни като демокрации, при положение, че те реално са анархии, провалени държави. Да гласуваш за владетел в крепост не означава да участваш в демокрация. Няма никакъв смисъл в гръмкото морализаторство на западните неправителствени организации, олицетворени от по принцип достойното за възхищение движение за човешки права Human Rights Watch. То негодува, че "позволявайки на автократите да се представят за демократи, без от тях да се изисква да поддържат гражданските и политическите права, които придават смисъл на демокрацията, влиятелните демократи рискуват подкопаването на човешките права".
Какво представляват тези думи - "позволявам, изисквам, подкопавам"? Те предполагат не просто превъзходството на Запада (с което съм склонен да се съглася), но също мощта на Запада и това, което е най-удивително (и незаконно) - суверенното право на Запада да управлява целия свят. Презумпцията, съдържаща се в думата "изискване", лежи в основата на толкова много кръвопролития през последния половин век, че историческата ни съвест изисква смирение. А тези изисквания се предявяват именно от Европа, чиито управляващи в Брюксел предлагат проучванията на общественото мнение за основа за законодателната им легитимност, без намек за недоволство срещу самоназначилите се пазители на демокрацията. Демокрацията е покана за лицемерие. Нека си я практикуваме сами, а ако искаме да я проповядваме, нека го направим чрез личния си пример. /БТА/
