Саддам Хюсеин, осъден на смърт чрез обесване за екзекутирането на 148 шиити в Дуджаил след извършено срещу него покушение, беше защитник на идеята за панарабизма и могъщ лидер, преди да се превърне в парий, пише Франс прес.
Бившият иракски диктатор е роден на 28 април 1937 г. в бедно сунитско семейство в селището Удже, недалеч от град Тикрит, северно от Багдад. Истинското фамилно име на Саддам е Ат Тикрити. Остава сираче на 9 години и е отгледан от чичо си, който го изпраща да учи в Багдад.
След завършването на средното си образование в училище в Багдад Саддам става член на Арабската социалистическа партия Баас. През 1959 г. прави неуспешен опит да убие иракския военен лидер Абдул Карим Касем. Ранен в крака, неуспелият атентатор бяга в Кайро. В египетската столица Хюсеин започва да учи право.
През 1963 г. партията Баас идва на власт и Хюсеин се връща в Багдад, където е назначен в новото правителство. Същата година режимът на Баас е свален. Хюсеин е арестуван и хвърлен в затвора от 1964 до 1966 г., когато успява да избяга и преминава в нелегалност.
Две години по-късно Саддам участва в държавния преврат, който довежда партията Баас на власт. Това е и началото на изкачването на Саддам в политическата йерархия. След 17 юни 1968 г., когато Баас поема властта в Ирак, Саддам става член на Революционния команден съвет (РКС), а през 1969 г. е избран за заместник-председател на РКС и заместник- генерален секретар на регионалното ръководство на Баас. От 16 юли 1979 г. поема постовете президент, председател на РКС, генерален секретар на регионалното ръководство на Баас и министър-председател на Ирак. Месец след това новият лидер нарежда да бъдат екзекутирани около 400 членове на собствената му партия.
По същото време вълнения в Иран провокират кюрдите в Ирак да започнат многобройни бунтове срещу Хюсеин. Отношенията между Иран и Ирак се влошават. През септември 1980 г. Иракската армия нахлува в Иран. По време на осемгодишната война загиват 1,5 милиона души. През март 1988 г. по заповед на Саддам Хюсеин с химическо оръжие е бомбардирано кюрдско селище . 5000 души загиват .
През август 1990 г. Ирак нахлува в Кувейт. На 18 януари 1991 г. започва операция "Пустинна буря" на международна коалиция от 32 страни, ръководена от САЩ, под егидата на ООН. Целта на оперцията е Ирак да изтегли войските си от Кувейт. При бомбардировките на съюзническите сили са убити 100 000 души и е унищожена по-голямата част на военната машина на Ирак.
От 1992 г. ООН настоява Хюсеин да допусне в Ирак оръжейни инспектори. Докато Саддам Хюсеин даде съгласието си, срещу страната са наложени санкции. Над 800 000 иракски деца умират поради липса на лекарства в резултат на санкциите. През 1995 г. ген ерал Хюсеин Камал ал Маджид и Саддам Камел Хасан - зетьове на иракския диктатор , бягат в Йордания и издават военните скривалища на Ирак. Инспекторите на ООН унищожават арсеналите.
Хюсеин успява да примами зетьовете си обратно в Ирак и по негово нареждане те са е кзекутирани на 23 февруари 1996 г.
На 15 октомври 1995 г. и на 15 октомври 2002 г. са произведени референдуми за продължаване на президентските пълномощия на Саддам Хюсеин със 7 години. Саддам Хюсеин е преизбран . На изборите гласуват всички граждани, които имат това право и единодушно дават подкрепата си за Хюсеин.
На 8 ноември 2002 г. Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция 1441, според която Ирак трябва да се разоръжи, или в противен случай да понесе сериозни последствия. Благодарение на нея оръжейните инспектори подновяват работата си в Ирак след осемгодишно прекъсване.
На 17 март 2003 г. президентът на САЩ Джордж Уокър Буш дава 48-часов ултиматум на Саддам Хюсеин да напусне страната, ако иска да избегне войната. Той отказва.
На 20 март 2003 г. започва международна военна операция, ръководена от САЩ, с кодовото име "Свобода за Ирак". На 9 април 2003 г. американците завземат Багдад . Р ежимът на Саддам Хюсеин пада . На 1 май 2003 г. президентът на САЩ обявява официалния край на войната.
На 13 декември 2003 г. Саддам Хюсеин е заловен в град Тикрит, където дотогава се укрива. Самоличността му е установена чрез ДНК-експертиза. На 9 януари 2004 г. САЩ официално му признават статут на военнопленник.
На 29 юни 2004 г. Специалният иракски трибунал издава заповеди за задържане на Саддам Хюсеин и на още 11 бивши ръководители на партията Баас. Процедурата е необходима, за да минат обвиняемите под иракска юрисдикция.
Делото за убийството на 148-те шиити в Дуджаил започна на 19 октомври 2005 г. в Багдад в Иракския специален трибунал, който малко след това е преименуван на Върховен иракски наказателен трибунал. Делото се води срещу Саддам и седем негови приближени.Саддам пледира невинен.
В рамките на месец след началото на делото двама от адвокатите на подсъдимите са убити, а един е открит ранен в Багдад. По време на процеса за убийството на 148-те шиити в Дуджаил Саддам често пъти се появяваше в съдебната зала със светла риза и тъмен костюм, без връзка. Понякога в знак на протест той се появяваше и с традиционна мюсюлманска иракска роба.
Съдебните заседания по делото „ Дуджаил ” показаха, че Саддам не е загубил своята арогантност. Често пъти той гневно отговаряше на съдията, беше гонен от съдебната зала или отказваше да се яви в съда.
На 19 юни 2006 г. обвинението поиска смъртна присъда за Саддам, неговия полубрат Барзан Ибрахим ат Тикрити и бившия вицепрезидент Таха Ясин Рамадан. Два дни след това бе убит трети адвокат на защитата.
На 21 август тази година срещу Саддам започна друго дело – за геноцид и престъпления срещу човечеството. Това е делото по аферата „ Анфал ” - операция, която между 1987 г. и 1988 г. води до смъртта на около 182 000 кюрди, избити при масово разселване на кюрдското население. Операцията се извършва в три етапа, като кулминацията й е обгазяването на 5000 кюрди в село Халабджа на 16 март 1988 година.
Освен Саддам за операцията „ Анфал ” е съден и братовчедът на Саддам – Али Хасам ал Маджид, известен като Али Химикът заради ролята му в обгазяването на кюрдите от Халабджа. Останалите подсъдими по това дело са бившият министър на отбраната Султан Хашим Ахмед, бившият шеф на иракските разузнавателни служби Абдул Азиз Сабер ад Дури, бившият командир на републиканската гвардия Хюсеин Рашид ат Тикрити, бившият регионален лидер на партията Баас и бившият министър на промишлеността Тахер Тауфик ал Ани и Фархан Мутлак ал Джубури, друг бивш лидер на Баас. /БТА/
