Колкото и на думи да тачат своите народни будители, много днешни българи всъщност се вълнуват по-скоро от чалгата. Затова Хелоуин изглежда някак по-уместен от будителството. Коментар от Александър Андреев в Deutsche Welle:
"Trick or treat" - скандират децата, дегизирани като страшни същества. "Пакост или лакомство", както го превеждат на български. В смисъл: дай ми лакомство, за да не ти направя пакост.
По съвършено непрозрачни за мен причини, в България този безобиден англосаксонски обичай вече от години се натъква на преградния огън на Будителите. (Тук навярно трябва да се направи едно дъъълго отклонение за древногръцките му корени, за историческото му възникване в днешния вид някъде през 16 век в Британия и Ирландия и за неговото поамериканчване през 20-те години на миналия век. А също така и за съпротивата на други култури срещу този обичай. В Германия например много домакинства изрично оповестяват, че ще раздават сладости не на Хелоуин, а на Свети Мартин, каквато е местната традиция.) Тъй или иначе, за широки народни маси в България Хелоуин очевидно изглежда като някаква заплаха, като агресия срещу „родното". И съвсем естествено му се противопоставя календарно най-близкото: Денят на народните будители.
Защо е този сблъсък?
Всъщност за съвременния бит и душевност на български народ „Пакост или лакомство" сякаш изглежда по-уместно от будителството. Защо ли си мисля, че и в националната политика, и на сегашните местни избори част от електората скандира точно това край вратата на своите потенциални избраници: Или ми дай лакомство, или ще ти направя беля. Пък и в целия прагматичен съвременен свят е горе-долу така: милиарди хора искат лакомство и плашат онези политици, които не им осигуряват достатъчно. И все повече политици обещават какви ли не лакомства, за да успокоят призраците, които бродят в тъмната нощ наоколо.
И обратно. Колкото и на думи да тачат своите народни будители, много днешни българи всъщност се вълнуват по-скоро от чалгата. Нека не повтарям тук общите места за срива на образованието и образоваността, на добрите нрави и на просвещенските ценности. Тъжната истина е, че рейтингът на лакомствата е доста по-висок от този на знанието. И когато многобройни групи патриотично настроени българи се възправят срещу Хелоуин, облечени в народни носии, сякаш никой не се сеща, че автентичните народни будители, хора като Раковски, Каравелов или Левски, демонстративно се обличат алафранга. А не в носии.
Движение „Хан Кубрат” с „Българският отговор на Хелоуин“ (ВИДЕО)
Просто ритуал. Нищо повече.
В крайна сметка обаче драматичният сблъсък между Хелоуин и Будителите е просто приумица на хора с разколебано самочувствие. Обичаи и традиции има какви ли не, по цял свят. (В България рейдовете на кукерите и коледарите доста приличат на обиколките в страшни костюми и със светещи тикви по Хелоуин.) Човек може да харесва или да не харесва испанската корида, православното вадене на Богоявленския кръст или баварския Октоберфест, но всички те (а и много други) са просто народни празници за разтуха на населението. Да, някои са архаични или примитивни, други са агресивни и опасни, но в крайна сметка си остават просто ритуали. Които не се намират в нещо като Олимпийски игри или световна надпревара помежду си. Тъй че ако искаш - скачай в ледените води за кръста. Ако искаш - размахвай тиквен фенер. Но не превръщай това в политически въпрос и не натрапвай на хората ценността на едното или на другото.
Призраци по улиците на Ню Йорк (СНИМКИ)
Честит Хелоуин, честити Будители, честити Вси светии!
"Trick or treat" - скандират децата, дегизирани като страшни същества. "Пакост или лакомство", както го превеждат на български. В смисъл: дай ми лакомство, за да не ти направя пакост.
По съвършено непрозрачни за мен причини, в България този безобиден англосаксонски обичай вече от години се натъква на преградния огън на Будителите. (Тук навярно трябва да се направи едно дъъълго отклонение за древногръцките му корени, за историческото му възникване в днешния вид някъде през 16 век в Британия и Ирландия и за неговото поамериканчване през 20-те години на миналия век. А също така и за съпротивата на други култури срещу този обичай. В Германия например много домакинства изрично оповестяват, че ще раздават сладости не на Хелоуин, а на Свети Мартин, каквато е местната традиция.) Тъй или иначе, за широки народни маси в България Хелоуин очевидно изглежда като някаква заплаха, като агресия срещу „родното". И съвсем естествено му се противопоставя календарно най-близкото: Денят на народните будители.
Защо е този сблъсък?
Всъщност за съвременния бит и душевност на български народ „Пакост или лакомство" сякаш изглежда по-уместно от будителството. Защо ли си мисля, че и в националната политика, и на сегашните местни избори част от електората скандира точно това край вратата на своите потенциални избраници: Или ми дай лакомство, или ще ти направя беля. Пък и в целия прагматичен съвременен свят е горе-долу така: милиарди хора искат лакомство и плашат онези политици, които не им осигуряват достатъчно. И все повече политици обещават какви ли не лакомства, за да успокоят призраците, които бродят в тъмната нощ наоколо.
И обратно. Колкото и на думи да тачат своите народни будители, много днешни българи всъщност се вълнуват по-скоро от чалгата. Нека не повтарям тук общите места за срива на образованието и образоваността, на добрите нрави и на просвещенските ценности. Тъжната истина е, че рейтингът на лакомствата е доста по-висок от този на знанието. И когато многобройни групи патриотично настроени българи се възправят срещу Хелоуин, облечени в народни носии, сякаш никой не се сеща, че автентичните народни будители, хора като Раковски, Каравелов или Левски, демонстративно се обличат алафранга. А не в носии.
Движение „Хан Кубрат” с „Българският отговор на Хелоуин“ (ВИДЕО)
Просто ритуал. Нищо повече.
В крайна сметка обаче драматичният сблъсък между Хелоуин и Будителите е просто приумица на хора с разколебано самочувствие. Обичаи и традиции има какви ли не, по цял свят. (В България рейдовете на кукерите и коледарите доста приличат на обиколките в страшни костюми и със светещи тикви по Хелоуин.) Човек може да харесва или да не харесва испанската корида, православното вадене на Богоявленския кръст или баварския Октоберфест, но всички те (а и много други) са просто народни празници за разтуха на населението. Да, някои са архаични или примитивни, други са агресивни и опасни, но в крайна сметка си остават просто ритуали. Които не се намират в нещо като Олимпийски игри или световна надпревара помежду си. Тъй че ако искаш - скачай в ледените води за кръста. Ако искаш - размахвай тиквен фенер. Но не превръщай това в политически въпрос и не натрапвай на хората ценността на едното или на другото.
Призраци по улиците на Ню Йорк (СНИМКИ)
Честит Хелоуин, честити Будители, честити Вси светии!
